Решение № 3296 от 26.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3296 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева в присъствието на прокурора Евгений Вл. Милев като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114341 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. С. М. ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез адв. К. Г. със съдебен адрес: ***, срещу Заповед за задържане на лице рег. № ., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържане на М., в помещение за временно задържане на ****, за срок от 24 часа. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед, тъй като е издадена при нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че същата е издадена при липса на фактически и правни основания за нейното прилагане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа, П. С. М. е 1 бил задържан в помещение за временно задържане на ***, като извършител на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК, за това че е управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е настъпило ПТП на ****, по което е образувано досъдебно производство № ****

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона форма.

Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран.

Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3 и 4 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, е наличие на данни за извършено престъпление по чл.

343б ал.3 от НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице досъдебно производство № ****

Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е задържан на***ч. и освободен на **** ч., преди изтичане на 24 часа от задържането му.

От материалите по делото се установява, че на *** г. П. С. М. е управлявал лизинговия си автомобил, а в него с друг автомобил, се блъска отзад непознато лице и причинява ПТП с леки щети. При слизане от автомобила си, М. се усъмнил в адекватността и поведението на блъсналото го лице, поради което сигнализирал за инцидента на тел.112. След пристигане на полицейските служители на място, жалбоподателят настоява на причинителят на ПТП да бъдат направени тестове за алкохол и наркотици. За негово учудване, тестовете на непознатото лице били отрицателни, докато неговия показал положителен за употреба на ***

Това станало и причина в 22:40 часа, на осн.чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, ***К. С. И. - ****, да издаде процесната заповед за задържане, като поставил на П. М. белезници и го отвел във *** Сигурен във фалшиво - положителния си тест, преди това жалбоподателят, бил отведен и дал кръвна проба в лечебно заведение - *** По негови данни е пил болкоуспокояващи медикаменти, както и е ползвал капки за нос, които могат да дадат такъв фалшив резултат.

Органът издал заповедта за задържане К. С. И., заявява, че при задържането на П. М., същия е бил агресивен, ръкомахал непрекъснато и настоявал да бъде изпробван за наркотици само другия водач. Това наложило поставянето на белезници на жалбоподателят.

По своята правна същност, мярка „задържане за срок до 24 часа” по чл.72 - чл.75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на 2 орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за до 24часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването на престъпление.

В настоящото производство не са представени надлежни доказателства, от които да става ясно, че са налице обстоятелства, от които да се установяват данни за извършено престъпление.

Действително при извършена от ответника проба за наркотици с „Дръгчек 5000“, същата е отчела наличие на ***. Същото обаче не е достатъчно обоснове задържане на лицето.

Видно от доказателствата по делото, П. М. е имал постоянен адрес, постоянни трудови договори, по които е работил като лекар и преподавател. Обстоятелства събрани в хода на настоящото производство, за които органът издал заповедта е имал възможност да извърши проверка и преди самото задържане.

Образувано е било досъдебно производство № *** но същото е било прекратено с Постановление за прекратяване на РП – Пловдив на *** г. поради липса на извършено престъпление от общ характер. В постановлението е посочено изрично, че според Съдебна химико -токсикологична/токсикохимична експертиза, изготвена от Военномедицинска академия, от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето П.

М., не е установено наличие на наркотични вещества. Препис от същата експертиза е представена и в настоящото производство.

Съответно, установено е, че към датата на издаване на процесната заповед /***г./ са налични данни за извършено престъпление.

Независимо от последното обаче, съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от АПК, е предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Такъв нов факт по делото е цитираната по-горе

Съдебна химико

- токсикологична/токсикохимична експертиза изготвена от Военномедицинска академия, приета по делото с определение в открито съдебно заседание на 15.06.2026 г.

Дори в този случай обаче, настоящия състав на съда намира, че приложената мярка за принуда дори и обоснована от предположение за извършено престъпление от страна на жалбоподателя П. М., е била несъответна на целите на закона. Нарушен е основен принцип за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото прилагането на мярката по чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР, следва да е било необходимо за постигането на законовите цели. В конкретния случай нито е било обосновано, нито доказано, че за постигане целите на закона е било необходимо задържането на М..

3

Както беше посочено по-горе, органът по задържането е могъл да извърши справки за адрес на М., както и да установи обстоятелството за професионалната ангажираност на същия.

Беше установено от показанията на разследващия полицай Л. Д. К., че по досъдебното производство не е извършвал никакви процесуално-следствени действия с ***. Същият е пояснил, че със задържани лица не се извършват процесуално - следствени действия.

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 15,34 евро, от които 5,11 евро за заплатена държавна такса и 10,23 евро за разноски за възнаграждение на свидетел.

Представен е ДПЗС за оказана правна защита и съдействие по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Съгласно чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й от 2022 г. и предвид фактическата и правна сложност по делото, обема на осъществените действия от пълномощника, представените доказателства и писмени становища по делото, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 500 евро, което да бъде заплатено на адв. К. Г..

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П. С. М. ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. К. Г. със съдебен адрес:***, Заповед за задържане на лице рег.***г., издадена от К. С. И. на длъжност **** ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив, да заплати на П. С. М. ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. К. Г. със съдебен адрес: гр. ****, сумата от 15,34 евро разноски.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, да заплати на адв. К. Д. Г., с адрес на практика: гр. ****, сумата от 500,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4