Решение № 5316 от 30.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5316 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100507205 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 2055 от 13.02.2023г., постановено по гр.дело № 49434/2021г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, ответникът „Г.М.**” ЕООД, ЕИК ****, е осъден да заплати на „АСТ Б.” ЕООД, ЕИК ****, на правно основание с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ общо сумата от 15083,40 лева, дължима по данъчни фактури: №3935/21.10.2019 год. за сумата от 14 317,20 лева с вкл. ДДС, №3996/28.10.2019 год. за сумата от 453,60 лева с вкл. ДДС, №4125/11.11.2019 год. за сумата от 226,80 лева с вкл.

ДДС, №4196/18.11.2019 год. за сумата от 378 лева с вкл.ДДС и №4424/16.12.2019 год. за сумата 804 лева с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.08.2021 год. до окончателното й плащане, както и на правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД общо сумата от 2453,35 лева, представляваща лихва за забава, както следва: сумата от 2166,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 13 221 лева за периода от 05.11.2019 год. до 21.07.2021 год. по фактура №3935/21.10.2019 год., сумата от 73,45 лева, предсталяваща лихва за забава за периода от 12.11.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 453,60 лева дължима по фактура №3996/28.10.2019 год., сумата от 35,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2019 год. до 21.07.2021 год., върху главницата от 226,80 лева дължима по фактура №4125/11.11.2019 год., сумата от 59,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2019 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 378 лева дължима по фактура №4196/18.11.2019 год., сумата от 118,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2020 год. до 21.07.2021 год. върху главницата от 804 лева дължима по фактура №4424/16.12.2019 год. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1

2038,47 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от ответника „Г.-М.**” ЕООД, в която са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивникът счита, че ищецът не е успял да докаже, че е извършил доставка на количествата бетон, описани в процесните фактури, по писмена или устна заявка или нареждане на ответника. Представените товарителници и експедиционни бележки били оспорени своевременно от ответника, а и освен това по никакъв начин не можели да бъдат обвързани с процесните фактури.

Правело впечатление, че е налице несъответствие между количествата бетон, посочени във фактурите, товарителниците и експедиционните бележки. Не се доказало и чии са подписите за получател. От разпита на свидетеля не се установявало дали през процесния период е доставено някакво количество бетон, както и дали самият свидетел има някаква връзка с ответника. С кой строителен обект са имали отношения по доставка на бетон ищецът и ответникът било установено едва при разпита на свидетеля, като дотогава ищецът не е бил наясно какво и къде е доставял. Счетоводната експертиза също не установявала извършването на процесните доставки, като от нея било видно, че счетоводството на ответника е водено редовно. Не се доказало приемането от страна на ответника на процесните фактури, доколкото в представените по делото електронни писма се съдържали изявления за изпращане на прикачени файлове, но съдържанието на файловете останало неустановено. Самото им постъпване в електронната пощенска кутия на ответника не пораждало само по себе си задължение заплащане, тъй като последното произтичало от реализирането на доставка на бетон, а това не било доказано. Доказало се в хода на делото, че сумите по фактура № 3935/21.10.2019г. били заплатени, като плащането било на стойност, която покрива задължените по тази фактури и частично по предходна такава. Не се посочило от вещото лице и от ищеца за кои други задължения е било отнесено това плащане, така че сумите по фактура № 3935/21.10.2019г. да останат дължими. Доколкото недоказана била главната претенция, то не следвало да се присъжда и законна лихва за забава. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „АСТ Б.” ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Насрещните страни не спорели, че между тях съществуват трайни търговски отношения, по силата на които ищецът доставял да ответника бетон след периодични заявки. От свидетелските показания се установявал начинът, по който протичат преговорите по заявките, както и процесът на осъществяване на самите доставки. Правилно районният съд приел, че заявки за доставка на бетон е имало, доколкото ответникът в действителност доставил такъв в заявените количества, а ищецът приел изпълнението, за което свидетелствали представените по делото товарителници, в които фигурирали подписи на лицето, което е натоварено с функцията да приема товарите на процесния обект, като било посочено още, че получател е „Г.М. поделението“. В хода на първоинстанционното производство ответникът не направил никакви доказателствени искания във връзка с оспорените от него частни документи.

От счетоводната експертиза се установило, че счетоводството на ищеца е било водено редовно. Ищецът изпратил на ответника процесните фактури на имейл адрес, с който „Г.-М.**” ЕООД се служил при осъществяване на дейността си, 2 поради което правилно районният съд приел, че ответникът е бил надлежно уведомен за издадените фактури. Освен това свидетелят заявил, че отношенията между насрещните страни са се уреждали на хвърчащи бележки и разписки. При това положение правилно се приело, че счетоводството на ответника не е било водено редовно, поради което не можело да се направи извод, че претендираните суми не се дължат, ако фактурите за тях не са осчетоводени. Оспорено е и възражението на въззивника за плащане на сумите по фактура № 3935/21.10.2019г. В тази връзка се сочи, че от счетоводната експертиза се е установило, че наредената от ответника сума в размер на 17 600,40 лева е била отнесена за погасяване на стари задължения, извън процесните фактури. С нарочна молба ответникът посочил кои фактури са били закрити с направеното плащане, като тази информация била изпратена и по-рано на ответника по имейл адрес. След като в основанието на плащането на сумата от 17 600,40 лева не били посочено конкретни фактури, то сумата следвало да се отнесе към най-старите задължения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 45700/26.08.2021г. на ищеца „АСТ Б.” ЕООД, с която е предявил срещу ответника „Г.-М.**” ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца 1) сумата от 13 221 лева, представляваща непогасено задължение за доставка на бетон по фактура №3935/21.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 2166,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 05.11.2019г. до 21.07.2021г; 2 ) сумата от 453,60 лева, представляваща непогасено задължение за доставка на бетон по фактура №3996/28.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 73,45 лева, предсталяваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 12.11.2019г. до 21.07.2021г.; 3 ) сумата от 226,80 лева, представляваща непогасено задължение за доставка на бетон по фактура №4125/11.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 35,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 26.11.2019г. до 21.07.2021г.; 4 ) сумата от 378 лева, представляваща непогасено задължение за доставка на бетон по фактура №4196/18.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 59,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 03.12.2019г. до 21.07.2021г.; 5 ) сумата от 804 лева, представляваща непогасено задължение за доставка на бетон по фактура №4424/16.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 118,95 лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 02.01.2020г. до 21.07.2021г.

Ищецът твърди, че след проведени преговори спорещите страни са 3 постигнали договорка „АСТ Б.” ЕООД да доставя на ответника бетон по отделни заявки. Бетонът се доставял до обект на ответното дружество, находящ се в гр.Асеновград, като всяка доставка се придружавала от товарителница и експедиционна бележка. За извършените доставки ищецът издавал фактури, в които се сочели видът, количеството и стойността на доставените материали, като било предвидено задълженията по фактурите да се заплащат до изтичането на 7 дни от издаването. Твърди се, че първоначално ответникът заплащал редовно стойността на доставяните количества бетон. В периода от месец октомври 2019г. до месец декември 2019г. включително ищецът извършил доставки на бетон в полза на ответника на обща стойност от 16 179,60 лева /съгласно уточнителна молба от 22.11.2021г./, с които били издадени следните фактури: №3935/21.10.2019г. за сумата от 14 317,20 лева с вкл. ДДС, №3996/28.10.2019г. за сумата от 453,60 лева с вкл. ДДС, №4125/11.11.2019г. за сумата от 226,80 лева с вкл. ДДС, №4196/18.11.2019г. за сумата от 378 лева с вкл.ДДС и №4424/16.12.2019г. за сумата 804 лева с вкл.

ДДС. Ответникът заплатил частично единствено първата фактура до размера от 1096,20 лева, като от нея останал непогасен остатък от 13 221 лева. Поради липсата на изпълнение от страна на ответника, ищецът го уведомил по електронна поща, като изпратил отделни фактури на 22.10.2019г., 29.10.2019г., 12.11.2019г. и 17.12.2019г. Ищецът твърди, че всички доставки на бетон са били приети от ответника, поради което той следвало да заплати тяхната пълна стойност, но въпреки това не било сторено. Предвид липсата на заплащане по фактурите, ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху непогасените суми по процесните фактури, като неговият общ размер възлиза на сумата от 2453,35 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Г.-М.**” ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявените срещу него искове. Не е оспорил, че между него и ищеца са съществували търговски отношения във връзка с доставката на бетон. Оспорил е обаче ищецът да е доставил бетон по представените фактури № 3996/28.10.2019г., № 4125/11.11.2019г., № 4196/18.11.2019г. и № 4424/16.12.2019г., товарителници и експедиционни бележки. Тези документи били частни, изхождали от ищеца и били съставени за нуждите на процеса. Самите фактури не били получавани от управителя на ответното дружество, а количествата бетон по тях не били получавани от ответника. Едновременно с това е посочил, че е оспорил своевременно фактури № 3996/28.10.2019г., № 4125/11.11.2019г., № 4196/18.11.2019г. и № 4424/16.12.2019г., не ги приел, заплатил и осчетоводил и за тях не ползвал данъчен кредит. Сумите по фактура № 3935/21.10.2019г. били платени изцяло още на 06.07.2020г. преди образуване на делото. Не съществувала връзка между представените товарителници/експедиционни бележки и процесните фактури, като ответникът е оспорил да е заявявал и да са му били доставяни количествата бетон в товарителниците. Оспорил е положените за получател подписи в товарителниците, които не били на управителя на ответното дружество или на негов представител. Доколкото главната претенция е неоснователна, то неоснователна се явявала и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.