Определение № 2376 от 20.09.2023, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2376 гр. С., 20.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

И.Р.

И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530101630 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Х., с която против ответника У., са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, с цена 525 лева на иска за съществуване на главницата и 136.50 лева на иска за съществуване на мораторна лихва, като на 16.05.2023 г., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, пълномощникът на ответникът е подал писмен отговор, а с определение от 05.07.2023 г. делото е внесено и насрочено за разглеждане в открито заседание на 18.10.2023 г., а на 20.09.2023 г. п о делото е постъпила молба от изричния пълномощник на ищеца, с която заявява, че на основание чл. 232 ГПК оттегля предявените искове и иска намаляване, поради прекомерност, на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защитата му по делото (л. 27).

След като се запозна с тази молба, съдът намери, че извършеното с нея оттегляне на исковата молба, е осъществено от легитимирана от чл. 232 ГПК страна – ищецът, чрез изричния му пълномощник по делото. За същото не е необходимо съгласието на ответника, защото е осъществено до приключване на първото заседание по делото (чл. 232 ГПК). А тъй като с оттеглянето на исковата молба съдът се десезира от разглеждането и решаването на заявения с нея правен спор, делото следва да се прекрати (чл. 232 ГПК). Поради това следва да бъде обезсилена и издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК (т. 13 ТР № 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени сторените по същото разноски (чл. 78, ал. 4 ГПК). Искане за присъждането им е направено от пълномощникът му в подадения в срок отговор (л. 17) Тези му разноски в случая се изчерпват с платеното в брой адвокатско възнаграждение от 500 лева (л. 19). Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца за прекомерност на същото възнаграждение и искането му за намаляването му, защото е под минималното такова за защита на ответника по делото (което в случая е 800 лева, защото с исковата молба са предявени срещу него два обективно съединени иска по чл. 422 ГПК, в която хипотеза минималното адвокатско възнаграждение от 400 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/09.0.2004 г. се определя за всеки от тези искове поотделно - така и Опр. 77-2022- I т.о.), 1 което поради това не може да бъде намалено поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 1630 по описа за 2023 г. на С. районен съд , поради оттегляне на исковата молба, и ОБЕЗСИЛВА поради това издадената по ч.гр.д. № 940 по описа за 2023 г. на С. районен съд - заповед № 529/13.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Х., с - -, със - -, - от -, да заплати на У., с - -, със - -, - от -, сумата от 500 лева за разноски по делото при прекратяването му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

2