Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 19.01.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1635/2022
Вид
Решение № 51
Подписан
19.01.2023
В сила
15.02.2023
Състав
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА ДИЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • Чл.21 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • §8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ /………….2023 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХІІІ състав в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА при секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1635 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от АПК, вр.

§8 от АПК.

Образувано е по жалба на Ж.С.Ж. *** срещу мълчалив отказ на кмета на общ. Дългопол да се произнесе по молба за издаване на Удостоверение за АОС по отношение на имот с площ от 151 кв. м. с идентификатор № ***** по КККР, одобрен със заповед № РД-67/02.12.2010г. на изп. дир. на Агенция „Кадастър и картография“, находящ се в гр. Дългопол, обл. Варна.

Моли съда да отмени мълчаливия отказ на Кмета на Община Дългопол във връзка със заявление вх. № АУ 9400-1852/21.06.22г. и делото да бъде върнато на органа с указание изрично да се произнесе по заявлението като определи и срок за това. Отправено е искане за присъждане на сторените по делото разноски, за които е представен списък, съгласно чл.80 от ГПК.

Ответникът – Кметът на Община Дългопол в писмена молба оспорва жалбата. Претендира пред съда, в случай, че същият намери жалбата за основателна, да присъди в полза на жалбоподателя адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция в размер не по-голям от установеното в Наредба №1/09.07.2004г. минимален хонорар.

Съдът, преценявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата

Пред настоящата съдебна инстанция е оспорен мълчалив отказ на Кмета на Община Дългопол да извърши административна услуга във връзка със заявление вх. № АУ 9400-1852/21.06.22г. за 151кв.м. и това не е спорно между страните по делото. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите от извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Чл.21 ал.3 от АПК регламентира, че индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, т.е. отказът да се уважи искането за заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка /чл.587 от ГПК/ за недвижим имот, представлява индивидуален административен акт по смисъла на цитираната разпоредба.

От фактическа страна се установява следното:

Настоящият жалбоподател, с вх. № 9400-

1852/21.06.2022г., е подал в Община Дългопол заявление по образец, за изпълнение на административна услуга, съставляваща заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка за признаване на право на собственост върху недвижим имот, както следва:

Поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-67/02.10.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, с площ от 719 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване нисш застрояване до 10 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 1559, квартал 115, парцел 18, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, ведно с построената в него жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор: *****.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-67/02.10.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

Според жалбоподателя изпълнението на административната услуга не е извършено, така както е заявено, което е дало повод на Ж. да подаде жалба до съда срещу формиран отказ за изпълнение на административната услуга.

В конкретния случай, Кмета на Община

Дългопол е издал на жалбоподателя Удостоверение от 12.08.22г. , в което е отразено именно недвижим имот от 568 кв.м. съставляващ имот по предходен план 1559 в кв. 115, парцел 18, представляващ част от имот с идентификатор ***** по действащата кадастрална карта на гр.

Дългопол, одобрена със Заповед № РД-67/02.10.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., заедно с построената в него: Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор: *****.1. със застроена площ от 81 кв.м. на два етажа.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, Съдът е приел, че на жалбоподателя е изпълнена исканата административна услуга, за недвижим имот от 568 кв.м. съставляващ имот по предходен план 1559 в кв. 115, парцел 18, представляващ част от имот с идентификатор ***** по действащата кадастрална карта на гр. Дългопол, одобрена със Заповед № РД-67/02.10.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., заедно с построената в него:

Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор: *****.1. със застроена площ от 81 кв.м. на два етажа, респ. в тази част е прекратил производството, поради липса на правен интерес, съгласно чл.159, т.4 от АПК. В този смисъл е и издаденото Определение № 3186/04.11.2022г. по адм. дело № 2023/2022г. по описа на Административен съд – Варна, XXIII състав, с което Съдът е оставил без разглеждане жалбата от Ж.С.Ж. ***, срещу изричен отказ по Заявление № 9400- 1852/21.06.2022.г на Кмет на Община Дългопол за издаване на Удостоверение за липса или наличие на акт за общинска собственост (АОС) и заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт (НА) по обстоятелствена проверка за:

- недвижим имот от 568 кв. м. съставляващ имот по предходен план 1559 в кв. 115, парцел 18, представляващ част от имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., заедно с построената в него: Жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор: *****.1. със застроена площ от 81 кв. м. на два етажа.

Съдът е прекратил производството по адм. д. № 2023/2022г. по описа на Административен съд – Варна, XXIII състав в посочената част и е приел, че производството по делото продължава в останалата част за поисканите още 151кв.м., за които няма произнасяне от кмета, като производството срещу мълчалив отказ е обединено с адм.д.

№ 1635/22г.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

С подаденото заявление вх. № 9400-

1852/21.06.2022г., за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост жалбоподателят е поискал да бъде заверена молба –декларация на имот- от 151кв. м. съставляващ имот по предходен план 1559 в кв.115, парцел 18, представляващ част от имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Дългопол, област Варна и да му бъде издадено удостоверение за липса на общинска собственост за описания в заявлението имот.

Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Съгласно § 1, т. 2 б. "а" от ДР на Закона за администрацията вр. чл. 21, ал. 3 АПК административна услуга е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, респективно, с които се удостоверяват факти с правно значение. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в случая правнорелевантни факти, т. е. да завери молба-декларация за обстоятелствена проверка и издаде удостоверение за липса на общинска собственост съставлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелно обжалване.

Съгласно чл. 25, ал. 1 АПК дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, до който то е подадено. Срокът за произнасяне по искането е съгласно чл. 57 АПК, а непроизнасянето в срок, съгласно чл. 58, ал. 1 АПК се смята за мълчалив отказ да се издаде акта.

Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК мълчаливият отказ може да бъде оспорен пред съда в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Заявлението е подадено на 21.06.22г., срокът за предоставяне на услугата –обработване на молба-декларация за обстоятелствена проверка е до 14дни, видно от сайта на община Дългопол: chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/http://dalgopol.org/vid2/2876.pdf При липса на произнасяне по искането, от което е уважено за 568кв.м. и неуважено за 151кв.м., за жалбоподателя в срока по чл. 57 АПК или в хипотезата на чл. 56, ал. 2 АПК, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.

Жалбата против мълчаливия отказ на ответната страна да извърши исканата услуга е подадена чрез административния орган на 19.07.22 г., т. е. в законовия месечен срок.

Административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК, а именно да издаде административния акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако са дадени такива и то да постанови акта в предвидените от законодателя срокове.

В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение, че имотът е актуван или не като общинска собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК. При подадено заявление за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелствата актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общинска собственост или не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота.

Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като общинска собственост или съответно не е.

При установяване, че не е налице АОС, кмета на община Дългопол, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общински и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т. к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции.