Решение № 1900 от 12.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1900 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503203 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „З.К.Л.И.“ АД, чрез адв. З.Т., срещу решение № 440 от 24.01.2022 г. по гр.д. № 31343/2021 г. на СРС, ГО, 53 състав, с което „З.К.Л.И.“ АД е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на ищцата Б. К. Д. сумата 693,60 лв. – обезщетение за претърпени, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.10.2020 г., в гр. Нови Искър, имуществени вреди, представляващи разноски за лечение, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 03.06.2021 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане, и с което дружеството е осъдено да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 640 лв. деловодни разноски, а на процесуалния представител на ищцата – адв. В. О., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 360 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост на фактическите изводи на съда и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е доказана вина на водача на автобуса за настъпване на процесното ПТП, че принос за настъпилите вреди има ищцата, тъй като не е ползвала свободните седалки в автобуса и не се е държала стабилно за монтираните в автобуса ръкохватки и дръжки, че не е доказано описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния, във връзка с които се претендират направените разходи, да са получени вследствие на инцидента. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените срещу дружеството искове.

Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски по делото.

1

С отговора на въззивната жаба ищцата Б. К. Д., чрез адв. В. О., поддържа правилност на обжалваното решение и неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че причините за настъпване на произшествието са както виновно поведение на водача на лекия автомобил, така и виновно поведение на водача на автобуса, чийто пътник е била ищцата, поради което районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, вр. чл. 499, ал. 7 КЗ. Твърди се, че не е налице съпричиняване от страна на ищцата, както и че е доказано, че всички претендирани разходи са извършени във връзка с претърпените травматични увреждания, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ, ангажиращи отговорността на ответното дружество – застраховател на делинквента спрямо увредената ищца, а именно: 1/. наличието на действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования делинквент за причинените от него на трети лица вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие; 2/. наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования делинквент спрямо увреденото лице: а) извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите (управление на МПС в нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП и причиняване на ПТП); б) вредоносен резултат (причиняване на имуществени вреди); в) причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; г) виновност на дееца.

Видно от застрахователна полица № BG/22/320001867112/07.07.2020 г. и от Справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, за автобус марка „ВМС“, модел „320 Procity CNG“, с рег. № ******* при ответното дружество „З.К.Л.И.“ АД, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП 06.10.2020 г. (със срок на валидност от 28.07.2020 г. до 27.07.2021 г.)

В срока на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие.

2

Страните не спорят, че на 06.10.2020 г., около 12.05 ч., в гр. Нови Искър, на кръстовището на ул. „Търговска“ и ул. „Иглика“ е реализирано ПТП между товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № *******, и автобус марка „ВМС“, модел „320 Procity CNG“, с рег. № *******. Не спорят и че ищцата Б. Д. е била пътник в автобуса към момента на настъпване на инцидента.

Спорен е въпросът относно вината на водача на автобуса за настъпването на произшествието. Въззивникът твърди изключителна вина на шофьора на лекия автомобил, който освен, че не е спрял на знак Б2 - „Стоп“ и не е пропуснал движещият се по път с предимство автобус, при предприемане на десния завой не се е движил в най-дясната част на пътното платно. От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че причините за настъпване на процесното ПТП са поведението на водача на лекия автомобил, който при наличие на знак Б2 - „Стоп“, с извършване на десен завой, навлиза от ул. „Иглика“ по ул. „Търговска“, без да пропусне движещият се по ул.

„Търговска“ автобус, както и поведението на водача на автобуса, който непосредствено преди настъпване на произшествието се е намирал частично в лентата за насрещно движение. Според експертното заключение, при извършване на маневрата десен завой, водачът на лекия автомобил не може да се движи в крайната дясна част на платното за движение, тъй като страничната дясна част на автомобила би се покачила върху намиращия се в дясно бордюр или би ударила електрическия стълб, намиращ се върху бордюра. От изявлението на вещото лице, направено пред районния съд се установява, че ако водачът на автобуса не е бил навлязъл в лявата лента, е имал възможност да избегне удара. Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая е налице виновно противоправно поведение както от страна на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилото на чл. 46, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закон за движение по пътищата (пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът, като преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство), така и виновно противоправно поведение от страна на водача на автобуса, който е нарушил правилото на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП (водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея). В този смисъл доводите на въззивника, че в случая не е доказано виновно поведение на водача на автобуса, са неоснователни.

При съпричиняване, по смисъла на чл. 53 ЗЗД, на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. В този смисъл е и практиката на ВКС решение № 121 от 18.09.2014 г. по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., решение № 37 от 1.09.2015 г.

3 по т. д. № 1070/2014 г., II т. о., решение № 192 от 2.11.2017 г. по т. д. № 416/2017 г., I т. о., решение № 50153 от 9.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1648/2021 г., II т. о. и др.

Вследствие на процесното ПТП Б. Д. е получила следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на челото в ляво, кръвонасядане на лява ушна мида, кръвонасядане на лява длан, кръвонасядане на ляво коляно, охлузване на дясно коляно, увреждане на МКЛ (вътрешна странична връзка на дясна колянна става), като последното наложило поставяне на шина за 6 седмици и извършване на последващи физиотерапии. Доказано е, че във връзка с диагностиката и лечението на посочените травматични увреждания са направени претендираните от ищцата разходи. Тези изводи следват от прието по делото заключение на съдебномедицинската експертиза, както и от представените от ищцата писмени доказателства – лист за преглед на пациент № 17665/06.10.2020 г. и допълнителните листове за преглед към него, образна диагностика № 238419, кръвни изследвания от 06.10.2020 г., магнитно-резонансна томография на дясно коляно от 08.10.2020 г., амбулаторни листове от 22.10.2020 г., 23.10.2020 г., 17.12.2020 г., 23.12.2020 г. и 26.04.2021 г., рецепти, издадени на Б. Д. от 06.10.2020 г., 23.10.2020 г., 02.11.2020 г., фактури и касови бонове, намиращи се на л. 68 – л. 73 от делото на СРС.

Неоснователни са доводите на въззивника, че Б. Д. е допринесла за настъпването на вредите, тъй като не е ползвала свободните седалки в автобуса и не се е държала стабилно за монтираните в автобуса ръкохватки и дръжки. За да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан по безспорен начин принос, а не на предполагаем такъв, като следва да бъде доказано, че с конкретни действия или бездействия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване (в този смисъл са решение № 47 от 5.06.2019 г. по т. д. № 504/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 64 от 16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, II т. о., ТК и др.) Само обстоятелството, че пострадалата при произшествието е пътувала права, не е достатъчно за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. На първо място, няма забрана в автобусите на градския транспорт да пътуват правостоящи пътници, а и има изрично предвидени места за правостоящи във всяко превозно средство. Тоест, изборът на пътника дали ще пътува правостоящ или седнал не може да се определи като съпричиняващо поведение. На следващо място, по делото не е доказано, че ако беше седнала, ищцата не би получила процесните травматични увреждания, а напротив - според заключението на автотехническата експертиза но практика се случва седящи пътници да изпаднат от седалките под действието на инерционните сили и да получат увреждания.

Във връзка с настъпилото ПТП и въз основа на молба от 15.10.2020 г., подадена от ищцата до ответника, при застрахователя е била заведена щета № 0000-1000-04-207668/15.10.2020 г.

Страните не спорят, че към настоящия момент няма извършено плащане от страна на 4

„З.К.Л.И.“ АД на претендираното обезщетение за претърпените в следствие на реализираното ПТП имуществени вреди от Б. Д..

По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.