Решение № 1303 от 16.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502077 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1606/20.03.2024 г. постановено по гр.д. № 13485/2021г. по описа на СГС, ГО, 6 състав е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Б. Д. Б., сумата от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 НК, приключило с влязла в сила на 18.10.2021г. оправдателна присъда по н.д.№ 755/2021г. на ВКС, ведно със законната лихва върху глаавницата, считано от 08.11.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 лв. разноски на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 4500 лева до пълния му размер от 27000 лева, като неоснователен.

С решение от 28.05.2024г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решение № 1606 от 20.03.2024г, като посочената в първия осъдителен диспозитив сума от 4500лв да се чете: 4300лева.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Б. Д. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над присъдената сума от 4300 лв. до пълния претендиран размер от 27 000 лв. неимуществени вреди. Посочва, че определеният размер на обезщетението за претърпените 1 неимуществени вреди е многократно занижен, тъй като наказателното производство срещу него е продължило повече от четири години. Изтъква факта, че на 28.06.2016г. забелязал на терасата на партерния етаж от жилищен блок № * в ж.к. ***, гр. *** кучето на своя познат П. Д.. Там го срещнал познатият на П. Д. С. С., който разхождал кучето си. Б. му обяснил, че е решил да спаси бедстващото животно като се качил на терасата. Успял с ръце да извие част от решетката и да се промуши под нея. Качил се на балкона, взел малкото животно и го подал на С., за да се грижи за него до излизането на Д. от ареста. За тази постъпка е привлечен към наказателна отговорност за взломна кражба на кучето и на сумата 480 лв. от дома на Д..

Въпреки липсата на конкретни и убедителни доказателства за извършени престъпни деяния прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт срещу него за двете престъпления по чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1 НК. В последвалото съдебно производство той е оправдаван за кражбата на парите, но е осъден за кражбата на кучето на година лишаване от свобода условно. Въпреки липсата на каквито и да са доказателства в подкрепа на обвиненията прокуратурата подала въззивен протест с искане за отмяна на оправдателната присъда и завишаване на наказанията за двете престъпления. По образуваното въззивно дело бил напълно оправдан и по двете обвинения. Последвал нов, напълно лишен от фактически и правни доказателства прокурорски протест, по който ВКС окончателно потвърдил оправдателната присъдата.

Образуваното срещу него наказателно производство е било за него стресогенен фактор с висока интензивност. Повдигнатите обвинения за тежки умишлени престъпления, предвиждащи наказание повече от 5 г. лишаване от свобода, формирало перманентно състояние на стрес. Този извод бил потвърден и при личния преглед на Б.. Вещото лице е категорично, че явяването на разпити и участието в съдебни заседания също се е отразило неблагоприятно на психиката и е провокирало постоянен страх от неизвестността и реални опасения за пребиваване в затвора. Тревогата му за осъдителна присъда с лишаване от свобода се усилила и от предишно негово осъждане с условна присъда. Съзнанието му било затормозено от несправедливостта на обвинението, че той е искал да открадне кучето, а не да го спаси. Индивидуалното отношение към случващото се е преценено от експерта като хронично, продължително, заплашващо събитие. То е довело до притеснения от бъдещо наказание и опит за справяне със стреса чрез повишена консумация на алкохол и наркотични вещества, които вместо да помогнат, задълбочили стреса му. Според вещото лице събитията са се случили при лице, отличаващо се с лабилна, неустойчива, раздразнителна и реактивна психика. В резултат на продължилото по вина на ответника 4 години, 3 месеца и 6 дни наказателно преследване са му причинени сериозни психически травми поради обстоятелството, че благородните му действия по спасяване на бедстващо животно били оценени незаконосъобразно от прокуратурата като престъпление. Тежки душевни страдания поради обстоятелството, че той бил вече осъждан на една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Той разбирал, че ако бъде признат за виновен и осъден по новото наказателно дело, то той следвало да изтърпи в затвора ефективна присъда с прибавяне на условната присъда. При това обвиненията за двете тежки, умишлени, престъпления по чл.

195 ал.1, т.З, вр.чл. 194 ал.1 НК предвиждали наказание от една до десет години лишаване от 2 свобода и съществувала реална опасност той да прекара в затвора следващите няколко години. Тази надвиснала над него угроза променила изцяло живота му. Той загубил сън и спокойствие и заживял в постоянен стрес. Наред с това с несправедливите обвинения били поругани честта и достойнството му. Неговите близки и познати, които узнали, че той е отново обвиняем, започнали да странят от него. По време на наказателното производство Б.

Б. бил сравнително млад - на около 30 години, интелигентен човек завършил виеше образование - архитектура и благоустройство и това незаконно разследване се отразило отрицателно освен на психиката му и на кариерата. Разглеждането на делото на три съдебни инстанции е в резултат на безотговорното и непрофесионало отношение на ответника към анализа на събраните доказателства. Моли за увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът Б. Д. Б. твърди, че на 28.06.2016г. проникнал през метална решетка на тераса, ограждаща жилището на негов приятел, за да вземе кучето му, порода питбул, тъй като същото виело от жажда и глад, поради обстоятелството, че неговият стопанин бил задържан под стража и не бил вкъщи. Сочи, че при преодоляване на терасата бил с познат, на който предал кучето да го обгрижва, тъй като сам не можел да се грижи за него. Твърди, че по случая му било повдигнато обвинение за извършено престъпление взломна кражба, при която противозаконно бил отнел чужди вещи с намерение да ги присвои - куче и парична сума в размер на 480 лв. Заявява, че с постановената от СРС присъда бил оправдан да е отнел противозаконно парична сума, но бил признат за виновен за кражба на кучето и осъден на лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок.

Сочи, че по протест на прокуратурата делото било разгледано от въззивен състав на СГС, който го оправдал изцяло по така повдигнатото обвинение. Уточнява, че по протест на ответника било образувано дело и пред касационната инстанция, която потвърдила оправдателната му присъда. Поддържа, че по време на протеклото повече от четири години наказателно производство изпитвал силно безпокойство от развоя на делото, притеснения от неясния му изход, наложено от факта, че първоинстанционният съд го признал за виновен за кражба на куче, който стрес бил постоянен и интензивен и свързан с обстоятелството, че вече бил осъждан на лишаване от свобода с изпитателен срок, поради което бил застрашен от ефективна присъда. Твърди, че в резултат на стреса и появилата се раздразнителност, напрежение и недоспиване се разделил с приятелката си, а близките му го изолирали, което довело до употреба на алкохол и наркотици. Претендира обезщетение в размер на 27000 лева за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на 3 престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 НК, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска изцяло - както по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в НК. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния размер. Заявява, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като прекомерен по размер, несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с постановление от 21.06.2017г. по ДП № 1917/2016г. на 06 РУ-СДВР ищецът Б. Д. Б. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 НК за това, че на 28.06.2016г. в гр.София, е проникнал от тераса на ап.96, находящ се в ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, в холно помещение на жилището, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, и противозаконно отнел чужди движими вещи с намерение да ги свои от владението на Д. П. Д., а именно - куче порода питбул и парична сума на стойност 480 лв.

С присъда от 25.02.2021г. ищецът е признат за виновен в извършено престъпление кражба на куче и оправдан за това противозаконно да е присвои парична сума от пострадалия.

Определено било наказание лишаване от свобода за 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от 4 години. С присъдата са кумулирани наказанията по тази присъда и постановената по н.о.х.д. № 7088/2016г. на СРС присъда, като определеното по реда на чл.25 вр.чл.23 НК общо наказание е 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което било отложено за същия изпитателен срок. По протест на СРП е образувано в.н.о.х.д. № 1445/2021г. на СГС, XV въззивен състав, който с присъда от 19.05.2021г. е потвърдил присъдата на СРС в оправдателната част и е оправдал подсъдимия Б. да е извършил кражба на куче. С решение от 18.10.2021г., постановено по н.д.№ 755/2021г. на ВКС, II НО, образувано по протест на СГП срещу присъдата на СГС, присъдата е потвърдена, а като краен резултат подсъдимият бил окончателно признат за невиновен. /видно от приобщеното н.о.х.д.№ 15202/2017г. на СРС, НО, 1 състав/ Общата продължителност на цялото наказателно производство е 4 години, 3 месеца и 24 дни, видно от материалите по делото и от констативен протокол на ИВСС от 20.01.2022г.

САС намира цялото обвинение за абсурдно и споделя напълно доводите на въззивния наказателен съд, който е оправдал подсъдимия Б., след като се е доверил на тезата му, че не е откраднал чуждото куче, а е искал да го нахрани и напои, защото било затворено на заградения балкон, а стопанинът му бил задържан под стража. Намерил е подкрепа в показанията на св.С., който поел подаденото му от подсъдимия куче и го завел у дома си за няколко дни, след което го върнал на неговия собственик при освобождаването му от ареста.

4

Така разкритите от съда факти не подкрепят категорично обвинителната теза, поради което оправдателната присъда е закономерен и логичен резултат на съдебното производство.

Въззивният съд е разкрил по убедителен начин отсъствието на умисъл към кражба на малкото животно, потвърждение на което е намерил в инкриминираното поведение на подсъдимия, опровергаващо намерението за своене. Кучето е подадено веднага на свидетеля след покачването на подсъдимия на балкона, а свидетелят е завел животното у дома си, за да се грижи за него, докато собственикът отсъства. Подсъдимият не е могъл да знае, че за животното се е грижел братът на задържания под стража стопанин, който същата сутрин оставил малкия питбул на балкона, докато отсъства по работа.