Решение № 4784 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4784 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110100640 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Н. Нейчева И..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. „ Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 3 089,13 лева – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 477,37 лева – мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата от 29,13 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1

6,12 лева – мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5807/2023 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, уведомен по реда на чл. 47 ГПК, подава отговор на исковата молба чрез назначена от съда особен представител адв. А. Ц.. Оспорва предявените искове като недопустими, доколкото по делото не е ясно дали Н. И. не е направила отказ от наследството на Найчо Гюров. Оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот, както и наличието на облигационни отношения с ответника и няма качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва и претенциите за обезщетение за забава като прекомерни. Релевира възражение за давност по отношение на част от процесните суми. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител, който оспорва исковете.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 3 089,13 лева– главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 477,37 лева – мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата от 29,13 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,12 лева – мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5807/2023 г. по описа на СРС, 87 състав.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

2

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава (настъпване на падежа или изпращане на покана до длъжника – при безсрочни задължения) и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

От представените по делото доказателствата се установява, че през исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с "Топлофикация София" ЕАД при публично известни общи условия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно – писмо от 09.02.2021 г. на кмета на СО-район „Красна поляна“ и удостоверение за наследници с изх. № 429/27.01.2023 г., изд. от СО, се установява, че процесният топлоснабден имот е собственост на ответника, в качеството му на единствен законен наследник на На – починал на 17.01.2015 г. Във връзка с възражението в отговора на исковата молба е изискана и приета по делото справка от 07.05.2025 г. от особената книга при СРС по чл. 49, ал. 1 СК, от която се установява, че липсва вписване на отказ от наследството на посоченото лице, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.

Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът Н. Нейчева И., дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

От заключението на приетата в хода на производството по делото, съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и 3 компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява, че в процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела в помещения: хол, кухня и стая. За двата отоплителни сезона - 19/20 г. и 20/21 г., не е осигурен достъп до имота, за което са съставени констативни протоколи от 17.07.2020 г., 20.07.2020 г., 28.06.2021 г. и 02.07.2021 г., поради което ТЕ е служебно изчислена на база инсталираната мощност на отоплителните тела, умножено по максимален специфичен разход на сградата, умножено по ТЕ за единица редуцирани показания.

За периода, ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура 118 куб.м., съгласно списък с разпределение на кубатурите в сградата, представен на в.л. За посочения период е служебно изчислена и ТЕ за отопление на общи части на вход В, за един работещ радиатор с инсталирана мощност 1056 W , без монтиран ИРРО, като за процесния имот ТЕ е разпределена спрямо пълната отопляема кубатура 118 куб.м.

Поради неосигурения достъп до имота, за двата отчетни периода е начислена служебно ТЕ за БГВ на база 1 бр. потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие.

За отоплителни сезони 19/20 г. и 20/21 г., т.е. за целия процесен исков период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ищецът е начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот в размер на сумата от 2213,30 лв. – ТЕ за сградна инсталация, имот и стълби и сумата от 841,50 лв. – ТЕ за БГВ.

В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, топлинният счетоводител „Далсия“ ООД /предходно наименование „Бруната“ ООД/ е изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за доплащане в общ размер на 34,25 лв. /за отоплителен сезон 19/20 г. – за връщане 5,01 лв. и за отоплителен сезон 20/21 г. – за доплащане – 39,26 лв./. Задължението след изравнителната сметка възлиза на сумата от 3 089,05 лв., представляваща сбор от сумата от 2 354,69 лв. – ТЕ за сградна инсталация, имот и стълби и сумата от 734,38 лв. – ТЕ за БГВ.

Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, кореспондира изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по отношение на начислените дължими суми, като вещото лице е достигнало до извод, че размерът на начислените и неплатени суми за ТЕ възлиза на 3089,13 лв.

По съвкупно изложените съображения и доколкото се установяват всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, то същият следва да бъде уважен, като основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 4 регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента, така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства – Договор № 1510/29.07.2002 г., протокол за проведено ОС на ЕС за избор на ФДР от 29.07.2002 г., ведно с приложен списък на етажните собственици /вкл. наследодателя на ответника) и нотариално заверена декларация от домоуправител, както и Договор № Д-0-72/09.06.2020 г. се установява, че топлинното счетоводство на сградата е възложено на ФДР „Бруната“ ООД.