Решение № 330 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. С., 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100503277 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 992/23.01.2023 г. по гр.д. № 7843/2022 г. по описа на СРС, 144 състав са отхвърлени предявените на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 45, чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД искове на С. Н. Л. за осъждане на Гаранционен фонд за заплащане на сумата в общ размер на 6706 лева като разходи за лечение и храна, от които 500 лева за лекарства за периода от 14.07.2019 г. – 14.03.2020 г., за храна от 1400 лева или по 180 лева на месец за периода от 14.07.2019 – 14.03.2020 г., за рехабилитация 180 лева за 60 посещения от по 30 лева за периода от 20.11.2019 г. до 31.01.2020 г., специализиран медицински транспорт от 300 лева на датата 27.09.2019 г.,, за потребителска такса – 58 лева, платена на 26.07.2019 г., закупуване на става от 1548,44 лева от 15.07.2019 г. и за проходилка от 60 лева на 29.07.2019 г., които са извършени по повод случилото се на 14.07.2019 г. около 15.45 часа пътно-транспортно произшествие, при което С. е била ударена от неустановен автомобил и водач, който се движел в ж.к. „Г.“ по ул. „*******“ с посока на движение от пл. Св Преображение към ул. „Г.П. и в района на СМСГТ с № 2228, Хайдут Сидер при извършване на маневра от автомобила 1 на заден ход, при което е ударил намиращата се на платното пешеходец С. Н.

Л., ведно със законната лихва за забава от датата 29.07.2019 г. до окончателното плащане, както и С. Н. Л. е осъдена за заплати на Гаранционен фонд сумата от 100 лева за разноски по делото.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 27165/10.02.2023 г., подадена от С. Н. Л., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е установен механизмът за настъпване на ПТП, тъй като протоколът за ПТП нямал обвързваща доказателствена сила. Следвало да се има предвид, че по гр.д. № 16695/2019 г. по описа на СГС, I -15 състав било установено, че неизвестният водач е виновен за настъпване на ПТП. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 67000/1.03.2023 г., подаден от Гаранционен фонд, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде оставено в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 7843/2022 г. по описа на СРС, 144 състав е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Л. против Гаранционен фонд, с която е предявен иск с правно чл. 558, ал. 7 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата твърди, че на 14.07.2019 г. около 15.45 часа пострадала в резултат на ПТП в гр. С., като пешеходец. Изчаквала трамвай на ул.

„*******“ на спирка № 2228 „Хайдут Сидер“, когато била ударена от неизвестен лек автомобил, който бил паркиран на ул. „*******“ и при потегляне назад. Твърди, че в резултат на ПТП получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на бедрена шийка на лява тазобедрена става. Била приета по спешност във ВМА. На 17.07.2019 г. била извършена операция, в резултат на която била напълно обездвижена.

2

Твърди, че в резултат на ПТП направила разходи, които представлявали имуществена вреда в общ размер на 6706 лева, от които: 500 лева за лекарства за периода от 14.07.2019 г. – 14.03.2020 г., 1400 лева за храна или по 6 лева на ден за периода от 14.07.2019 – 14.03.2020 г., 1000 лева – разходи за болногледач по 200 лева на месец за периода от 14.09.2019 – 14.12.2019 г., 1800 лева за рехабилитатор, които са направени общо за 60 сеанса по 30 лева за периода от 20.11.2019 г. до 31.01.2020 г., 300 лева - специализиран медицински транспорт на датата 27.09.2019 г., 58 лева за потребителска такса, платена на 26.07.2019 г., закупуване на става от 1548,44 лева от 15.07.2019 г. и за проходилка от 60 лева на 29.07.2019 г. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените в резултат на ПТП имуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Гаранционен фонд, с който оспорва предявения иск. Заявява, че оспорва настъпване на ПТП по описания в исковата молба начин. Посочва, че ищцата не е представила документи, удостоверяващи направените разходи. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и заключения на съдебно-медицинска и съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено настъпването на ПТП по твърдения от ищцата начин, поради което и предявения иск е отхвърлен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на 3

Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на неидентифициран водач.

С влязло в сила съдебно решение № 263807/10.06.2021 г. по гр.д. № 16695/2019 г. по описа на СГС, I-15 състав, изменено с Решение № 1308/07.12.2021 г. по гр.д. № 2535/2021 г. по описа на САС, ГО-1 състав и Решение № 50052/13.07.2023 г. по гр.д. № 648/2022 г. по описа на ВКС, II ТО е прието за установено със задължителна за страните в настоящото производство сила, че на 14.07.2019 г. в гр. С., около 15.45 часа в ж.к. Г. на ул. „*******“ в района на трамвайна спирка № 2228 „Хайдут Сидер“ в посока за движение към центъра на града, е бил паркиран автомобил, вероятно зад друг паркиран автомобил, като зад този неизвестен автомобил върху платното за движение е стояла пострадалата С. Л., 73 години, вероятно чакайки трамвай. Водачът на автомобила се качил и потеглил назад като блъснал намиращата се зад него пешеходка и тя паднала зад автомобила без да бъде прегазена, а автомобилът тръгнал и напуснал мястото на произшествието.

Страните в настоящото производство са обвързани от пределите на задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение, доколкото спорът относно настъпването на процесното ПТП е разрешен окончателно и не може да бъде пререшаван. (чл. 299, ал. 1 от ГПК).

Следователно като е отхвърлил предявения иск, като е приел, че по делото не е установено настъпването на ПТП и неговия механизъм, районният съд е постановил неправилно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцата е било да установи, че в резултат на ПТП е направила разходи за лечение и възстановяване. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че в резултат на ПТП на 14.07.2019 г. С. Л. е получила Фрактура 4 коли феморис синистра (счупване на шийката на лявата тазобедрена става, като е оперирана и е направено ендопротезиране. Вещото лице е посочило, че ищцата е имала нужда от приемането на Ксарелто от 10 мл., 10 таблетки в кутия на стойност 47 лева по 1 таблетка за срок от 30 дни, общо 141 лева.

Заявява, че при получаване на фрактури се препоръчва усилена храна, тъй като операцията се изразява в тотална смяна на лявата тазобедрена става с изкуствена. Операцията и възрастта на ищцата предполагат, че тя е трудноподвижна и има нужда от болногледач през първите два месеца от датата на изписването й. Необходима била и рехабилитация в първите 3 месеца от датата на изписването, както и специализиран транспорт, както и от проходилка.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.

Н.Л., който заявява, че е приятел на С. Л.. В показанията си свидетелят установява, че след ПТП била сменена тазобедрената й става. Лежала в болница 2 седмици, а след изписването й не можела да се придвижва. Била на легло и имала нужда от чужда помощ около 3-4 месеца. Била наета жена, която да я обслужва, като заплащала около 30-40 лева на ден. В продължение на 5 месеца я посещавал рехабилитатор, който й помагал да се раздвижва, но здравната каса поемала само 2 рехабилитации. Свидетелят заявява, че му било известно, че месечно давали по 400-500 лева за лекарства, викали и частни линейки по два пъти месечно.

От Фактура № 1200028731/26.07.2019 г., издадена от ВМА, № 157/27.09.2019 г., издадена от „М.К.Т.“ ЕООД, № **********/25.07.2019 г., издадена от ВМА, № 2000003518/29.07.2019 г., издадена от „А.“ ЕООД се установява, че С. Н. Л. е направила разходи, както следва: 58 лева – потребителска такса, 300 лева – специализиран медицински транспорт, 1548,40 лева – медицински консумативи, доплащане на тазобедрена става, 60 лева – комбинирана проходилка Кеърмакс. Установените въз основа на писмените доказателства разходи са в размер на общо 1966,40 лева и в тази част предявеният иск се явява основателен.

По отношение на разноските за лекарства, усилена храна, болногледач, рехабилитатор не са ангажирани доказателства, въпреки че от приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че същите са били необходими за възстановяване на ищцата от получените в 5 резултат на ПТП увреждания. Те представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 7 на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер. В конкретния случай, необходимостта е установена от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза, а реалното им извършване от показанията на разпитания свидетел. По отношение на размера на вредите, данни се съдържат в показанията на свидетеля, но с оглед липсата на доказателства за установяването му, то следва тяхната стойност да бъде определена въз основа на приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза относно стоиността на стоките, услугите и лечението към датата на извършване на съответния разход (В този смисъл Решение № 307 от 01.08.2014 год. на ВКС по гр. дело № 773/2012 год., IV г. о., ГК). Общият им размер е 2041 лева, от които 141 лева – за лекарства, 400 лева за болногледач, 1500 лева – за рехабилитатор.

Предвид на изложеното, предявеният иск се явява основателен до размер на сумата от 4007, 40 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 14.07.2019 г.