Определение № 2191 от 29.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2191 гр. Бургас, 28.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501354 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Александър Димитров и Младен Маркоски чрез пълномощника им Петър Петков против разпореждане № 6891/ 28.06.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д № 3658/2023г. С това разпореждане, заповедният съд отхвърля заявлението на „А1 България“ ЕАД против длъжника Г. Ж. В., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „А. м.“ № * в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 814,83 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 213,65 лева.

Частният жалбоподател оспорва извода на заповедния съд, че неустоечната клауза е нищожна като неравноправна и твърди, че в случая не е нарушена разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Дружеството подчертава, че неустойка в размер на три стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не води до несправедливо обогатяване на кредитора. В конкретния случай, лизингодателят е предоставил на абоната устройство на по-ниска цена и има право да поиска връщане на самото устройство, а не само разликата в цената между тази, сключена на договорно основание и тази без договор. Дружеството – мобилен оператор подчертава, че съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора и неустойката е начислена поради срочния характер на договора, с който длъжникът се е обвързал. „А1 България“ ЕАД иска от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да задължи районния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение за оспорените суми.

Като взе предвид твърденията на страните и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 16.06.2023г. „А1 България“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми:

1 069,02 лева – главница, представляваща сбор от неплатени месечни такси и стойност на предоставени услуги за периода от 19.06.2020г. до 04.12.2020г., дължими по силата на рамков договор за електронни съобщителни услуги № 503219922, партиден № М5582853, сключен между дружеството – мобилен оператор и Г. Ж. В.;

1

306,17 лева - сборна мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 10.07.2020г. до 08.06.2023г.;

344,54 лева – главница, представлява сбор от неплатени внсоки за мобилно устройство, дължима по силата на договор за продажба на изплащане, сключен между странтие;

89,36 лева – мораторна лихва върху сумата от 344,54 лева, начислена за периода от 10.07.2020г. до 08.06.2023г.; законна лихва, начислена върху двете главници, считано от 16.06.2023г. до окончателното им изплащане;

814,83 лева – сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната;

213,65 лева – мораторна лихва върху главница от 814,83 лева

206,75 лева – деловодни разноски, от които 56,75 лева – държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На 28.06.2023г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение за първите четири суми, ведно със законната лихва и съдебно- деловодни разноски в размер на 68,08 лева. Едновременно с това, съдът постановява разпореждане, с което отхвърля заявлението на „А1 България“ ЕАД за сумата от 814,83 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, ведно с мораторна лихва в размер на 213,65 лева. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че вземането за неустойка се основава на неравноправна клауза, която е нищожна на основание чл.143, т.5, вр. чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗП.

Уговорената неустойка, според заповедния съд, е необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Тези вреди не могат да бъдат пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като плащанията се свързват с предоставяне на услуга, каквато операторът не предоставя при едни прекратен договор.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.І от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В т.3 от ТР № 1/15.06.2010г., постановено от ОСГТК на ВКС са разписани критериите, въз основа на които трябва да се прави преценката за нищожност на неустойката, но поради накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Неустойката е нищожна винаги, когато целта за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Според чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това, потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.

В конкретния случай, от съдържанието на представения по делото договор за предоставяне на мобилни услуги и договор за продажба на изплащане, се установява, че мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната телекомуникационни услуги и 2 устройство срещу абонаментна такса и цена, а потребителят да заплаща таксата и цената ежемесечно. В чл.6.1 от договора за продажба на изплащане страните се уговарят, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценовите пакети и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Понятието неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е дефинирано в чл.143 от ЗЗП. Това е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От представените по делото договори, е видно, че всяка една от страните може да го прекрати едностранно, когато другата страна не изпълнява задълженията си по него. В договора обаче, е предвидена неустойка само в тежест на икономически по-слабата страна по него, когато в резултат на неизпълнение от нейна страна, мобилният оператор упражни правото си на прекратяване на договора. Неустойка в полза на абоната и в тежест на оператора, не е предвидена. Договорите за предоставяне на мобилни услуги и за продажба на изплащане са рамкови и клаузите им не са индивидуално определени. Поради това, физическото лице – потребител няма възможност да влияе върху клаузите на договора. То или ги приема така, както са разписани, или не договаря. При това положение, мобилният оператор, в качеството си на икономически по-силната страна, встъпва в договорни отношение с абоната като се възползва от това си качество и влияе върху правата и задълженията, които всяка от страните поема. Именно при тези условия, „А1 България“ ЕАД е сключило процесните договори и е уговорило неустойка за неизпълнение в своя полза без да предвиди аналогична разпоредба в полза на абоната при прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от негова страна. Така, както е уговорена, неустоечната клауза създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца – мобилен оператор и правата и задълженията на физическото лице – потребител, поради което се явява нищожна на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП. Клаузата е нищожна и поради това, че уговорената неустойка е необосновано висока по съображенията, изложени в мотивната част на разпореждането, които настоящият съдебен състав възприема напълно – основание по чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на разпореждане № 6891/28.06.2023г.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА против разпореждане № 6891/ 28.06.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д № 3658/2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4