Определение № 515 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Пазарджик, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500428 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.420, ал.3 ГПК във вр. с чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Си Ейч (Люксембург) САРЛ, частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, действащо чрез пълномощник адв.И. Я. срещу определение №905/06.04.2026 г., постановено по гр.д.№914/2026 г. по описа на РС – Пазарджик, в частта, с която е спряно изпълнението по изп.д.№20259100400208 по описа на ЧСИ Р. Р., с рег.№910, район на действие ОС - Пловдив, образувано въз основа на изпълнителен лист №908/07.05.2025 г. и Заповед №980/05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д.№1760/2025 г. по описа на РС - Пазарджик.

Жалбоподателят счита определението в обжалваната му част за незаконосъобразно и необосновано, като излага подробни съображения в тази насока и моли за неговата отмяна.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответната страна – длъжника в заповедното производство Ю. И. А. – лично и като представляващ ЕТ 1

„Юлияни – Юлия Атанасова“ чрез адв.Ц. е депозирал отговор по частната жалба, в който се поддържа неоснователност. Претендира разноски по реда на чл.38 ЗА.

Пазарджишки окръжен съд, като се запозна със становището на частния жалбоподател и длъжника, както и с делата на РС – Пазарджик, образувани като заповедно и исково производство, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в установения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по исковото гр.д.№914/2026 г. по описа на РС – Пазарджик е образувано на 12.03.2026 г. по искова молба на СиЕйч /Люксембург/ САРЛ, частно дружество с ограничена отговорност, със седалище и адрес на управление в Люксембург чрез адвокат И. Я. против ЕТ „Юлияни- Юлия Атанасова“, ЕИК 206526297, с която по реда на чл.422 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 430,80 евро падежирала главница по вноска №11 до вноска №44 съгласно погасителния план, 4 850,92 евро – падежирала възнаградителна лихва по вноска №11 до вноска №55, дължими по Договор за заем бизнес кредит с клиентски №7019 от 10.06.2021 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между ЕТ „Юлияни- Юлия Атанасова“ в качеството на заемополучател и „Лено“ АД в качеството на заемател, и цедирани в полза на ищеца, за които суми по ч.гр.д.

№1760/2025 г. по описа на РС- Пазарджик са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417, ал.1, т.3 ГПК №980/05.05.2025 г. и изпълнителен лист №908/07.05.2025 г., с които длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата 430,80 евро, представляваща главница, и сумата 4 850,92 евро, представляваща възнаградителна лихва за период от 2

11.06.2022 г. до 10.04.2025 г., както и държавна такса в размер на 214,75 лева.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение е образувано изпълнително производство, по което са предприети изпълнителни действия.

На 06.04.2026 г. депозирана молба от ответника, с която представя платежно 5 400 евро/, при което моли да се нареждане за внесена сума по сметката на съда в общ размер на 6 010 евро / първоначално внесени 610 евро и доплащане от 5 400 евро/ и моли да се спре изпълнението.

С определение №905/06.04.2026 г., предмет на обжалване в настоящето производство, молбата е уважена и на основание чл.420 ГПК, е спряно изпълнението по изп.д.№20259100400208 по описа на ЧСИ Р. Р., с рег.№910, район на действие ОС Пловдив, образувано въз основа на изпълнителен лист №908/07.05.2025 г. и Заповед №980/05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д.№1760/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, ал.1, т.1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД.

Според алинея пета на цитирания текст, когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл.422 ГПК, което е и сторено в настоящия случай.

Установява се, че искането за спиране изхожда от ответник, срещу когото е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, ал. 1 от ГПК в производство по предявени срещу него обективно 3 съединени искове с правно основание чл.422 ГПК.

Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд по смисъла на чл.180 ЗЗД, то може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Съгласно чл.181 ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка, а ипотеката – чрез вписване на нотариално заверено съгласие на собственика на недвижимия имот за увредяването й. Когато залогът на паричната сума има характер на обезпечение, какъвто е по чл.420 ГПК, той се учредява чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. Обезпечението по чл.180 ЗЗДтрябва да е в размер на дължимата сума, ведно с лихвите до депозиране на възражението.

Неоснователно е възражението за злоупотреба с право, тъй като длъжникът е упражнил предоставена му от закона възможност да поиска спиране на изпълнението.

Неоснователно е възражението, че внесената сума е недостатъчна, тъй не предвижда трупащата се занапред законна лихва.

Възможността по чл.420, ал.1 ГПК защитава длъжника от необосновано принудително изпълнение, но в същото време се държи на обезпечаването и на интереса на кредитора. Последният следва да бъде гарантиран, че при признаване на вземането ще може да бъде удовлетворен, при това ползвайки се с произтичащата от даденото обезпечение привилегия. В тази връзка съдебната практика е константна, че обезпечението следва да е представено и да покрИ. целия размер на дълга и да гарантира привилегированото удовлетворяване на взискателя, което в случая е налице. В случая, общата цена на предявените искове възлиза на 5 391,52 евро. Предвид обстоятелството, че ответникът представя доказателства за внесена по сметка на Районен съд – Пазарджик сума в общ размер на 6 010 евро, то молбата за спиране на изпълнението се явява основателна, както правилно е преценил районният съд.

4

Неоснователно е и възражението, че сумата е следвало да се внесе по сметка на изпълнителното дело за погасяване на дълга, тъй като няма такова изискване в процесуалния закон.

В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното определение на районният съд е законосъобразно, и като такова, следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от въззИ.емата страна, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, за предоставената от адв.Ц. безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.2 ЗА, като му се присъди сумата от 100 евро.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №905/06.04.2026 г., постановено по гр.д.№914/2026 г. по описа на РС – Пазарджик, в частта, с което е спряно изпълнението по изп.д.№20259100400208 по описа на ЧСИ Р.

Р., с рег.№910, район на действие ОС - Пловдив, образувано въз основа на изпълнителен лист №908/07.05.2025 г. и Заповед №980/05.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д.№1760/2025 г. по описа на РС - Пазарджик.

ОСЪЖДА Си Ейч (Люксембург) САРЛ, частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург са заплати на адвокат И. М. Ц. от АК – Благоевград, личен адв.№1000062227 сумата от 100 евро – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6