Решение № 46 от 18.01.2024, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Видин, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20221320100204 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от В. П. С., ЕГН **********, от гр. Видин, ул. „П. № ** и З. П. М., ЕГН **********, от с. В. общ. Н.с., обл. Видин, ул.

„П. № ** против Р. М. Г., ЕГН **********, от гр. Видин, ул. „Х. А.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *.

Твърди се от ищците, че са наследници на А.Й. М., ЕГН **********, починал на 13.07.1985 г. В наследство от същия е останал недвижим имот, представляващ дворно място в с. В. общ. Н.с., обл. Видин, цялото с площ от 925 кв.м., съставляващо Поземлен имот – 627, урегулиран в УПИ V-627 в кв. 44 по действащия и утвърден със Заповед № 763/07.05.1971 г. ЗРП на с. В. общ. Н.с., обл. Видин, ведно с построените в него – двуетажна масивна сграда със застроена площ 87 кв.м., РЗП 174 кв.м. и двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 71 кв.м. – РЗП 142 кв.м. Процесният недвижим имот се е водил като собствен на А.Й. М. и брат му К.Й. М. по разписния лист на с. В. общ. Н.с., обл. Видин, и към 12.04.2021 г. На 27.09.2021 г. ответникът Р. М. Г. - наследник на В.А. П. – дъщеря и наследник на А.Й. М., е признат за единствен собственик на горния недвижим имот с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 141, т. III, н.д. № 450/2021 г. на нотариус Лорета Цветкова с район на действие Районен съд - Видин. Прекият наследодател на ответната страна – В.А. П. – дъщеря и наследник на А.Й. М. се е отказала от наследството на същия през 1998 г. със съответното заявление, поради което ответникът не е собственик на процесния имот, който принадлежи на ищците. Предвид снабдяване на ответната страна с нотариален акт за собственост за 1 исковия имот, е налице правен интерес за ищците от водене на настоящето дело.

Иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответната страна не притежава правото на собственост върху процесния имот - недвижим имот, представляващ дворно място в с. В. общ. Н.с., обл. Видин, цялото с площ от 925кв.м., съставляващо Поземлен имот – 627, урегулиран в УПИ V-627 в кв. 44 по действащия и утвърден със Заповед № 763/07.05.1971г. ЗРП на с. В. общ. Н.с., обл. Видин, ведно с построените в него – двуетажна масивна сграда със застроена площ 87 кв.м., РЗП 174 кв.м. и двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 71 кв.м. – РЗП 142 кв.м. Искат направените в настоящето производство разноски.

Ответната страна, в едномесечния срок за отговор на исковата молба, е оспорила основателността на предявения иск. Направени са доказателствени искания.

Въведени са възражения относно липса на доказателства, че А.Й. М. е бил собственик на процесния недвижим имот. От представената скица, по делото, е видно, че по плана на с.

В. общ. Н.с., обл. Видин, недвижимия имот е записан на А и К.Й. М., което не сочи, че А.Й.

М. е изключителен собственик на процесния имот. Не става ясно дали последният е бил женен. От ответника е представено удостоверение за гражданско състояние, от което е видно, че същият е имал съпруга – Ф К М.а, починала на 09.06.1985 г. Твърди се, че направеният отказ от наследство от В.А. П. е само от наследството, оставено от нейния баща А М., който е починал след нейната майка Ф М.а. Посочва се също, че както ищците, така и ответника са наследници с равни права на имота и на друго основание, а именно същите се явяват наследници на А.Й. М. по съребрена линия от една и съща степен – IV степен. Освен по наследство, ответникът сочи, че придобил собствеността и по давностно владение.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна :

Видно от удостоверение за наследници изх. № 37/10.02.2021 г. на А.Й. М., ЕГН **********, починал на 13.07.1985 г., същият е оставил следните наследници, а именно: дъщерите му - Г А. М.а и В.А. П., които са починали; И.В. М. – съпруг на Г М.а, който е починал, синът им Р. И.В. – внук на наследодателя, който също е починал на 03.02.2021 г. и П.В. М. – брат на съпруга на Г М.а – И М., който също е починал; ищците В. П. С. и З. П.

М.а, които са наследници на П.В. М.. Дъщерята на наследодателя А М. – В.А. П., която е починала е оставила за наследник - ответника Р. М. Г..

В наследство от наследодателя А.Й. М. е останал недвижим имот, представляващ дворно място в с. В. общ. Н.с., обл. Видин, цялото с площ от 925 кв.м., съставляващо Поземлен имот – 627, урегулиран в УПИ V-627 в кв. 44 по действащия и утвърден със Заповед № 763/07.05.1971 г. ЗРП на с. В. общ. Н.с., обл. Видин, ведно с построените в него – двуетажна масивна сграда със застроена площ 87 кв.м., РЗП 174 кв.м. и двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 71 кв.м. – РЗП 142 кв.м.

2

Видно от скица, изх. № 28/12.04.2021 г. процесният недвижим имот се е водил като собствен на А.Й. М. и брат му К.Й. М. по разписния лист на с. В. общ. Н.с., обл. Видин.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 141, том III, рег. № 3970, н.д.

№ 450/2021 г. по описа на нотариус Лорета Цветкова, вписана в НК под № 029 с район на действие Районен съд - Видин на 27.09.2021 г. ответникът Р. М. Г. - наследник на В.А. П. – дъщеря и наследник на А.Й. М., е признат за единствен собственик на горния недвижим имот.

Видно от Определение на Районен съд – Видин от 29.07.1998 г. е че прекият наследодател на ответната страна – В.А. П. – дъщеря и наследник на А.Й. М. се е отказала от наследството на същия през 1998 г. със съответното заявление.

Видно от представеното копие от нотариално дело № 450/2021 г. по описа на нотариус Лорета Цветкова, вписана в НК под № 029 с район на действие Районен съд – Видин в същото се съдържа справка от НБД Население за наследниците на К.Й. М. – брат на наследодателя на ищците А.Й. М.. Видно от справката е, че същият не е оставил живи наследници.

По делото са разпитани свидетелите Ц.З.Ц., А.П.В. и М.Б.К.

От показанията на свидетеля Ц.Ц. се установява, че същият е син на ищцата В. С..

Същият посочва, че ответникът е братовчед на майка му. Излага, че процесният имот е бил на Р. И.В., който живял там до смъртта си през 2021 г., сочи, че Р. В наследил имота от неговите родители. Твърди, че във фамилията имало разбирателство имотът да остане за Р.

И.В.. Сочи, че не е виждал ответника Р. Г. в имота на Р. В.

От показанията на свидетеля А. В. се установява, че същият познава ищците, също така знае къде е процесния имот. Сочи, че в имота живял Р. И.В.. Твърди, че срещал в махалата ответника Р. Г., който ходил при Р. И.В. да му носи закуска.

От показанията на свидетеля М.К. се установява, че същият познава ответника, познава и ищците. Сочи, че ответникът е първи братовчед на майка му. Излага, че знае къде е процесния имот в с. В. Твърди, че в имота живеел само Р. И.В., но не живеел в къщата, а в стопанската постройка. Сочи, че ответникът Р. М. Г. винаги е помагал на родственика си Р.

И.В., седял при него и се хранели заедно, карал го по доктори и зъболекари. Свидетелят твърди, че и той посещавал Р. И.В. в имота. Посочва, че след смъртта на А М. в имота останали да живеят дъщеря му Г, съпругът й И и синът им Р. И.В..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират на доказателствата по делото.

Останалите събрани доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна :

Относно допустимостта на иска : Искът за признаване за установено, че ответникът не притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот е допустим. Същият 3 е предявен пред компетентен съд съгласно чл. 109 от ГПК.

Относно основателността на иска: искът е основателен.

Предявен по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.

1 от ГПК.

В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При отрицателния установителен иск ищецът е длъжен да докаже само и единствено материално-правната си легитимация по иска, а предмет на доказване е само правото на собственост на ответника.

В конкретния случай ищците следва да докажат активната си легитимация, а именно че притежава права съгласно твърденията си, т.е. че са единствени наследници на наследодателите, които са били собственици на процесния имот.

Ответникът носи доказателствена тежест да докаже собствените си права върху имота на сочените от него правни основания – наследство и давностно владение – фактическа власт с намерение за своене от ответната страна за твърдения период, който се зачита за изтекла в негова полза давност.

По делото се установи от представената скица, че процесният имот се е водил като собствен на А.Й. М. и брат му К.Й. М.. Не се представиха доказателства кога е сключен гражданския брак между А.Й. М. и Ф К М.а, поради което съдът приема, че имотът е бил собствен само на А.Й. М. и брат му К.Й. М..

Установи си, че К.Й. М. не е оставил живи наследници. А.Й. М. е оставил наследници от първи ред – дъщерите си Г А. М.а и В.А. П.. Установи се безспорно по делото, че прекият наследодател на ответника Р. М. Г. – В.А. П. се е отказала от наследството на А.Й. М. през 1998 г. със съответното заявление. От това следва, че като единствени наследници са останали наследниците на другата дъщеря на наследодателя Г А. М.а, които са ищците по делото. Същите са деца на брата на съпруга на последната.

Ответникът сочи, че придобил собствеността и по давностно владение. Съдът намира, че придобивното основание не бе доказано в процеса.

Според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. ПридобИето на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението да се свои. Изискването за спокойно и явно владение се отнася за начина на придобИето му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно.

Видно е от удостоверението за наследници на А.Й. М., че И.В. М. е починал на 20.11.2018 г., а синът му Р. И.В. е починал на 03.02.2021 г. Установи се от разпита на свидетелите, че същият е живял в имота до смъртта си и че бил посещаван и подпомаган от ответника Р. Г.. От гореизложеното е о чевидно, че ответникът не имал време да упражнява 4 придобивна давност в продължение на десет години. Дори и да се приеме, че докато Р. И.В. е бил жив, ответникът му е помагал, като е упражнявал това поведение с намерението да свои имота, то е видно, че бащата на Р. И.В. – И.В. М. е починал през 2018 г., т.е. ответникът не е владял имота в продължение на десет години.

След датата 20.11.2018 г. до издаване на КНА на 27.09.2021 г., както и до подаване на иска в съда – 03.02.2022 г. не е изтекъл изискуемия период от 10 години на евентуално установено недобросъвестно давностно владение. Ответникът не е станал собственик на имота въз основа на оригинерния придобивен способ – давностно владение, и удостовереното в КНА, че ответникът е собственик на процесния имот, е невярно.

Следователно следва да бъде уважен предявеният от ищцата отрицателен установителен иск по отношение на правото на собственост на ответника.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати направените от ищците разноски по производството в размер на 57.50 лева – държавна такса.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на процесуалния представител на ищците – адв. Р. В. Р. в размер на 437.50 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Разпечатката съдържа 50 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7aa581f5-759c-40a3-ad44-4efe27bd6240