Акт № 39 от 06.11.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Първомай, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20265340200139 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0325-000185/30.06.2026 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Д. Т.

К. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

С жалбата се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят не оспорва, че при извършена проверка полицейските служители констатирали, че застраховката „Гражданска отговорност“ на собствения му лек автомобил била изтекла. Поддържа се, че още същия ден сключил нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В случая обаче лекият автомобил бил със служебно прекратена регистрация от 12.05.2026 г. на основание чл.

143, ал. 10 ЗДвП. Поради това счита, че ако регистрацията на превозното средство е прекратена, то за собственика му не се пораждало задължение да го застрахова, тъй като не се допускало същото да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. В тази връзка намира, че за него не съществувало задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Д. Т. К. бил собственик на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.

№ ***. Тъй като за процесния автомобил жалбоподателят в качеството му на негов собственик не сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 12.05.2026 г. след получаване на уведомление от Гаранционния фонд регистрацията му била служебно прекратена, като това било вписано в автоматизираната информационна система на МВР.

На 11.06.2026 г. жалбоподателят Д. Т. К. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** в гр. Първомай, по ул. „Княз Борис I“, като около 13:50 ч. до № 173 той бил спрян за полицейска проверка от служителите на РУ – Първомай – свидетеля И. А. и колегата му Г. П.. В хода на същата след извършена справка чрез служебния таблет в информационната система на МВР било установено, че за лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Във връзка с установеното при проверката свидетелят И. А. съставил срещу жалбоподателя АУАН, Серия GA, № 5086504 за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. В акта е посочено, че жалбоподателят като физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. На същия ден – 11.06.2026 г., жалбоподателят сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като регистрацията на автомобила била служебно възстановена.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д. Т. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля И. А.. Съдът кредитира показанията на свидетеля А., тъй като същите се явяват обективни и съответни на останалите доказателства. Поради това и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията на този свидетел да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № 317з-7973 от 30.08.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.

34 ЗАНН. АУАН е издаден на 11.06.2026 г. (датата на извършване на нарушението), а НП – на 30.06.2026 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 2

ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Спазени са изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация. Ето защо, в случая съдът приема, че липсва каквато и да е неяснота относно твърдяното нарушение.

В случая, както беше посочено по-горе, на жалбоподателя е вменено извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, според който текст договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следващата се санкционна норма за това нарушение се съдържа в чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, който гласи, че на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице.

Съдът, като съобрази всичко изложено, намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 11.06.2026 г. около 13:50 ч. в гр. Първомай, по ул. „Княз Борис I“ до № 173 жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***. Доказано е и че към този момент за същия този автомобил не е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка съдът отчете, че за да бъде осъществен фактическият състав, при който възниква задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да са налице следните елементи: лицето да притежава моторно превозно средство, това превозно средство да е регистрирано на територията на страната и моторното превозно средство да не е спряно от движение. В процесния случай се установява, че към 11.06.2026 г. – датата на деянието, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, лекият автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** е бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Тук е мястото да се изясни, че в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Прекратяването на регистрацията означава, че превозното средство не е регистрирано на територията на страната и не притежава административно разрешение да участва в пътното движение по смисъла на § 2, т. 4 от ДР на допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. д.

№ 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС прекратяването на регистрацията в разглежданата хипотеза се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 КЗ. От 3 това следва, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо.

Предвид всичко изложено съдът намира, че за реализиране на отговорността в хипотезата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ е от значение единствено фактът на придобИ.е на регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение превозно средство, като от този именно момент за приобретателя се поставя задължение да го застрахова, без оглед на това има ли намерение да го управлява. За да възникне това задължение, следва да са налице и двете изискуеми от закона предпоставки в условията на кумулативност. Превозното средство, освен че следва да не е спряно от движение, трябва да е регистрирано. Т. е. дори и превозното средство да е технически изрядно с валиден технически преглед (неспряно от движение), ако регистрацията му е била прекратена, то за собственика му не ще се породи задължение да го застрахова, тъй като не се допуска това превозно средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Когато превозното средство се управлява, без да е регистрирано, ще е налице самостоятелно правно основание за ангажиране отговорността на нарушителя по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (така Решение № 3310 от 23.03.2026 г. по КАНД № 71/2026 г. по описа на Административен съд Пловдив, Решение № 11392 от 06.10.2026 г. по КАНД № 1723/2026 г. по описа на Административен съд Пловдив, Решение № 11448 от 07.10.2026 г. на Административен съд Пловдив по КАНД № 2675/2026 г., Решение № 5195 от 19.11.2025 г. по КАНД № 1077/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград и др.). Следователно към 11.06.2026 г. (датата на проверката) процесното МПС не е било регистрирано на територията на страната и за него не е имало задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С прекратяването на регистрацията на автомобила за жалбоподателя е действала забраната по чл. 140, ал. 1 ЗДвП превозното средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Поради това съдът приема, че управлявайки процесния лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *** на 11.06.2026 г. в гр. Първомай, по ул. „Княз Борис I“ до № 173 жалбоподателят е могъл да бъде санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, в случай че се установи субективната страна на деянието. Това нарушение е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно същото се явява по-тежко наказуемо от настоящото по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, като видно от справката за нарушител/водач за това деяние срещу жалбоподателя е издадено НП № 26-0325-000201 от 09.07.2026 г., което към момента не е влязло в сила.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че фактите, които се включват в състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, и тези, включени в състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, са взаимно изключващи се, като едно и също деяние не може едновременно да осъществи състава и на двете административни нарушения. Това е така, защото, за да бъде извършено нарушението по КЗ, е необходимо управляваното МПС да е регистрирано на територията на страната, докато за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП – точно обратното, автомобилът трябва да е управляван, когато не е регистриран. По тези съображения и предвид липсата на регистрация на моторното превозно средство за движение на територията на страната, съдът приема, че деянието на жалбоподателя не би могло да реализира състава на 4 административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ.

Разпечатката съдържа 32 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7aa48149-ea20-46a2-9e87-204112a01f35