Определение № 112 от 16.02.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Габрово, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500036 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4/03.01.2024г. постановено по ч.гр.д. №2046/2023г. от Габровския районен съд, с което е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника М. К. В. за присъждане на сумата от 229,78лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст, сумата 400,00лв. – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, сумата 30,00лв. – непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.05.2022г., сумата 400,00лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 03.12.2022г., сумата 139,65лв. – лихва за забава от 02.05.2022г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.09.2023г., сумата 60,78лв. – законна лихва, дължима от 05.09.2023г. - дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023г., както и за държавна такса над сумата от 18,55лв. до претендирания размер от 43,75лв. и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 27,56лв. до претендирания размер от 260лв.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приел, че процесния договор е недействителен, като по него следва да се дължи само чистата незаплатена главница, отхвърляйки всички останали заявени вземания. Излага се, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените в процесуалния закон от 2019г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави. Излага се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Излагат се подробни доводи относно действителността на договора и спазването на законовите разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК. Подробно се излагат мотиви за 1 законосъобразност на определеното ГПР, както и възнаградителната лихва. Съдът може да обяви дадена договорна клауза за недействителна или неравноправна, но няма правомощие да решава спора по същество, като прогласи даден договор за недействителен, на основания, за чиято преценка е необходимо исково производство, равенство между страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест, за установяване и доказване на спорните факти. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. К. В. за присъждане на сумата от 693,13лв. – неплатена главница, сумата от 234,32лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.09.2022г. до 05.09.2023г., сумата от 229,78лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст, сумата 400,00лв. – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, сумата 30,00лв. – непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.05.2022г., сумата 400,00лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 03.12.2022г., сумата 139,65лв. – лихва за забава от 02.05.2022г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.09.2023г., сумата 60,78лв. – законна лихва, дължима от 05.09.2023г. - дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023г.

Първоинстанционният съд приел, че освен за главницата и договорното възнаграждение, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като клаузите от договора регламентиращи заплащане на допълнителна услуга Фаст и допълнителна услуга Флекси са нищожни на основание чл.19, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗПК. Приел е, че разходите по кредита с тях надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК, в която разпоредба е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал.1 на същия член е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора. Таксите се претендират не поради предоставени услуги на ответника, а поради действие по усвояване на кредита. Клаузата в договора регламентираща непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК, в която разпоредба е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, съгласно ал.1 на същия член е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора. Таксата се претендира не поради предоставени услуги на ответника, а поради действие по управлението на кредита, каквото е извънсъдебното събиране на вземането. Нищожна е и поради противоречие на установения правов ред по събиране на вземания. При възникване на правен спор относно съществуването и изпълнението на субективно материално право, същият следва да бъде отнесен пред съд, където с оглед изхода на делото се присъждат разноски, но клауза с която се възлагат на длъжника разходи на кредитора по събиране на вноските не чрез сезиране на съда е нищожна.

Претендираните законни лихви в размер на 139,65лв. – лихва за забава от 02.05.2022г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.09.2023г. и в размер на 60,78лв. – законна лихва, дължима от 05.09.2023г. - дата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023г. по своята същност представляват лихва за забава. Такава се дължи единствено върху просрочените главници и договорна лихва. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК предвижда когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва, която за сочения период е около 12% годишно.

Претендираният размер значително надвишава законно допустимия от 12% годишно, тъй като формиращите главницата и договорната лихва вноски са с настъпващ падеж през целия период, а не в началото на периода. Начисляване на мораторна лихва в такъв размер в несъстезателно производство, каквото е заповедното, представлява недобросъвестно 2 поведение на заявителя и нарушение на общото изискване към страните, изведено в чл.3 от ГПК, да действат добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Съгласно чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.

Услугата „Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не става ясно от приложения договор каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и има ли друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница на кредита от 400 в. такси „Фаст“ и „Флекси“ са в размер общо на 320лв. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на таксите за допълнителни пакети, изцяло попада и в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер доближаващ се до размера на предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Следва да се посочи, че видно от представения договор, тези такси не са отразени в посоченото ГПР по договора, с което се заобикаля изискването на чл.19 от ЗПК, което води до извода за сключване на договора в противоречие със закона.

Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.