Решение № 4326 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4326 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330106229 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Сграда в режим на Етажна собственост с идентификатор № ***., представляваща Комплекс „А.“, находящ се в гр. О., Ю. п., представлявана от председателя на Управителния съвет - П. М., против „Юнг – О.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, за заплащане на сумата от общо 1 019, 08 лв., формирана както следва: сумата от 760 лв. – дължима такса за поддръжка и управление на общите части на сградата за 2022 г. и сумата от 259, 08 лв. – дължима такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022 г., дължими от ответника в качеството му на собственик на апартамент **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.**, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда в режим на етажна собственост, а именно: апартамент **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.**. със застроена площ от 69, 80 кв.м., с прилежащи 15, 87 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата или с обща площ от 85, 67 кв.м. Ищецът посочва, че съгласно решение на Общото събрание на Етажната собственост от 01.04.2021 г. са определени годишните такси за поддръжка и управление на общите части в сградата, както и таксите за Фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за 2022 г., като е определен падеж за заплащането им до 30 април на съответната година. Твърди, че с решението на Етажната собственост е 1 определена годишна такса за поддръжка и управление от 190 лв. за един обитател, като ответникът дължи сумата от 760 лв., доколкото в имота му има 4 на брой обитатели. Сочи, че таксата за Фонд „Ремонт и обновяване“ е определена като сумата от 17 лв. е умножена по притежаваните от ищеца ид.ч. от 1, 27. Твърди, че след настъпване на падежа на задължението ответникът не е заплатил дължимите суми към Етажната собственост. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „Юнг – О.“ ЕООД е депозирал ав законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, към който прилага доказателства за заплащане на претендираните задължения към Етажната собственост, ведно с начислената законна лихва. Моли се за прекратяване на производството по делото.

С молба от 25.07.2023 г. и в изпълнение на указанията на съда ищецът посочва, че задълженията, предмет на производството по делото, ведно със законната лихва са заплатени от ответника в хода на процеса, поради което счита, че няма основание за произнасянето на съда с осъдителен диспозитив по отношение на посочените суми, като оттегля доказателствените си искания, релевирани в исковата молба. Моли за присъждане на сторените в производството по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, доколкото ответникът е дал повод за предявяване на иска с оглед осъщественото заплащане на сумите в хода на образуваното производство.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): ответникът е обитател на обект в сградата в режим на етажна собственост; че са взети решение на ОС на ЕС, установяващи процесните задължения, които решения обвързват ответника за заплащане на претендираните суми; размера на претендираните суми, че такива разходи действително са начислени и начина на изчисляване на дължимите разходи за етажния собственик. Тези обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателствени средства.

В този смисъл задълженията за заплащане на претендираните такси за 2 поддръжка и управление на общите части на Етажната собственост и такса Фонд „Ремонт и обновление“, ведно със законна лихва, се признават от ответника с депозирания по делото отговор на исковата молба.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, че след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и законна лихва, за установяване на което е представено платежно нареждане от 07.07.2023 г. и платежно нареждане от 12.07.2023 г.

В този смисъл е молбата на ищеца от 25.07.2023 г., с която посочва, че ищецът е заплатил в производството по делото задълженията си за главница и законна лихва, като претендира присъждане на сторените в производството по делото разноски. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е едно от найдостоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една 3 поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

Следва в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят разноски в общ размер от 450 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за заплащане на което са представени доказателства.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Сграда в режим на Етажна собственост с идентификатор № ***. по КККР на гр. О., представляваща Комплекс „А.“, находящ се в гр. О., Ю. п., представлявана от председателя на Управителния съвет - П. М., против „Юнг – О.“ ЕООД, ЕИК 203866794, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Борис Петров“ № 30, осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, за заплащане на сумата от общо 1 019, 08 лв., формирана както следва: сумата от 760 лв. – дължима такса за поддръжка и управление на общите части на сградата за 2022 г. и сумата от 259, 08 лв. – дължима такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022 г., дължими от ответника в качеството му на собственик на апартамент **, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.***, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2023 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Юнг – О.“ ЕООД, ЕИК 203866794, да заплати на Сграда в режим на Етажна собственост с идентификатор № ***. по КККР на гр. О., представляваща Комплекс „А.“, находящ се в гр. О., Ю. п., представлявана от председателя на Управителния съвет - П. М., сумата от 450 лв. – разноски в 4 производството по гр.д. № 6229/2023 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 5