Определение № 1383 от 29.02.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1383 гр. Бургас, 29.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120100867 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба от 28.02.2024г., подадена от Ая Д. ЕГН: **********, чрез своята майка и законен представител П. Г. Д., с местоживеене и на двете в Нидерландия, чрез адв. Г. Я. – БАК, срещу У. А., с дата на раждане *****, сирийски гражданин, с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде предоставено на ищеца упражняването на родителските права по отношение на детето Ая; да бъде определено местоживеене на детето при майката; да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на *** лв. Иска се от съда да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата У. А. за пътуване на детето Ая в чужбина, както и за снабдяване с необходимите за това документи. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.143 от СК и чл.127а, ал.1 от СК.

В хода на извършената по реда на чл.130 от ГПК служебна проверка, съдът констатира, че така предявените искове не отговарят на изискванията за допустимост. За да формира този извод, настоящият състав съобрази следното:

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. В случая международната компетентност се урежда от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и 1 изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, в сила от 01.08.2022 г., тъй като обичайното местопребиваване на детето е в Нидерландия – държава-членка на ЕС.

Изрично процесуалният представител на майката, с молба от 28.02.2024г., е уточнил, че детето пребивава на територията на Нидерландия от края на месец юли 2020г.

Съгласно член 7, пар.1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, в сила от 01.08.2022 г., съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Легално определение на понятието родителска отговорност е дадено в чл. 2, пар. 7 от същия Регламент, който гласи: терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на дете, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици, включително правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

Параграф 2 от член 7 предвижда, че параграф 1 се прилага при спазването на членове 8—10. Не са налице фактически положения за прилагане на чл. 8-10, в разглеждания случай.

Правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите членки на ЕС. Приматът на правото на Европейския съюз е принцип, основан на учредителните договори, а не на националните законодателства на държавите членки. Всеки национален съд при разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да не прилага разпоредби на националното законодателство, които му противоречат.

Действително в цитираният регламент не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване", но такава се съдържа в чл. 48, ал.7 от КМЧП, който гласи: „по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки“, а също така се извлича от практиката на СЕС.

Съгласно решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 год. по дело С523/07, постановено по преюдициално запитване, понятието за обичайно 2 пребиваване по см. чл. 8, § 1 от регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. Разяснено е още, че обичаното пребиваване на едно дете според чл. 8 от Регламента се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и, че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване.

Цитираният в решението на СЕС Регламент 2201/2003г. е отменен с приложимия към настоящия случай Регламент 2019/1111, на основание чл.104, пар.1 от Регламент 2019/1111/, като следва да се отбележи, че понятието родителска отговорност е с идентично съдържание в действащия и в отменения регламент.

В случая от твърденията на майката в исковата молба и уточнителната молба се установява, че детето фактически живее в Нидерландия от 2020г. – страна член на ЕС, към настоящият момент е установено трайно именно там.

Настоящият състав приема, че обичайното местопребиваване на детето е именно в Нидерландия, което обстоятелство като критерий за международната съдебна компетентност е съществувало не само към момента на завеждане на иска, но и преди това. Обективно съединените искове по настоящото производство за упражняването на родителските права, определяне местоживеенето на детето, личните отношения на детето с неговата майка и издръжката му, съставляват произнасяне относно родителска отговорност по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година.

При тези данни настоящият състав счита, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, в сила от 01.08.2022 г.

Съгласно чл.18 от приложимия регламент, когато съд на държава членка е сезиран по дело, по което не е компетентен по същество съгласно настоящия регламент и по което, съгласно настоящия регламент, компетентен по същество е съд на друга държава членка, той обявява служебно, че не е компетентен.

3

Поради гореизложеното и на основание чл.15 от ГПК, във връзка с чл.18, във вр. с чл.7 от Регламент /ЕО/ 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г., съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №867/2024г. по описа на Районен съд Бургас, поради липса на международна компетентност на българския съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4