Решение № 27 от 20.02.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 172/2022
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 20.02.2024
- Състав
- Анета Илинска
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.457 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.459 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.217 ал.1 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.217 ал.1 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.136 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.35 ал.3 · Закон за особените залози
- чл.4 · Закон за особените залози
- чл. 638, ал.4 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл.686 ал.1 т.1 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 693 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 694, ал.2 · Търговски закон
- чл. 694 ал.7 · Търговски закон
- чл. 694, ал.8 · Търговски закон
- чл. 722 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1, т.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Благоевград, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Илинска при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20221200900172 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Национална агенция за приходите е предявила иск за установяване на поредност по реда на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ за публични вземания в общ размер на 315 333,63 лв., от които 158 666,38 лв. - главници и 156 667,25 лв. - лихви, начислени до 17.05.2022 г., включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите от синдика вземания на кредитори на ЕТ „Г.В.Г.“, обявен в ТРРЮЛН Ц по партидата на дружеството под № *.
Ищецът твърди, че с Решение № 44 от 03.05.2022 г., постановено по т. д. № 32/2022 г. на Окръжен съд Благоевград, вписано по партидата на длъжника под №20220504162517, е откритото производството по несъстоятелност срещу ЕТ „Г.В.Г.“. По партидата на ЕТ „Г.В.Г.“ в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите. На 23.06.2023 г., НАП е депозирала възражение срещу списъка, като е направено искане за определяне поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за публични вземания в общ размер на 315 333,63 лв., от които 158 666,38 лв. - главници и 156 667,25 лв. - лихви, начислени до 17.05.2022 г. Със свое определение БлОС е оставил това възражение без уважение и списъкът на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството е одобрен без изменения.
Предвид това обстоятелство ищецът НАП предявява настоящия иск, като навежда съображения, че публични вземания за данъци и задължителни 1 осигурителни вноски са от категорията на обезпечените вземания и като такива се ползват от предвидената в чл. 722. ал. 1, т. 1 от ТЗ привилегия на удовлетворяване.
Ищецът твърди, че е поискал налагане на обезпечителна мярка „запор“ по отношение на МПС, собственост на длъжника, за обезпечаване събирането на част от предявените публични вземания, като този запор е вписан в Централен регистър на особените залози под № 2021041601791. Твърди също, че постановлението, с което са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е вписано по партидата на длъжника преди постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Навежда съображения, че наличието на наложена по реда на ДОПК обезпечителна мярка, вписана в Централния регистър на особените залози му дава право като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които е наложена мярката, при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което безспорно създава привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, като в този смисъл посочва и съдебна практика /Решение № 185/10.12.2014 г., постановено по т.д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, ТК, 1 ТО/.
В постъпилият отговор на исковата молба от синдика на ЕТ“Г.В.“ /н/ К. Г., същият оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че редът в списък на приетите вземания е законосъобразен и същият съответства на изискванията на закона. Според синдика липсва легална опора за изложените в исковата молба съображения от НАП за определяне реда на удовлетворяване на процесните вземания като такива по реда на чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ и налагането на запор не представлява привилегия по смисъла на чл.
722 от ТЗ. Цитира съдебна практика в този смисъл, според която вписването на запор по реда на Закона за особените залози не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност, а представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество. Според синдика единствената привилегия, която следва от наложените обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на Държавата в откритото производство по несъстоятелност в рамките на шест месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК, но дори и в този случай вписването на мерките в централния регистър на особените залози не създава привилегия за предпочтително удовлетворение на държавата.
Съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника - „С.Г.Г.“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
Р.П.К., представлявано от Ю. Ц., в качеството му на кредитор с прието вземане по чл. 693 от ТЗ и действащ чрез адв. В. В. от САК, с посочен съдебен адресат – гр.С., бул. Б*
С нарочната си молба за встъпване в производството в качеството на трето лице-помагач на страната на длъжника, се изразява становище по 2 отношение на редовността, допустимостта и основателността на исковата молба.
По отношение на основателността на предявения иск „С.Г.Груп“ ЕАД изразява становище, че същият е неоснователен. Заявяват, че не оспорват наличието на постановление за налагане на обезпечителни мерки, наложени върху налични МПС, собственост на длъжника, както и факта, че тези мерки са вписани в ЦРОЗ. Поддържат тезата, че вписването на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество. Навежда довод, че наложените обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана върху имущество, включено в масата на несъстоятелността, предвид разпоредбата на чл. 638, ал.4 от ТЗ, която не въвежда изключения по отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. В самия ЗОЗ не се съдържат правила, предвиждащи друго действие на вписания запор, различно от общото действие. Вписването на този запор в регистъра има значение само по отношение правото на кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ. Заявява, че правото на присъединяване и предпочтително удовлетворение е предвидено единствено за обезпечаване на кредитори с учредена ипотека или залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал.2 от ТЗ.
Така предявеният иск е допустим, тъй като съобразно константната съдебна практика, предмет на иска по чл. 694 от ТЗ може да бъде и само поредността за удовлетворяване на приетите вземания, когато кредиторът твърди, че тя е различна от определената от синдика такава. /Определение № 374/13.06.2014. по ч.т.д. № 599/2014 г. на ВКС, II ТО; Решение № 172/19.03.2021 г. по т.д. № 2504/2019 г. на ВКС, II ТО/.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал.1 ГПК/. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закона /чл. 154, ал.2 от ГПК/.
Разпоредбата на чл. 722, ал.1 от ТЗ урежда по императивен начин редът за справедливо разпределяне на събраните в производството по несъстоятелност суми между различните категории и кредитори. Съгласно чл.
722, ал.1, т.1 от ТЗ в първия ред са вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението.
Ищецът следва да установи конкретните факти, поради които извежда твърдението си, че вземането следва да бъде удовлетворено в този ред - чл.
722, ал.1, т.1 от ТЗ.
3
Ответникът от своя страна дължи установяване на свои възражения, при направени такива.
На основание чл. 146, ал.2 от ГПК съдът е указал на страните, че следва да се ангажират доказателства във връзка със заявените тези. Констатирал е, че ищецът е направил свои доказателствени искания, представил е писмени доказателства, като писмен отговор е подал само синдикът.
Ответникът, който е и длъжник в производството по несъстоятелност не е представил писмен отговор по постъпилата искова молба.
Съдът е събрал и приел като писмени доказателства по делото представените от ищеца такива по опис с исковата молба, допуснати с Определение № 426/02.09.2023 г.: Копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР7/14.01.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите; копие от Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/ЗО.О1.2020 г. на изпълнителния директор на НАП копие от молба с изх. М-24-28-439/22#16 от 27.05.2022 г. на НАП, справка за размера на обезпечените вземания и основанията; копие от Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210001 -0220025529/15.04.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП С., офис Благоевград; копие на Удостоверение № 1513634/10.05.2022 г. издадено от ЦРОЗ; копие от списък на приети вземания на кредитори на ЕТ „Г.В.“ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ; Заверено копие от възражение с изх.
№ М-24-28-439/22#18 от 23.06.2022 г. на НАП.; копие на Определение № 329/18.07.2022 г. , постановено по т.д. № 32/2022 г. на БлОС.
Установява се, че с Решение № 44 от 03.05.2022 г., постановено по т. д.
№ 32/2022 г. на Окръжен съд Благоевград, вписано по партидата на длъжника под №20220504162517, е открито производството по несъстоятелност срещу ЕТ „Г.В.Г.“.
Под № * по партидата на ЕТ „Г.В.Г.“ в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите с молба изх. № М-24-28-439/22#16 от 27.05.2022 г. на Националната агенция за приходите.
В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение с изх. № М-24-28-439/22#18 от 23.06.2022 г. срещу списъка, като е направено искане за определяне поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за публични вземания в общ размер на 315 333,63 лв., от които 158 666,38 лв. - главници и 156 667,25 лв. лихви, начислени до 17.05.2022 г.
С Определение № 329 от 18.07.2022 г., постановено по т. д. № 32/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, вписано с № 20220719170927 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението е оставено без уважение и списъкът на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството е одобрен без изменения.
Не се спори, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210001-022-0025529/15.04.2021г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП са наложени обезпечителни мерки върху налични МПС, 4 собственост на длъжника, както и че обезпечителните мерки са вписани в ЦРОЗ под № 2021041601791.
Съдът намира предявеният иск за неоснователен. Съображения:
Разпоредбата на чл.722, ал.1 ТЗ урежда по императивен начин редът за справедливо разпределяне на събраните в производството по несъстоятелност суми между различните категории кредитори. Съгласно чл.722, ал.1, т.6 и т.7 ТЗ в шестия ред за удовлетворение попадат публичноправни вземания на държавата и общините като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а в седмия ред – вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
Ищецът претендира ред за удовлетворение по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като вземанията за данъци и такси и лихви върху тях са обезпечени – чрез издаването на постановление за налагане на обезпечителни мерки – запор върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
Както в теорията, така и в съдебната практика, при съобразяване нормите на чл.459 ал.1 вр. чл.457 ал.1 и чл.460 ГПК, чл.217 ал.1 и ал.3 и чл.194 ал.5 ДОПК, чл. 638 ал. 4 ТЗ и т.7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е наложено становище за прилагане на нормата на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ – корективно, относно частта , визираща вземания, обезпечени със запори и възбрани, вписани по реда на ЗОЗ.