Определение № 1114 от 05.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. Благоевград, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

С. Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500958 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от “А. Б. Б..“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81В, чрез юрк. Д. Р. против Разпореждане № 1745 от 23.06.2026 г. по ч.гр.д. № 756/2026 г. по описа на РС- Петрич, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “А. Б. Б..“ ЕООД срещу длъжника К. М. О., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „Г. И.“, бл. 9, вх. 1, ет. 3.

Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.

Моли да се отмени разпореждането и се постанови съдебен акт, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

1

Производството пред РС- Петрич е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “А.

Б. Б..“ ЕООД срещу длъжника К. М. О., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „Г. И.“, бл. 9, вх. 1, ет. 3, за следните суми: сумата от 511,29 евро- главница по договор за потребителски кредит № 512817 от 04.04.2021 г., сключен между „С. К.“ ООД и длъжника, цедиран на заявителя, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 232,91 евро мораторна лихва за периода от 06.07.2021 г. до 29.05.2026 г., сумата от 34,51 евро договорна лихва за периода от 04.04.2021 г. до 05.07.2021 г., неустойка – 210,40 евро, както и такса – 169,40 евро.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от сключен на 04.04.2021 г. г. между „С. К.“ ООД, като заемодател и К. М. О., като заемател договор за потребителски кредит № 512817 за сумата в размер на 511,29 евро.

С договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 21.07.2022 г. (кредиторът) „С. К.“ ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера “А. Б. Б..“ ЕООД.

На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземането.

С Разпореждане № 1669/16.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 756/2026 г. по описа на РС- Петрич, поради констатирани нередовности, заявлението е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания да представи уведомление до длъжника за извършената цесия. Указано е, че при неотстраняване на нередовностите, съдът ще отхвърли заявлението.

В дадения тридневен срок, заявителят не е отстранил констатираните от заповедния съд нередовности на заявлението, поради което с обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление.

Така постановеното разпореждане, настоящият състав намира за правилно, по следните съображения:

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата, визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411, ал. 2 ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление, районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС, не променя дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и чл. 411 от ГПК няма препращане към чл. 129, ал. 3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна.

С оглед на съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, 2 следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК).

Когато заявлението е нередовно, на заявителя се предоставя срок по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за отстраняване на нередовностите, а в случай, че не бъдат отстранени, заявлението се отхвърля.

В случая районният съд е констатирал, че подаденото от “А. Б. Б..“ ЕООД заявление не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което и на основание чл. 411, ал.

2, т. 1 ГПК е дал изрични указания на заявителя, които не са били изпълнени.

До отхвърляне на заявлението се стига и при наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това. С оглед на това задължение на заповедния съд и съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, към заявлението следва да бъдат приложени договорът за заем, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка и дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала.

Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени, дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи.

В случая липсва процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права. Тяхната липса е пречка заповедното производство да се развие по законосъобразен начин. Същите водят до отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението следва да се приложат договорът и всички негови приложения и изменения.

От заявителя не е представено уведомление до длъжника за извършената цесия.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че в рамките на производството по чл. 410 ГПК не е предвидена възможност за проверка на законосъобразността на цесията. Когато се касае до частно правоприемство, каквато е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника (т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения).

При това положение не се установява активната легитимация на заявителя “А. Б. Б..“ ЕООД. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1745/23.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 3

756/2026 г. по описа на Районен съд- Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4