Решение № 47 от 12.05.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Габрово , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселина Топалова

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20214200500148 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 260379 от 01.02.2021 г. на С. К.

К., чрез особения й представител адв. Д.П. от Адвокатска колегия - Габрово, срещу решение № 433 от 07.01.2021 г., постановено по гр. дело № 1543/2021 г. по описа на Габровски районен съд, с която е прието за установено, че С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул.

„Р.“ № **, с особен представител адв. П., дължи на " ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител Д.К.К.и М.С., с пълномощник адв. З.Ц. от Адвокатска колегия – София сумата от сумата от 386,18 лв., по следните фактури: № 7256787552/15.02.2017 г.; № 7258102712/15.06.2017 г.; № 7259348543/15.07.2017 г. и № 7260772763/15.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1493/13.03.2019 г. по ч.гр.д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, на основание чл. 422 от ГПК. Със същото решение е осъдил ответницата да заплати на ищеца разноски за исковото и заповедното производство.

1

В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон. По първата фактура № 7256787552/15.05.2017 г., оспорва абонаментната такса, която съгласно т. 2 е 24,99 лв. с ДДС, а се иска 25,79 лв. с вкл. ДДС, като неоснователно се претендирало с 0,80 лв. в повече от колкото е договорено. Услугата „Плати с Теленор“ не е договаряна в размер на 18,85 лв. с ДДС и не е дължима от ответника.

Оспорва дължимоста на сумата над 34,58 лв.

По втората фактура № 7258102712/15.06.2017 г. оспорва начислената такса за спиране в размер на 0,79 лв. или 0,90 лв. с ДДС, като недължима, тъй като не е договаряна. Твърди, че услугата временно възстановяване на изходящия трафик в размер 1,48 лв. с ДДС не е договаряна. Същото важи и за ползваните услуги в размер на 14,84 лв. с ДДС. Становището на особения представител е, че е договарян само месечния абонамент.

Относно допълнително ползваните услуга, такса за спиране и такса за възстановяване не са ангажирани доказателства за действителното ползване на тези услуги.

По фактура № 7259348543/15.07.2017 г. не оспорва дължимата сума в размер на 1,26 с ДДС.

По фактура № 7260772763/15.08.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 583,51 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на 201,39 лв. с ДДС. Оспорва претендираната сума в размер на 77,49 лв. частично предявена от 583,51 лв. като нищожна.

Счита, че не се дължи сумата в размер на 201,39 лв. с ДДС, претендиран като предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство. Моли да се отмени обжалваното решение.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр. София, чрез адв. З.Ц., е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения.

Счита, че решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Твърди се в подадения отговор, че въззивникът е подписал двата договора за мобилни услуги и за лизинг, респективно е обвързан с условията им и носи отговорност за неизпълнението им.

На следващо място се сочи, че същият е изразил съгласие с Общите условия за отношенията с потребителите на мобилни услуги, видно от съдържанието на договора за мобилни услуги и декларация – съгласие от 14.05.2017 г.

Въззиваемият излага, че всяка от представените по делото фактури е с упоменат срок, като поради липсата на плащания, въззивникът е в забава за изпълнение на паричните му задължения. Намира, че в изпълнение на принципите за равенство на страните и състезателно начало, както и при спазване на всички процесуални правила във връзка с 2 разглеждането на направените от ответника възражения, съдът е осигурил равна възможност на страните да упражняват предоставените им права, но ответникът не е успял да докаже извършени плащания.

Твърди, че поради неизпълнение на задълженията за плащане на лизингови вноски и предвид обстоятелството, че въззивникът не е върнал лизинговата вещ на мобилния оператор, последният е реализирал правото си да обяви за предсрочно изискуем остатъка от неплатени лизингови вноски. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като неоснователна и необоснована, потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът С. К. К., чрез особения си представител адв. П., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени решението на Габровски районен съд по съображенията, изложени във въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД не изпраща представител. По делото е депозирана молба, с която изразява становище по съществото на спора. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Заявителят „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение против длъжника С. К. К. за сумата 386,18 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане.

Вземането произтича от неизпълнение парични задължения на длъжника по Договор за мобилни услуги № 617765272 и Договор за лизинг от 14.05.2017 г., за които са издадени фактури.

Издадена е заповед № 1493 от 13.03.2019 г., която е била връчена пир условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането.

С оглед дадените указания, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предявил пред Габровски районен съд обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422 от ГПК срещу С. К. К. за сумата от 386,18 лева, представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от Договор за мобилни услуги № ***за мобилен телефонен номер ***и Договор за лизинг от 14.05.2017 г. за телефонен апарат Huawei P10 Blac. Предоставянето на устройството е било уредено от страните в отделен договор за лизинг с цена на лизинговата вещ 415,57 лв. с ДДС. Заплатена е била първоначална вноска в размер на 195,00 лв. с ДДС, платима към датата на сключване на договора, както и са били договорени 23 бр. месечни лизингови вноски в размер на 9,59 лв. с ДДС. Претендират се сумите по 4 бр. фактури, в 3 които са включени задължения на ответника към ищеца, формирани, както следва: фактура № 7256787552/15.05.2017 г. за периода 14.05.2017-14.05.2017 г. в размер на 54,23 лв. с падеж 30.05.2017 г.; фактура № 7258102712/15.06.2017 г. с падеж 30.06.2017 г., която е издадена за отчетен период 15.05.2017 г.-14.06.2017 г. на стойност 51,81 лв.; фактура № 7259348543/15.07.2017 г. с падеж 30.07.2017 г. за периода 15.06.2017 г.-14.07.2017 г. на стойност 1,26 лв. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина на абоната, поради изпадането му в забава е издадена фактура № 7260772763/15.08.2017 г. с падеж 30.08.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 583,51 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в размер на 201,39 лв. с ДДС.

Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, по ч. гр. д № 442/2019 г. по описа на Габровски районен съд. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и С. К. К. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги № ***и Договор за лизинг от 14.05.2017 г.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 броя фактури. На основание чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, операторът е обявил предсрочната изискуемост на задължението.

Изпратил е последна покана за доброволно плащане до С. К. К. на 16.07.2017 г., но няма данни дали тази покана е връчена на лицето.

Съдът е назначил особен представител на ответницата с Определение № 537 от 29.01.2020 г. В отговора на исковата молба, особения представител оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Оспорва като неравноправна клауза, с която е начислена неустойка в размер на 583,51 лв., тъй като в договора липсва реципрочна санкция при неизпълнение на задължения от страна на доставчика на услугата.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато и изслушано заключение на вещо лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е дало отговор, че процесните фактури са осчетоводени в „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Дължимите и неизплатени лизингови вноски, съгласно Договор за лизинг от 14.05.2017 г. са 230,16 лв. и размерът на неустойката е в размер на 230,16 лв.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при 4 наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 442/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Не се спори по делото, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и С. К. К. са сключени два договора, като първият е Договор за мобилни услуги № ***за мобилен телефонен номер ***, а вторият е Договор за лизинг от 14.05.2017 г. за телефонен апарат Huawei P10 Blac. Стойността на предоставеното по Договора за лизинг мобилно устройство е 415,57 лв. с ДДС, като в чл. 4 от същия е посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя. Договорът за лизинг е бил за 23 месеца, като К. е следвало да заплаща лизингова вноска в размер на 9,59 лв. месечно. Същата не е оспорила удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство, че е получила мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. За лизингополучателя е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл.