Решение № 215 от 29.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600046 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 18.10.2021г. по НОХД № 3673/2021г., СРС, НО, 104 състав е признал подсъдимия Г. ЯН. К. за виновен в това, че на 10.07.2019 г., около 20.20 часа, в гр. София, бул. Цариградско шосе № 115И, ТЦ “The Мо l l (Дъ Молл), в зала 6 на кино Арена, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето, причинил на Н. М. П., средна телесна повреда, изразяваща се в съчетано счупване на лява половина на горна челюст (ангажиращи предна, странична и задна стени на горночелюстния синус и подочичния костен ръб на горна челюст), лява ябълчна (зигоматична) кост и дъга, което увреждане реализирало медико - биологичния признак счупване на челюст - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК съдът му е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет месеца, като е намалил така определеното наказание с една трета и му е наложил наказание дванадесет месеца „лишаване от свобода“.

Съдът на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. ЯН. К. е осъден да заплати разноски в размер на 1304,77 лева по сметка на СДВР, както и на основание чл. 190, ал.2 от НПК 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Г.К. – адв. К. , в които се излагат подробни съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се претендира изменение на първоинстанционната присъда и намаляване размера на наложеното наказание.

С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В разпоредително заседание на 17.01.2022 г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от 1 предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Г.К. – адв. К., моли да се измени първоинстанционната присъда и да се намали така наложеното наказание спрямо подзащитния й. Акцентира на чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на предходни противообществени прояви, твърди се, че случаят бил инцидентен, подсъдимият е изказал съжаление на пострадалия и близките му, оказал е съдействие на органите на досъдебното производство и е признал извършването на деянието.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна. Поддържа, че определеният размер на наказанието бил разумен и би постигнал целите на наказанието.

Повереникът на ЧО Н.П.- адв.Х., счита че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Г.К. в съдебно заседание изразява съжаление за стореното, моли да се намали размера на наказанието. Акцентира на обстоятелството, че е признал вината си, оказал е съдействие, случаят е изолиран, направил е опит да се извини на пострадалия.

В последна дума подсъдимият моли да му бъде намалено наказанието.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е преминало по диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК. На основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият е направил самопризнание, като е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се събират доказателства.

С оглед на това задължение на въззивния съд е да провери налице ли са били императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален ред и дали първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. След извършване на тази служебна проверка настоящият състав намери, че законосъобразно първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие.

В съдебната фаза на процеса пред районен съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения, подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото по реда на това диференцирано производство, а първоинстанционният съд в съответствие със закона е постановил разглеждането на делото по реда на гл. 27 НПК-чл.

371, т. 2 НПК, тъй като подсъдимият е направил самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства

След преценка на доказателствените материали и съобразно изискванията на чл. 371, т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е ползвал самопризнанието на подсъдимия при постановяване на присъдата.

Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателства, които го подкрепят следното:

Подсъдимият Г. ЯН. К. е роден на ******* г. в гр. София. Същият е българин, български гражданин, неженен, със средно образование, доставчик, неосъждан, с ЕГН **********.

Подс.Г. К. и св.И.С. били в интимни отношения.

На 10.07.2019 г. пострадалият Н. П., приятелката му св.А.-М.И., св.Д.Г., св.П.Г., св.И.С. и сестра й св.В.С. решили да отидат на кино. Около 19:45 часа те отишли пред касите на кино „Арена“, находящо се на адрес гр.София, бул.“*******И, ТЦ “The Moll” (Дъ Молл). След като си закупили билети св.И., св.Г.ев и пострадалия отишли в тоалетната, а останалите им приятели влезли в зала 6 на киното, където щял да се прожектира филма.

2

По същото това време св.И.П. и приятелката му св.Р.К. също били в зала 6 на киното, за да гледат филм. Те били седнали на две от местата, билети, за които си били закупили компанията на пострадалия. Когато св.П.Г., св.И.С. и сестра й св.В.С. влезли в залата, видели, че на две от местата им били седнали св.П. и приятелката му св. К.. Между трите момичетата и св.П. и св.К. избухнал спор относно местата.

След намесата на управителя на киното спорът бил прекратен и всеки седнал на местата, за които бил закупил билет. Когато св.П., св.И. и св.Г.ев влезли в залата, спорът вече бил потушен. Въпреки благоприятния развой на случая, св.И.С. се обадила на приятеля си, подс. Г.К.. Тя му казала, че била на кино с приятелки, имало спор с непознато момче за местата и това момче я било заплашило. В същото това време подс.К. бил със своите приятели - св.А. Т. и св.Б.Д. и отивали в апартамента на св.Т.. След разговора със св.С., подс.К. се ядосал и казал на приятелите си, че отива в The Moll, за да видел, какво се случвало. Двамата му приятели тръгнали с него.

Около 20:20 часа на 10.07.2019 г. трите момчета влезли в ТЦ “The Moll” (Дъ Молл), находящ се на горепосочения адрес и се насочили към кино „Арена“. На входа на киното казали на служителя, че трябвало да вземат нещо, той ги пуснал и те тръгнали към зала 6.

Влизайки в залата, се насочили към последния ред, където от края на реда в ляво седял пострадалия Н.П.. Без да му каже нищо подс.К. нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на пострадалия. Св.И.С. започнала да вика на подс.К., че това не било момчето, с което имала проблем. Св.Д. Г.ев, който познавал подс.К. се опитал да го отдалечи от пострадалия.

Подс.К., след като чул от приятелката си, че това не било момчето, оставил св.П. и се насочил към другия край на реда, където бил седнал св.И.П.. Тъй като пострадалият се почувствал зле вследствие на нанесените му удари от подс.К., св.Д. Г.ев с личния си автомобил веднага откарал последния в най-близкото лечебно заведение - УМБАЛ „Св.

Анна“-София, където било установено, че вследствие на нанесените удари от подс.К. на пострадалия били причинени следните наранявания: съчетано счупване на лява половина на горна челюст (ангажиращи предна, странична и задна стени на горночелюстния синус и подочичния костен ръб на горна челюст), лява ябълка (зигоматична) кост и дъга;

От заключението на СМЕ се установява, че на пострадалия освен визираните наранявания са причинени и мекотъканни увреждания в лявата половина на лицето (оток и кръвонасядания на горен и долен клепач на ляво око, кръвоизлив под конюктивита на лява очна ябълка, оток в областта на лява ябълчна кост и буза, кръвонасядане на лявата мишница.

По своя медико-биологичен признак съчетано счупване на лява половина на горна челюст (ангажиращи предна, странична и задна стени на горночелюстния синус и подочичния костен ръб на горна челюст), лява ябълка (зигоматична) кост и дъга е реализирало медико-биологичния признак счупване на челюст.

При подсъдимия не са установени качествени отклонения в психичното функциониранем не се констатират епизоди на психично разстройство или интелектуална инсуфициентност. Няма данни за афектно отреагиране със съответните процесии и съдържателни характеристики, което да е изменило съзнанието му.

Така установената фактическа обстановка правилно е изяснена и приета и от първоинстанционния съд въз основана на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателсветни средства, а именно: показанията на свидетелите -Н. М. П., А.-М.П. И., Д. Б.Г.П. С.Г., И.С. С., В.С. С., В.

В.С., Б.А. Д., А. Л. Т., И.М. П. и Р. Л.а К.; писмените доказателства и доказателствени средства, приети по реда на чл.283 от НПК, способи за събиране и проверка на доказателства- заключения на изготвените в досъдебното производство съдебномедицинската експертиза, повторната съдебно-медицинската експертиза на пострадалия и СППЕ.

Въззивната инстанция се съгласява с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в която насока и с оглед разпоредбите на чл. 305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК не е необходимо да се извършва подробен доказателствен анализ на доказателствените средства, като деянието, деецът, датата и мястото на обективиране на деянието са несъмнено установени.

3

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка първата инстанция е достигнала до законосъобразни правни изводи, като правилно деятелността на подсъдимия е квалифицирана като престъплението по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК.

От обективна страна подсъдимият Г.К. на 10.07.2019 г., около 20:20 часа, в гр.София, бул.“*******И, ТЦ “The Moll” (Дъ Молл), в зала 6 на кино „Арена“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето, Г. ЯН. К. причинил на Н. М. П., средна телесна повреда, изразяваща се в съчетано счупване на лява половина на горна челюст (ангажиращи предна, странична и задна стени на горночелюстния синус и подочичния костен ръб на горна челюст), лява ябълчна (зигоматична) кост и дъга, което увреждане реализирало медикобиологичния признак счупване на челюст.

Тези травматични увреждания, според заключението на приетите по делото съдебномедицински експертизи, са причинили на пострадалия счупване на челюст.

Правилно и в съответствие с чл.129, ал.2 НК и с дадените указания в Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е квалифицирал причинените от подсъдимия на пострадалия телесни увреждания като средна телесна повреда.

Въззивният съд намира, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия, а именно нанесените от него удари с юмрук, което е довело до счупването на челюстта на пострадалия и съответно настъпилия съставомерен резултат , а именно причинената на пострадалия средна телесна повреда.