Решение № 150 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606669 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 13.06.2023 г. по НОХД № 12688 /2022 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 130-ти състав е признал подсъдимият Т. К. Р. за НЕВИНОВЕН в това, че

На 23.09.2021 г. за времеви период от неустановен по делото час до около 21.00 часа в гр. София, бул. „Витоша“, като родител – баща, е оставил лице, намиращо се под родителските му грижи – малолетната си дъщеря М.Т. К.а- родена на *******, без надзор и достатъчна грижа и с това е създал опасност за нейното физическо развитие – изпратил детето само, без пряка видимост и контрол над него, да продава цветя в намиращите се в близост заведения, и пресечни на бул. „Витоша“ улици, на непознати лица. На основание чл. 304 от НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК.

На 23.09.2021 г. за времеви период от неустановен по делото час до около 21.00 часа в гр. София, бул. „Витоша“, като родител – баща, е оставил лице, намиращо се под родителските му грижи – малолетната си дъщеря Д.Т. К.а- родена на *******, без надзор и достатъчна грижа и с това е създал опасност за нейното физическо развитие – изпратил детето само, без пряка видимост и контрол над него, да продава цветя в намиращите се в близост заведения, и пресечни на бул. „Витоша“ улици, на непознати лица. На основание чл. 304 от НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК.

Със същият съдебен акт районният съд е признал подсъдимата Д. С. Р. за НЕВИНОВНА в това, че

На 23.09.2021 г. за времеви период от неустановен по делото час до около 21.00 часа в гр. София, бул. „Витоша“, като родител – баща, е оставил лице, намиращо се под 1 родителските му грижи – малолетната си дъщеря М.Т. К.а- родена на *******, без надзор и достатъчна грижа и с това е създал опасност за нейното физическо развитие – изпратил детето само, без пряка видимост и контрол над него, да продава цветя в намиращите се в близост заведения, и пресечни на бул. „Витоша“ улици, на непознати лица. На основание чл. 304 от НПК съдът я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК.

На 23.09.2021 г. за времеви период от неустановен по делото час до около 21.00 часа в гр. София, бул. „Витоша“, като родител – баща, е оставил лице, намиращо се под родителските му грижи – малолетната си дъщеря Д.Т. К.а- родена на *******, без надзор и достатъчна грижа и с това е създал опасност за нейното физическо развитие – изпратил детето само, без пряка видимост и контрол над него, да продава цветя в намиращите се в близост заведения, и пресечни на бул. „Витоша“ улици, на непознати лица. На основание чл. 304 от НПК съдът я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК.

Против така постановеното решение е постъпил протест, в който се навеждат твърдения за неправилност на постановения съдебен акт. В допълнението към протеста прокуратурата се посочва, че прокурорът не е съгласен с правните изводи на първата инстанция, тъй като са изградени въз основа на неправилен анализ на доказателствената съвкупност. Излагат се аргументи, че част от доказателствата са били игнорирани. В тази връзка се коментират показанията на свидетелите, които са били пряко ангажирани с процесния случай като длъжностни лица. Прокуратурата застъпва становище, че съставените протоколи, които обективират проведените разпити на досъдебната фаза на свидетелите С. и Г. са съставени по реда на процесуалния закон. Обосновава се наличието на съставомерността на деянието, като се излагат твърдения за наличието на необходимата родствена връзка, възраст на децата, както и изпълнителното деяние оставяне без надзор на изведения в обвинението инкриминиран период. Изтъкват се доводи, че подсъдимите са нямали визуален контакт с децата си и са се намирали на отдалечено място от тях. В посока на това твърдение се коментирани свидетелските показания на М.Ц., Р. Г.а, П.П., В.Ц.. и П.Т.. В подкрепа на изводите си представителят на СРП посочва и приобщената писмена доказателствена съвкупност и по-точно информацията в приобщените доклади от Агенция за социално подпомагане. Оспорват се свидетелските показания на С.М., като се излагат доводи за недостоверност на изложените от него твърдения. В заключение иска от съда да отмени постановената присъда и да признае двамата подсъдими за виновни по така повдигнатото им обвинение.

В проведеното закрито съдебно заседание на 30.11.2023 година въззивният съд по реда на чл.

327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага ангажирането на нови доказателства.

Представителят на СГП в производството пред Софийски градски съд не поддържа протеста, като взема становище, че инкриминираната деятелност не е доказана.

Защитникът на подсъдимата посочва, че преходната инстанция е приела правилно, че подсъдимата Р. и нейният съпруг не са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Коментират се обстоятелствата, че голямата дъщеря – М. не е присъствала при проверката от компетентните органи, а подсъдимите веднага са взели мерки при уведомяването им, че има проблем, свързан с оставянето без надзор на малката дъщеря – Д..

В заключение иска от съдебния състав да потвърди оправдателната присъда.

Защитникът на Т. Р. отправя искане за потвърждение на оспорвания съдебен акт, като изтъква, че не е налице осъществен състав на престъпление.

Подсъдимата Д. Р. заявява, че няма какво да допълни към изложеното от адвоката й.

Подсъдимият Т. Р. казва, че няма какво да добави към изявлението на защитника си.

2

В правото на последната си дума подсъдимият иска от съда да го оправдае.

В упражняване на правото на последна дума подсъдимата моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка следва да бъде променена частично. Предвид това съдът намира за установено следното:

Подсъдимият Т. К. Р. е роден на ******* г. в гр. София, българин, българско гражданство, семеен, трудово неангажиран, с основно образование, осъждан с постоянен адрес – гр. София, ул. *******, ЕГН

**********.

Подсъдимата Д. С. Р. е родена на ******* г. в гр. София, българка, с българско гражданство, омъжена, с основно образование, трудово ангажирана, с чисто съдебно минало, с адрес по лична карта

– гр.

София, ул.

„*******,

ЕГН

*******.

Т. Р. и Д. Р. имали сключен граждански брак. Двамата родители имали общо пет деца – М. К.а, родена на ******* г., Т. К., А. К.а, Д.Р. К.а и Д. К.а, родена на ******* г. Семейството живеело в къща под наем, находяща се в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. *******. Наетият имот разполагал с две спални, кухня, общи и санитарни помещения, както и двор.

Д. Р. работила като санитар в УМБАЛСМ

„Пирогов“ ЕАД, а бащата Т. Р. работил в сферата на строителството. Двамата съпрузи разполагали с разрешително за продажба на цветя и дребни предмети на две места по бул.

„Витоша“, като с изкараните средства подпомагали семейния бюджет.

Съгласно заключенията, описани в съставени социални доклади на Дирекция „Социално подпомагане“ децата на Д. и Т. Р.и са били добре отглеждани от своите родители, нямали вид на неглижирани. Малолетните деца М. и Д. посещавали редовно училище, като техните родители им осигурявали необходимите учебници и пособия за реализиране на пълноценен учебен процес. Децата били записани при личен лекар и разполагали с поставени задължителни ваксини, като същите имали и изградена емоционална връзка с родителите си.

Междувременно през 2021 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец били водени проверки по повод получени сигнали за това, че малолетните деца на семейство Р.и продавали цветя в центъра на гр. София.

На 23.09.2021 г. на територията на гр. София била проведена специализирана полицейска операция във връзка с постъпил сигнал за малолетни и непълнолетни лица, осъществявали просия на територията на града. За провеждане на операцията бил съставен график за обхождане на определени райони съвместно от служителите на 04 РУ СДВР- София, Агенция социално подпомагане и Общинска полиция.

Около 21.00 часа на 23.09.2021 г. служителите в отдел

„Мобилна група с деца в риск “ към ДСП „Оборище“ – К. С. и И. Г., заедно с полицейските служители към сектор „Общинска полиция“ – ООГ1 СДВР, както и с В.Ц.. и П.П., инспектори към ОПКП – СДВР извършвали обход в района около бул. „Витоша“ във връзка с провежданата операция. Проверяващите забелязали, че в питейното заведение пицария „Палас“, находяща се на бул. „******* само малолетно лице, което минавало около масите в заведението и предлагало цветя в малки саксии на клиентите. След като детето тръгнало да излиза от ресторанта, проверяващите го пресрещнали и спрели, след което се легитимирали 3 пред него и го попитали къде са неговите родители. Детето реагирало емоционално и започнало да плаче, притеснявайки се от присъствието на спрелите го лица, впоследствие посочило посоката, където се намират Д. и Т. Р.и. През това време се появил Т. Р..Същият завел всички лица до пейка, която се намирала на бул. „Витоша“ на две преки от пицарията.

Посочената пейка била позиционирана на отдалечено разстояние и нямало пряка видимост към заведението, в което детето било установено от проверяващите. Била извършена полицейска проверка като детето било установено като Д.Т. К.а, родена на *******г. Покъсно пристигнало едно от другите деца на подсъдимите, което се изяснило, че се казва – М.Т. К.а, родена на ******* г.

Във връзка с извършената проверка е издадена заповед за полицейска закрила за двете деца, а впоследствие момичетата били настанени в кризисен център за деца със заповед на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелски показания на С.М. /л. 37 от СП пред СРС/, К. П. С.

/л. 38 от СП пред СРС, показанията на свидетелката от ДП л. 34 са прочетени частично на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 от НПК/, И. И.в Г. /л. 39 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП л. 46 са прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, предл. 2 от НПК/, Р.

К. Г.а /л. 40 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП л. 46 са прочетени на осн. чл.

281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, предл. 2 от НПК/, П.Й. П. /л. 46 - 47 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП л. 51 са прочетени частично на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, предл. 2 от НПК/, П. Г. П. /л. 48 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от ДП л. 53 са прочетени частично на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, предл. 2 от НПК/, В.Б.Ц. /л. 49 от СП пред СРС/, П. Н.Т. /л. 50 от СП пред СРС/, писмени доказателства и доказателствени средства – доклади и заповеди на Агенция за социална подпомагане, справки за съдимост /л. 163 и 165 – 172 от ДП/,удостовеР.е за раждане /л. 221 от ДП/.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и провеР. в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.