Решение № 80 от 01.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. С., 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600651 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от подсъдимия Н. Т. Г., чрез неговия защитник адв. А. А. от САК, против присъда № 16 от 15.12.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 78/2022 год. по описа на Районен съд - Е. П..

С посочената присъда подсъдимият Н. Т. Г., с установена по делото самоличност, е признат за виновен в това, че на

2022. год., около 17.00 часа, по първокласен път I-6 в с. С., Софийска област, управлявал лек автомобил марка/модел „БМВ 318И“ с рег. № СО **** АН с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,77 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № APHA 0157, годен за работа до

2022. год., поредна проба № 833 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години, както и на наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1 , т. 7 НК подсъдимият бил лишен от правоуправление на МПС за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от

2022. г.

В тежест на подсъдимия са възложени сторените в съдебната фаза на производството разноски в размер на 600 лева, платими по сметка на Районен съд - Е. П..

1

Във въззивната жалба и в допълнението към нея се твърди, че присъдата е неправилна, като се иска от въззивния съд да я отмени и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Г. за невинен. Твърди се, че е бил нарушен редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. В тази връзка се посочва, че полицейските служители е следвало да предоставят на подсъдимия приблизително 15 минути, през което време да изплакне обилно устата си с вода и да чакат още поне 10 минути, преди да го тестват с техническото средство. Твърди се, че вещото лице, изготвило КСМХЕ, не е дало отговор на въпроса как влияе остатъкът от сиропа „Д.“ в устната кухина върху показанията на техническото средство.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адв. А. поддържа подадената жалба с доводите, изложени в нея. Твърди, че полицейските служили са проявили непрофесионално отношение спрямо подсъдимия, докато същият е имал нужда от спешна помощ поради изпитваните болки в гърдите. Позовава се на Решение на РС-Е. П. по н.а.х.д. № 292/2023 г., за което твърди, че има връзка с настоящото производство.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура счита, че присъдата е правилна, законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена.

С. окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд.

От фактическа страна се установява следното:

На 08.02.2022 г. в следобедните часове свидетелите К. Н. и Т. Т. - служители на РУ Е. П. били на смяна в качеството си на дежурен автопатрул. Около 17:00 часа двамата се движели със служебен автомобил в района на с. С., Община Г. М., Софийска област, по първокласен път I-6 в посока на движение към гр. С.. Посредством звуков и светлинен сигнал спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ 318И“ с рег. № СО **** АН, който бил управляван от подсъдимия Н. Т. Г..

При извършената проверка двамата свидетели установили самоличността на подсъдимия и понеже водачът лъхал силно на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние, го проверили за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, фабричен № AРНA 0157, който бил годен за работа до 25.02.2022 г. Извършената проверка отчела резултат от 2,77 промила концентрация на алкохол в издишания въздух /поредна проба № 833/. За констатираното нарушение свидетелят К. Н. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение № 536680 от 2022. г., който бил връчен лично на лицето и подписан от него, като му бил издаден и връчен и талон за медицинско изследване № 135858 от

2022. г., в който подсъдимият отбелязал, че приема показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510”, фабричен № AРНA 0157, с който му била извършена проверката и бил отчетен положителен резултат за употреба на алкохол от 2,77 на хиляда, като положил подписа си под това свое изявление.

От справка за нарушител/водач издадена от сектор „Пътна полиция“ се установява, че подсъдимият Н. Т. Г. се води на отчет в СДВР - С. като водач на МПС с категории „В, С, АМ, ТКТ“ с последно издадено свидетелство за управление № 285422820 валидно до 2

10.08.2026 г., което му било иззето при съставения АУАН.

От представените писмо изх. № 3286р-41784 от 02.09.2021 г. по описа на ГДНП и копие за лабораторна проверка се установява, че техническото средство Дрегер 7510 ARNA № 0157 е било технически годно към момента на извършване на проверката - 08.02.2022 г.

Видно от представена пред първоинстанционния съд рецепта /л. 20 от първоинст. дело/, издадена от д-р М. Радевска, на 07.02.2020 г. на подсъдимия Г. са били предписани медикаментите „Д.“ и „Дипорофорс“. Представена е и листовка на медикамента сироп „Д.“ /л. 21-24 от първоинст. дело/.

От заключението на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза, назначена и приета в хода на производството пред първоинстанционния съд /л. 38-40/, се установява, че при проведеното с техническо средство изследване е доказана концентрация от 2,77 % на етилов алкохол в кръвта, която концентрация не може да бъде достигната при употребата на посочените медикаменти и терапевтични дози от страна на подсъдимия. В случая техническото средство отчита концентрация на етилов алкохол в кръвта и за да бъде достигната такава концентрация от 2,77 % лицето следва да е изпило 2517 мл. наведнъж от медикамента Д.. Другият медикамент съдържа бензилов алкохол, на който техническото средство не реагира. В дадените от вещите лица обяснения пред първоинстанционния съд същите сочат, че Дрегер 7510 е ново поколение апаратура, която избирателно отчита наличие на етилов алкохол в кръвта, а не в издишания въздух, като е оборудван с електрохимичен сензор, който прави преизчислението и дава резултат на концентрация на етилов алкохол в кръвта.

Подсъдимият Н. Т. Г. е роден на 27.09.1982 г. в гр. С., българин, български гражданин, живущ в с. М., ул. „Б.” № 2, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство от 2000 г., като за дългогодишния си стаж като водач преди инкриминираната дата има установено едно нарушение на правилата за движение /справка за нарушител/водач - л. 12 от ДП/.

Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. Първоинстанционният съд изчерпателно е посочил доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които е изградил своите фактически изводи, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. При това положение въззивната инстанция намира, че контролираният съд е спазил напълно задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 НПК, като не са допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, а и предвид липсата на възражения от страните в тази насока, въззивният съд не намира за необходимо да излага подробни съображения.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, които не се оспорват от страните по делото, включително от подсъдимия и защитника му. Според настоящия състав на съда по несъмнен начин е установено, че на подсъдимия Г. е бил предписан медикамент „Д.” в деня преди инкриминираната дата, както и че подсъдимият е приел количество от това лекарство непосредствено преди извършване на деянието. В тази връзка са представени копие на рецепта /л. 20 от първоинст. дело/ и листовката на лекарствения продукт „Д.”. От така приложените писмени доказателства може да се приеме, че на подсъдимия действително е било предписано това лекарство във връзка с развило се болестно състояние. Това обаче по никакъв начин не се отразява на крайните 3 изводи относно релевантните по делото факти, както правилно е посочено в мотивите на първоинстанционната присъда в отговор на поддържаните и пред настоящата съдебна инстанция възражения. На първо място, по експертен път се отрича възможността нормалният прием на сиропа „Д.” да повлияе на резултата от пробата на подсъдимия. За да се достигне до резултат от 2,77 на хиляда алкохол в кръвта, подсъдимият би следвало да е изпил над 2,5 литра от сиропа, каквато хипотеза е напълно отречена. Освен това в листовката на медикамента изрично е посочено, че съдържа етанол (алкохол), но същото е твърде малко количество и не би могло да повлияе значително на резултата от проверката с техническото средство. Следва се посочи, че дори подсъдимият да беше прибегнал до употреба на необходимото количество от над 2 литра сироп, за да достигне до установената концентрация алкохол в кръвта, то това нямаше да представлява извинително обстоятелство. Задължение на всеки един водач на МПС е да се увери, че състоянието му позволява правомерното и безопасно управление на превозното средство. При наличие на алкохол в кръвта му, независимо по какъв начин е попаднал в неговия организъм, водачът следва да се въздържа от действия по управление на МПС. Видно и от съдържанието на приложената листовка, употребяващият това лекарство следва да прояви внимание, ако почувства симптоми на сънливост и нарушение в координацията. При така установеното съдът намира, че подсъдимият Г. е следвало да се въздържа от управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта му над максималния праг, дори и същата да се дължеше единствено на употребата на лекарствени продукти, каквато не е настоящата хипотеза. Както са разяснили вещите лица в обясненията пред първоинстанционния съд, използваното техническо средство „Дрегер 7510“ е ново поколение апаратура, която избирателно отчита наличие на етилов алкохол в кръвта, а не в издишания въздух, като е оборудван с електрохимичен сензор, който прави преизчислението и дава резултат на концентрация на етилов алкохол в кръвта. Следователно оплакването на защитника, свързано със значително повлияване на резултата от проверката от приема на лекарствения продукт, е неоснователно.

По повод възраженията на защитника, че не е била спазена процедурата за изпробване на подсъдимия с техническо средство следва да се посочи, че негово право е да поиска извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване, ако счита, че са нарушени техническите изисквания за тестване. В случая подсъдимият Г. лично е вписал в издадения талон за изследване, че приема показанията на техническото средство, при което не се е възползвал от призната възможност по чл. 3а от Наредбата. Поради това меродавен е резултатът, отчетен от техническото средство, съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредбата. Напълно правилни и законосъобразни са съображенията в тази връзка, изложени в мотивите на проверяваната присъда.