Решение № 210 от 18.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500411 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 699/2.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2714/2022 г. на ОС-Пловдив, в частите му, с които е прогласен за нищожен договор за потребителски паричен кредит *******, сключен на 09.08.2022г. между „Б.П.П.Ф.”, клон Б., ЕИК ********** (чийто правоприемник е Ю.

Б.”АД-гр.С., ЕИК *********) и В. М. В. на основание противоречие с чл.10, ал.1 от Закон за потребителския кредит, и банката е осъдена да заплати по депозитната сметка на ОС-Пловдив сумата 100 лв. за възнаграждение за вещо лице.

Обжалвано е и определение № 2053/22.07.2024 г., постановено по същото дело на окръжния съд, с което е оставена без уважение молбата на адвокат С. П. в качеството му на пълномощник на ищцата В. М. В., с която се прави искане за допълване на решението в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски 1 в размер на 2 476,00 лева и на адв.П. 4 601,46 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Жалбоподателят Ю. Б.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 9.07.2024 г., като бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения иск като неоснователен. Предявява евентуален насрещен иск против ищеца по първоначалния иск В. М. В. с искане при уважаване на нейния иск тя да бъде осъдена да заплати на банката отпуснатата и невъзстановена главница по договора за потребителски паричен кредит, сключен между тях на 9.08.2022 г., възлизаща на 30 870,26 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба в съда. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба В. М. В. моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 26.08.2024 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.22, вр. с чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.9, чл.11,ал.1,т.10, чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК, чл.21,ал.1 във вр. с чл.10а,ал.2 от ЗПК и чл.19,ал.5 във вр. с 4 от ЗПК за признаване за установено спрямо ответната банка, че сключеният между страните на 9.08.2022 г. договор за потребителски паричен кредит № ************* е недействителен на основание чл. 22 от ЗЗП поради нарушение на разпоредбите на 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.9, чл.11,ал.1,т.10, чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК, чл.10а,ал.2 от ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК, тъй като договорът е написан с шрифт по-малък от 12 пункта, не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е регламентиран размерът на печалбата на кредитора (възнаградителната лихва) и не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква лихва, не е ясно как е формиран ГПР в размер на 6,98% и как е определен размерът на общата дължима сума, липсва погасителен план, предвидено е заплащане на „такса ангажимент“ в размер на 700 лв. въпреки че кредиторът не може да събира такси за усвояване и управление на кредита, не са взети предвид при формирането на ГПР „такса ангажимент“ в размер на 700 лв., застрахователна премия в размер на 6 297,60 лв. и задължение за потребителя да даде 2 обезпечение и да заплати неустойка като разход. Като ответник по предявения от банката при условията на евентуалност насрещен иск моли той да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателите по частната жалба, подадена на 31.07.2024 г., В. М. В. и адвокат С. Ж. П. молят определението на окръжния съд от 22.07.2024 г. да бъде отменено по съображенията, изложени в нея, като неправилно и делото да бъде върнато на окръжния съд за произнасянето по искането за присъждане на разноски на ищцата В. и на адвокат П., алтернативно да бъдат присъдени в полза на всеки от тях разноски за производството по делото пред окръжния съд, съответно, в размер на 2 476 лв. за нея и на 4 601,46 лв. за него. Като молители в производството пред окръжния съд заявяват с молба от 13.06.2024 г. искане за допълване на постановеното от окръжния съд съдебно решение в частта му за разноските, като на В. В. се присъди сумата 2 476 лв. за направени разноски по делото и на адвокат С. П. по реда на чл.38,ал.2 от ЗА се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4 601,46 лв.

Ответникът по частната жалба Ю. Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде частично оставена без разглеждане като недопустима и частично да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 22.08.2024 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията и исканията на частния жалбоподател, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че 9.08.2022 г. между тях е сключен представеният в копия от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба договор за потребителски паричен кредит ********.

Безспорно е, че съгласно този договор банката е предоставила на ищцата сумата 32 000 лв. със срок на връщане 10 години и общ размер на плащанията 49 393,20 лв. Безспорно е, че в отношенията между страните по процесния договор за заем приложими са разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Безспорно е, видно е и от заключението на в.л. М.М. от 27.11.2023 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 5.12.2023 г., че ищцата е 3 внесла за погасяване на задълженията си по кредита до дата 23.11.2022 г. само сумата 823,22 лв. Безспорно е, че първата погасителна вноска по кредита е с дата 1.09.2022 г. и исковата молба е подадена в съда от ищцата против банката на 14.10.2022 г.

С подадената на 14.10.2022 г. искова молба ищцата твърди, че в договора за потребителски паричен кредит от 9.08.2022 г. е договорено отделно от главницата еднократно да бъдат заплатени „такса ангажимент“ в размер на 700 лв. и т.нар.“застрахователна премия“ като условие за сключване на договора в размер на 6 297,60 лв., които допълнителна „такса ангажимент“ и застрахователната премия са такси, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби на ЗПК. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл.10,ал.1 от ЗПК, защото е написан на шрифт по-малък от 12 pt., включително и общите условия към договора за кредит са изписани с шрифт и размер, който е под 12 пункта и не е еднакъв с първата страница от договора. Твърди още, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент съгласно чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договора се сочи размер на възнаградителната лихва 6,27% без да се сочат условията за прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора“ (възнаградителна лихва), като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква лихва. Твърди, че в договора е посочен ГПР 6,98% без да е ясно по какъв начин е формиран, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, което е нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, както и не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 49 393,20 лв. и какви вземания се включват в нея, които пропуски сами по себе си водят до недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди, че съгласно чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, и в случая договорът за потребителски кредит е 4 недействителен, тъй като липсва погасителен план. Твърди, че макар в чл.11,т.2 от договора да са посочени датите на погасителните вноски, няма разбивка на сумите, които се погасяват с изплащане на всяка погасителна вноска, в договора не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, както и не е посочена и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва (без уточнен размер), от която би зависел нейният размер и частта на главницата от всяка вноска. Твърди, че съгласно сключения договор за нея възниква задължението да плати предоставената главница и лихва, а при определени условия неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси, при което положение за да е изпълнено изискването на закона, е трябвало да бъде посочено по ясен и разбираем начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което не е направено в случая, като и самата информация е най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.

Заявява, че съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК договорът е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – изначална недействителност, тъй като те са изискуеми при самото сключване. Твърди и че е уговорено еднократно възнаграждение в договора за заплащане на „такса ангажимент“ в размер на 700 лв. и т.нар.“застрахователна премия“ като условие за сключване на договора в размер на 6 297,60 лв. и се касае за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а законът е забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че „такса ангажимент“ не се дължи на основание чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размера и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар допълнителни услуги, а освен това тези суми не са усвоени при сключването на договора, за да бъде включена в размера на кредита, поради което е налице противоречие с разпоредбата на чл.143,т.19 от ЗЗП. Моли да бъде приета за нищожна на основание чл.21,ал.1 от ЗПК клаузата в договора за кредит за включване в задълженията на длъжника на 5 еднократна „такса ангажимент“ в размер на 700 лв. предвид на това, че тя цели заобикаляне на изискванията на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Заявява, че на пръв поглед не става ясно в какво се изразява съдържанието на „такса ангажимент“ с оглед изискванията на чл.10а,ал.1 и ал.2 от ЗПК. Твърди, че от т.2 на договора за кредит е видно, че „таксата ангажимент“ се заплаща от кредитополучателя, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1,т.5 от ЗПК при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове и тъй като определянето на лихвения процент, включително дали е фиксиран или не, е свързано с условията на договора, то следва да се приеме, че касае усвояването на кредита, обаче на основание чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита. Твърди, че в случая кредиторът не предоставя допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК, а като изисква заплащане на разглежданата такса той заобикаля забраната на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Твърди, че по тези съображения клаузата на процесния договор в частта относно еднократната „такса ангажимент“ в размер на 700 лв. е нищожна на основание чл.21,ал.1 във вр. с чл.10а,ал.2 от ЗПК. Твърди, че в противоречие с разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК в ГПР по договора не са включени „такса ангажимент“ в размер на 700 лв. и т.нар. „застрахователна премия“ от 6 297,60 лв., като с посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.19,ал.1 от ЗПК и отразява по-нисък от действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита и така се стига до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът на информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите задължения преди да сключи договора за кредит. Твърди, че затова е нарушена в случая императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и договорът за кредит се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК.