Решение № 2031 от 07.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2031 гр. Бургас, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. П. С. при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Д. П. С. Гражданско дело № 20242120104738 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на К. В. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков - Казанджията”, №4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми: 11 788, 38 лв., представляваща главница, 4296, 42 лв. - неолихвяема сума, 14 104, 33 лв. - лихви, 14, 80 лв. допълнителни разноски, 138, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 2515, 70 лв. – такса с включен ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ, 1042, 88 лв. – разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, вещо лице, пазач и др., претендирани по изпълнително дело №20248020400155, по което е взискател, последното образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2013 г., издаден по ч.гр.д.№933/2013 г.

Ищецът сочи, че по силата на подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№933/2013 г. по описа на БРС, бил издаден изпълнителен лист от 15.02.2013 г., с който била осъдена да заплати солидарно заедно с други лица, на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 11788, 38 лв. главница, 2729, 82 лв. – лихви за периода 30.07.2011 г. – 07.02.2013 г., 1498, 74 лв. – наказателни лихви за периода 02.11.2011 г. – 07.02.2013 г., 55 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до 1 окончателно изплащане на вземането.

Твърди се, че с посочения изпълнителен лист през 2013 г. било образувано предходно изпълнително дело при ЧСИ Н. Г., по което предходно изпълнително дело извършвала плащания известно време така, както били отбелязвани на гърба на самия изпълнителен лист. От 2015 г. плащанията били преустановени. От тогава до 2024 г. не била търсена за абсолютно никакви действия от страна на съдебния изпълнител, нито от взискателя.

Налице било пълно бездействие от страна на всички участници в изпълнителното производство, като изминали повече от пет години от момента на последното действие, което се изразявало в извършено от нейна страна частичо плащане.

Вместо изпълнителното дело да бъде прекратено, съдебният изпълнител въз основа на същия изпълнителен лист образувал друго изпълнително дело от друг взискател – „ОТП Факторинг България“ ЕООД, който бил заместен по – късно от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Легитимацията на взискателя по новото изпълнително дело била въз основа на договор за цесия.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че ищцата К. В. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, не му дължи следните суми: 11 788, 38 лв., представляваща главница, 4296, 42 лв. неолихвяема сума, 14 104, 33 лв. - лихви, 14, 80 лв. допълнителни разноски, 138, 00 лв. - разноски по изпълнителното дело, 2515, 70 лв. – такса с включен ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ, 1042, 88 лв. – разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, вещо лице, пазач и др., претендирани по изпълнително дело №20248020400155, по което е взискател, последното образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2013 г., издаден по ч.гр.д.№933/2013 г. Претендират се и разноските, направени в исковото производство. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.

Сочи, че на дружеството е прехвърлено вземане в размер на главница – 3657, 46 лв., лихва – 6322, 35 лв. и разноски в размер на 206, 93 лв., поради което посочените суми в исковата молба не отговаряли на действително претендираната сума от ответника за събиране на която било образувано изп.д.№155/2024 г. по описа на ЧСИ Н. Г., като материалният интерес на делото следвало да бъде съобразен с действителния такъв.

Излага, че докато е траел изпълнителния процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато било обявено за загубила сила ППВС №3/1980 г. Приложение намирали постановките на т.3 от ТР №2/2023 г. от 04.07.2024 г.

Сочи, че следва да бъде взето предвид, че частичното погашение прекъсва давността за цялото вземане на кредитора и поставя начало на нова погасителна давност за него, защото плащането на единния дълг на части в 2 случая е обусловено само от ниските финансови възможности на длъжника.

Следвала да намери приложение разпоредбата на чл.116, б. „а“ от ЗЗД и всяко, направено по делото на ЧСИ Г. частично плащане да се зачете като извършено с конклудентни действия признание за наличие на целия дълг. Признанието на вземанията било основание за прекъсване на погасителната давност, защото длъжникът не оспорва вземането и изрично заявява, че дължи определена парична сума. Затова и бездействието на кредитора не било осъдително и не следвало да се наказва с лишаването му от право на съдебна защита и на принудително осъществяване на вземането. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

Твърди се, че в хода на новообразуваното изпълнително дело №155/2024 г. било поискано извършването на изпълнителни действия, били заплатени дължмите за това авансови такси, като в хода на процеса били предприемани множество действия, доказателствата, за които се намирали в кориците на изпълнителното дело.

Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират се разноските. Прави доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че със Заповед №668 за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, длъжниците К. В. Х., Д. Д.К. и М.Н.Б. е разпоредено в условията на солидарност да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит от 30.05.2006 г. следните суми: сумата в размер на 11788, 38 лв. – главница, сумата в размер на 2729, 82 лв. – лихва за периода от 30.07.2011 г. до 07.02.2013 г., сумата от 1498, 74 лв. – наказателна лихва за периода 02.11.2011 г. до 07.02.2013 г., сумата от 55 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 892, 88 лв. Въз основа на посочената заповед срещу К. В.

Х., Д. Д.К. и М.Н.Б е издаден изпълнителен лист от 15.02.2013 г. за сумите, посочени в цитираната по – горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК.

Въз основа на посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20138020400181 по описа на ЧСИ Н. Г..

Заверено копие /с електронен подпис/ от същото е представено като електронен документ по настоящото дело. По делото е представено и заверено копие от изпълнително дело №20248020400155 по описа на ЧСИ Н. Г. като електронен документ. Последното е образувано след преобразуване на първото изпълнително дело, след конституирането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375 като взискател въз основа на представения по делата договор за цесия, ведно с приложенията към него и уведомления на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

3

Съдът намира, че представянето на електронен документ на електронен носител е допустимо, съгласно и разпоредбата на чл.184 от ГПК. Видно от същата, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. По аргумент на противното, от посочената разпоредба следва, че представянето на електронния документ на хартиен носител като препис е изключение, от което следва, че няма каквато и да е било пречка да бъде представен електронния документ на електронен носител.

Към исковата молба е приложена покана за доброволно изпълнение, изпратена до ищцата К. В. Х., за задължения по изпълнително дело №20248020400155 към взискателя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като е посочено, че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№933/2013 г. по описа на РС – Бургас, е осъдена да заплати олихвяема сума в размер от 11788, 38 лв., ведно със законната лихва, която към момента била в размер на 14 104, 33 лв. и неолихвяема сума в размер от 4296, 42 лв.

Заедно с копие от изпълнителните дела, посочени по – горе, от съдебния изпълнител по делото са представени и приети като писмени доказателства справка за размер на дълга по изпълнително дело №20248020400155, видно от която към момента задължението на К. Х. е в общ размер от 7439, 54 лв., от която сума в размер на 3425, 24 лв. като неолихвяема сума, сумата от 3657, 46 лв. като олихвяема сума, лихви в размер на 138, 78 лв., както и пропорционална такса с ДДС в размер на 218, 06 лв. Видно от справка за размера на дълга по изпълнително дело №20138020400181, задълженията на К. Х. по това изпълнително дело към момента е в общ размер от 14 107, 52 лв., от която сума в размер на 283, 20 лв. като неолихвяема сума, сумата от 7850, 79 лв. като олихвяема сума, лихви в размер на 5427, 61 лв., както и пропорционална такса с ДДС в размер на 545, 92 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По допустимостта:

Искът по чл.439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната законосъобразност на принудителното изпълнение. Той е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него изпълнение по конкретно образувано изпълнително дело. Следователно защитата на длъжника в рамките на производството е насочена срещу точно определено вземане, по конкретно изпълнително дело, срещу конкретен взискател, който е конституиран като такъв по конкретното дело.

В решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о. е посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство 4

/на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Следва да се посочи, че по отношение на производството, образувано по повод на предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, при наличие на цесия на вземането е налице специфика по отношение на правния интерес и надлежните страни в процеса.

Принципно надлежни страни в изпълнителния процес са лицата, които са посочени в изпълнителния лист като кредитор и длъжник по вземането.

Разпоредбата на чл.429,ал.1 ГПК урежда изключенията от това правило, като регламентира разпростирането на субективните предели на изпълнителния лист и спрямо лица, които не са посочени в него, но притежават надлежна легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. Надлежна пасивна процесуална легитимация по иск с правно основание чл.439 от ГПК в случаите на цесия, има само взискателят, който е придобил вземането след неговото прехвърляне, тоест цесионерът. / Определение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 1079 от 1.03.2018 г. на САС по в. гр. д. № 509/2018 г./.

Разпечатката съдържа 36 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7aa13a9e-1267-412e-adf5-622b3b27f86e