Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3875 от 08.12.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12794/2021
Вид
Решение № 3875
Подписан
08.12.2022
В сила
04.01.2023
Състав
Ралица Райкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3875 гр. Варна, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20213110112794 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от ГФ срещу А. А. Д. кумулативно обективно съединени регресни искове с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на: 1) сумата от 1186 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета № 110321/06.06.2018 г. за имуществени вреди, причинени на С.И.С. при настъпило ПТП на 30.12.2017 г., около 11,20 часа в гр. Варна на ул.

„Прилеп“ № 54 по вина на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; и 2) сумата от 380,72 лв., представляваща изплатено обезщетение по щета № 110296/28.05.2018 г. за имуществени вреди, причинени на „Е.С.“ ЕООД при настъпило ПТП на 30.12.2017 г., около 11,20 часа в гр. Варна на ул. „Прилеп“ № 54 по вина на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба и уточняваща молба от 12.10.2021 г., че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ на 13.06.2018 г. ищецът е изплатил обезщетение по щета № 110321/06.06.2018 г. за имуществени вреди в размер на 1186 лв. на С.И.С. и обезщетение по щета № 110296/28.05.2018 г. в размер на 380,72 лв. на „Е.С.“ ЕООД за настъпило ПТП на 30.12.2017 г., около 11,20 часа в гр. Варна на ул. „Прилеп“ № 54 (съобразно направеното уточнение с молба от 01.07.2022 г.) , като виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки л.а. „Хюндай“ с *** с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над управлението на автомобила и удря правомерно движещия се л.а. „Мерцедес-190“ с ***, собственост на С.И.С., и паркирания л.а. „Тойота Хайес“ с ***, собственост на „Е.С.“ ЕООД. Сочи се, че ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на уведомления за щета са осъществени огледи на автомобилите и са констатирани следните увредени детайли на л. а. „Мерцедес-190“ с ***: калник, з.д., стоп десен, калник заден ляв, лайсна калник заден ляв, джанта дясна лява, врата задна лява, рог заден ляв, греда заден мост, амортисьор заден ляв, стабилизираща щанга, носач заден ляв ГРН и носач заден ляв 1

ДЛН, а относно л.а. „Тойота Хайес“ с *** били установени щети по панел страничен заден ляв калник, стопове, панел страничен заден десен калник и облицовка задна броня, като въз основа на осъщественото остойностяване на констатираните повреди щетата е ликвидирана като тотална.

Ответникът бил поканен да възстанови изплатената от ГФ сума, но и до днес лицето не е погасило задължението си. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. А. Д., чрез назначения му особен представител адв. Д. А., е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излага се, че не са ангажирани от ищеца доказателства за надлежно и в срок подадени уведомления за настъпила при застрахователя на водачите на увредените МПС щета, а уведомлението до Гаранционния фонд е подадено 6 месеца след застрахователното събитие. Сочи се, че е налице несъответствие между мястото на настъпилото ПТП между посоченото в исковата молба – на ул. „Пирин“ № 54 и отразеното в доказателствата – ул. „Прилеп“ № 54. Оспорва се размера на платеното обезщетение и по двете щети. Навежда се довод, че за л.а. „Мерцедес-190“ оценката е неоснователно завишена, а то е с прекратена регистрация поради тотална щета от 01.02.2018 г. Твърди, че заключителната техническа експертиза сочела стойност на ремонтни дейности, а такива не са извършвани, тъй като МПС е бракувано. Поддържа се, че липсват доказателства ответникът да е управлявал МПС без сключена застраховка ГО, а съставеният му акт е за нарушение по чл. 639 КЗ. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От представените протоколи за ПТП № 1676157/30.12.2017 г. и № 1676158/30.12.2017 г. се установява, че на 30.12.2017 г., около 11,20 часа в гр. Варна на ул. „Прилеп“ № 54 е настъпило ПТП, при което бил ответникът А. А. Д. е управлявал л.а. „Хюндай“ с *** с несъобразена с пътните условия скорост, поради което загубил контрол над управлението на автомобила и ударил правомерно движещия се л.а.

„Мерцедес-190“ с ***, собственост на С.И.С., и паркирания л.а. „Тойота Хайес“ с ***, собственост на „Е.С.“ ЕООД. Според протоколите вследствие на удара са настъпили материални щети по автомобилите, като за лек автомобил „Мерцедес-190“ ударът е бил в задна лява и дясна част, а за лек автомобил „Тойота Хайес“ ударът е бил в задна лява част, съответно и видимите щети са по тези части.

От приобщените административни преписки се изяснява, че във връзка с описаното ПТП срещу ответника А. А. Д. са издадени три наказателни постановления с № 17-0819-007070/15.03.2018 г., № 17-0819-007071/15.03.2018 и № 17-0819007072/15.03.2018 г. на началника на ОДМВР - Варна, с-р Пътна полиция- Варна, влезли в законна сила, с които са установени допуснати от него нарушения на правилата за движение, а именно: на чл. 638, ал. 3 КЗ - управление на МПС без сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите; чл. 20, ал. 2 ЗДвП – управление на МПС с несъобразена скорост; чл.

140, ал. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за които нарушения са му наложени съответни наказания.

От представената справка-извлечение от базата данни на Информационен център към Гаранционния фонд се установява, че не са налице данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от ответника лек автомобил към датата на произшествието.

Затова и увредените лица – собственици на л.а. „Мерцедес-190“ с *** л.а.

„Тойота Хайес“ с *** са подали уведомления за имуществени вреди пред ГФ, по повод 2 на които са образувани щети под съответни номера 110321/06.06.2018 г. и № 110296/28.05.2018 г. (л. 10-23 от делото)

Видно от представените документи по преписките, вкл. технически експертизи и доклади по щетите, УС на Гаранционният фонд е взел решения за изплащане на следните обезщетения на правоимащите лица за причинените им от процесното ПТП имуществени вреди, а именно:

- обезщетение по щета № 110321/06.06.2018 г. в размер на 1186 лв., вследствие на констатираните повреди по калник з.д., стоп десен, калник заден ляв, лайсна калник заден ляв, джанта дясна лява, врата задна лява, рог заден ляв, греда заден мост, амортисьор заден ляв, стабилизираща щанга, носач заден ляв ГРН и носач заден ляв ДЛН на увредения лек автомобил „Мерцедес-190“ с ***, платимо в полза на собственика С.И.С., и са определени разходи по ликвидация на щетата в размер на 37 лв. Видно от представеното свидетелство за регистрация част I на този автомобил, същият е с прекратена регистрация от 01.02.2018 г., поради тотална щета на автомобила.

- обезщетение по щета № 110296/28.05.2018 г. в размер на 380,72 лв., включващо необходимите средства за отстраняване на уврежданията по панел страничен заден ляв калник, стопове, панел страничен заден десен калник и облицовка задна броня, на увредения лек автомобил „Тойота Хайес“ с ***, платимо в полза на собственика „Е.С.“ ЕООД, и са определени разходи по ликвидация на щетата в размер на 34,50 лв.

От представените платежни нареждания се изяснява, че така определените застрахователни обезщетения са заплатени от ГФ, като на 13.06.2018 г. е преведена в полза на С.И.С. сумата от 1186 лв. като обезщетение по щета № 110321/06.06.2018 г. и на 13.06.2018 г. е преведена в полза на „Е.С.“ ЕООД сумата от 380,72 лв. като обезщетение по щета № 110296/28.05.2018 г.

След изплащане на обезщетенията ищецът ГФ е изпратил до ответника А. А. Д. регресна покана с изх. № ГФ-РП-435/16.06.2021 г. за възстановяване на сума в общ размер на 1638,22 лв. по двете щети, като обратната разписка се е върнала в цялост, ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебноавтотехническа експертиза се потвърждава описаният в протоколите за ПТП механизъм на произшествието, както и установените от представител на Гаранционния фонд увреждания на леките автомобили - участници в произшествието, а именно: на лек автомобил „Тойота Хайес“ с peг. № *** – панел страничен заден ляв калник, стоп ляв, стоп десен, панел страничен заден калник, облицовка задна броня, и на лек автомобил „Мерцедес 190“ с peг. В8009АТ – калник заден десен, стоп десен, калник заден ляв, лайсна заден ляв калник, джанта лята задна 15“, задна врата лява, рог заден ляв, греда заден мост, амортисьор заден ляв, стабилизираща щанга задна, носач заден ляв горен и носач заден ляв долен. Според заключението описаните увреждания на автомобилите са в зоните на ударите и са следствие от деформация и изместване на увредени детайли, поради което е възможно същите да настъпят в резултат от процесното ПТП. Вещото лице определя в размер на 380,72 лв. дължимото обезщетение по щета № 110296/2018 г. за лек автомобил „Тойота Хайес“ и в размер на 1186 лв. обезщетението по щета № 110321/2018 г. за лек автомобил „Мерцедес 190“, двете изчислени според Наредба № 24/49 г. за задължителното застраховане.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Според чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, 3 причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ предвижда, че след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

С оглед съдържанието на цитираните приложими правни норми, основателността на предявените искове с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1) Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредените лица за причинените им вреди от настъпилото на 30.12.2017 г. ПТП по вина на ответника; 2) наличието на повреди по л.а. „Мерцедес190“ с *** и л.а. „Тойота Хайес“ с ***; 3) пряка причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие (ПТП) и увредените детайли на посочените автомобили; 4) същите да са увредени от МПС „Хюндай“ с ***, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която според оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. В тежест на ищеца е да установи също и размера на заплатените обезщетения – предмет на регресните искове.