Определение № 1343 от 23.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20251100602565 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение на СРС, НО, 96 състав от 10.03.2025 година по НЧД 2125/2025 година, с което е отменено постановление на СРП от 13.01.2025 година за прекратяване на наказателното производство.

Прокурорът намира определението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради и което моли за неговата отмяна.

Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, по същество – неоснователен.

Досъдебното производство е било образувано и водено за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК – за това че на 12.10.2022 година в гр. София, ж.к. „Левски Зона В“, бл.**** е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното око, водеща до трайно отслабване на зрението на пострадалата С. В. Х..

С постановление от 13.01.2025 година на СРП наказателното 1 производство е било прекратено частично на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК при следната фактическа обстановка:

На 12.10.2022 година около 15.30 часа пострадалата С. В. Х. била сама в дома си, находящ се в гр.София, ж.к. „Левски зона В“, бл.****, когато била посетена от съседката й С.М.И., която живеела на долния етаж в ап.16. С.И. се качила пред апартамента на съседката си С. Х. и почукала на входната врата, тъй като искала да получи обяснения за вдигания от апартамента шум. С. Х. отворила вратата, при което С.И. я нападнала с думите, че вдига шум и е събудила детето й. С. Х. обяснила спокойно, че не вдига шум, не прави ремонт и няма работници в дома й. С.И. продължила с нападките, като обяснила, че ще докаже своите думи. С. Х. помолила С.И. да спре с агресията, но последната продължила, като същевременно ударила пострадалата С. Х. с парче от изолация /стиропор/ в дясното й око. С. Х. не очаквала подобно действие, не успяла да се предпази и паднала на пода, като започнала да вика от силната болка. С.И. веднага след това се прибрала в дома си. Обзета от паника, С. Х. слязла пред апартамента на С.И. и започнала да чука по входната врата, но никой не й отворил. След около пет минути С.И. и мъжът, с когото живеела на семейни начала - Б.Н., се качили при С. Х.. Б.Н. впоследствие закарал С. Х. в „Царица Йонна - ИСУЛ“ ЕАД, където Х. била приета за лечение.

В хода по разследването като свидетел е била разпитана св. С. Х., която последователно, логично и непротиворечиво разказва за посещението на инкриминираната дата на своята съседка С.И., както и за проявената от нейна страна агресия спрямо нея, в това число за нанесен удар с парче стиропорна изолация в областта на дясното око. Показанията на св. С. Х. са в пълен унисон със съдържанието на подадената до прокуратурата жалба. Разпитан като свидетел е й нейният син – св. В.Х., който потвърждава думите на своята майка, както и обстоятелството, че малко след инцидента я е видял и дясното й око е било подуто и с кръвоизлив. На въпрос какво се е случило, св.С. Х. отговорила, че съседката С. от 7 етаж я е ударила с парче стиропор. Св. В.Х. излага сведения също така и за това, че същия този ден, малко след инцидента, С. и приятеля й Б. са се качили до апартамента им и Б. се е извинявал на майка му. Разпитан като свидетел е и Б.Н., приятел на С., който потвърждава, че често са правили забележки за силен шум от апартамента на С. Х..

По делото са изискани и приложени множество писмени медицински документи от „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД и Военномедицинска академия, удостоверяващи причинената телесна увреда на дясното око на С. Х., както и оказаната й медицинска грижа. Сред документите е и приложен спешен очен лист за преглед на пациент от инкриминираната дата, 12.10.2022 година, 15:35 часа, в който е описано, че се касае до контузия на очната ябълка и околоочната област, травматична хифема, причинена от нараняване на окото с парче стиропор.

Приложено по делото е и съдебномедицинско удостоверение, което удостоверява причиненото травматично увреждане на дясното око на 2 пострадалата, а така също и механизма, при който същото се е получило, който отговаря по време и начин на съобщеното от пострадалата.

Изготвена и приложена по делото е и съдебномедицинска експертиза, която още веднъж по експертен път потвърждава наличието на причинената очна травма на дясното око на пострадалата, водеща до трайно отслабване на зрението, квалифицирана като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК.

Предвид изложеното и съобразно наличните доказателства били дадени указания от наблюдаващия прокурор за привличане на С.И. в качеството й на обвиняем по ДП за причинена средна телесна повреда по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК. С постановление, предявено на 24.10.2024 година, С.И. била привлечена в качеството й на обвиняем по ДП за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, след което била разпитана. В своя разпит същата не се признава за виновна, като отрича да е удряла пострадалата. Потвърждава обаче, че е ходила до входната врата на апартамента й, за да й направи забележка.

Въз основа на така посоченото държавното обвинение е заключило, че е налице невъзможност да се установи авторството на деянието в лицето на С.И., тъй като показанията на пострадалата се явяват недостатъчни. Прави се извод, че възможните действия по разследване са изчерпани, поради което единствената процесуална възможност е делото да бъде прекратено спрямо С.И. и да продължи срещу неизвестен извършител.

С определение от 10.03.2025 година на СРС, НО, 96 състав, постановено по НЧД № 2125/2025 година, постановлението на СРП от 13.01.2025 година е отменено, а делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на дадени от съда указания и правилно приложение на материалния закон. В своите мотиви първоинстанционният съд е посочил, че прокуратурата не е извършила пълно, обективно и всестранно разследване по делото, като е необходимо провеждането на допълнителни процесуални действия, чрез които да се изяснят важни за предмета на делото факти и обстоятелства.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, които анализирани в своята съвкупност, установяват авторството на извършеното престъпление именно в лицето на С.И..

Преди да се пристъпи към анализ на обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление следва да се посочи, че в настоящото производство не намира приложение ревизионното начало и съдът следва да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, независимо от приведените в жалбата или протеста доводи и основания.

По същество правомощието на първоинстанционния, а и на въззивния съд, е да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът не разполага с компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй 3 като не решава въпроса за прекратяването, а упражнява единствено последващ контрол върху неговата законосъобразност и обоснованост. В това производство съдът не може да проверява установените фактически положения, а също и да приема нови фактически положения, тъй като по този начин би се заместила функцията на прокурора.

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Необоснованост е налице, когато разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, но прокурорът е допуснал логически грешки при анализа и оценката на доказателствения материал, поради което е направена и грешка при фактически извод. Необосноваността на постановлението би могла да е налице и в резултат на непълнота или игнориране на част от доказателствения материал, както и в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, тогава когато не е обсъден или игнориран част от доказателствения материал, не са обсъдени противоречията между конкретните доказателства и т.н. Законосъобразността на постановлението пък означава да е съответно на закона – материален и процесуален.

В конкретния случай прави впечатление, че прокурорът не е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е игнорирал една голяма част от тях – гласни и писмени, като по този начин е извел грешни фактически, а оттам и правни изводи. Необсъдени и неанализирани са останали редица противоречия в събраните по делото доказателства.

Установените факти освен това са в противоречие със събраните и проверени по делото доказателства.

Необсъдени и игнорирани са останали показанията на св. В.Х., син на пострадалата, който е живеел заедно с нея и на инкриминираната дата е възприел пряко и непосредствено причиненото телесно увреждане, а именно подуто дясно око с кръвоизлив в него. В своя разпит св.Х. изрично посочва, че на момента е попитал своята майка какво се е случило, при което тя отговорила, че съседката им С. се била качила до апартамента и когато отворила вратата, я ударила с някакво парче стиропор, след което си тръгнала.

Св. Х. разказва също така, че докато говорили с майка му, на вратата се позвънило, при което той отворил и установил, че там били С. и приятеля й Б., като последният започнал да се извинява на майка му. Тук е може би мястото да се посочи, че така проведения разпит на св.В.Х. е непълен и без необходимата конкретика, тъй като от него не става ясно какво точно е било поведението на С. и Б. при качването им до апартамента на пострадалата, не става ясно изобщо каква е причината същите да са там – извикани ли са били 4 или сами са се качили, качването им било ли е свързано с причинената преди това телесна повреда на пострадалата, Б. за какво точно е искал да се извинява на пострадалата, С. казала ли е нещо пред тях, Б. видял ли е пострадалата и в частност травмираното й око.

Необсъдени и неанализирани са останали и показанията, депозирани от св. Б.Н., приятел на С.И.. Неговият разпит е бил игнориран априори, без коментар, с аргумента, че се касае до лице, близко до С.И., спрямо което може да се очаква във всеки един момент да се откаже да свидетелства. Аргумент, който е несъстоятелен, тъй като въпросното лице очевидно не се е възползвало от това свое право и не е отказало да свидетелства, поради и което неговите показания следва да бъдат анализирани на общо основание.

Прави впечатление също така, че снетите му показания също така са изключително кратки и пестеливи откъм фактология, без никакви подробности и детайли, без никакви въпроси и отговори относно конфликта, който е имало между приятелката му и С. Х., без никаква конкретика относно това дали двамата със С. са се качвали до апартамента на пострадалата, дали той се е извинявал на С. Х. и за какво точно, дали е възприел наличието на травма на дясното й око.

Горните констатации, освен че водят до игнорирането и необсъждането на част от доказателствата, провокират необходимост от извършването на допълнителни действия по разследването, а именно повторни, по-подробни, детайлни и ясни разпити на свидетелите В.Х. и Б.Н. относно всички онези релевантни факти и обстоятелства, които са били визирани в показанията на пострадалата С. Х., тъй като очевидно относимите факти са били пренебрегнати, като са останали неизяснени в своята пълнота и всестранност.

Игнорирани и необсъдени поотделно и в своята съвкупност са останали и всички приобщени по делото писмени медицински документи, които се отнасят до причинената травма на окото на пострадалата. От събраните и приложени писмени доказателства става ясно, че още същия ден пострадалата е потърсила медицинска помощ в болнично заведение, нещо повече същата е била хоспитализирана, като й е била извършена и операция на окото. В част от първичните медицински документи е обективирана и причината за нараненото око, а именно удар със стиропор, което напълно съответства като фактология на показанията на пострадалата и нейния син. Факти, които изобщо не са били анализирани. Изготвено и приобщено по делото е било съдебномедицинско удостоверение, както и съдебномедицинска експертиза, които също така са останали необсъдени и неанализирани, а те са от особено съществено значение както за вида и характера на конкретното телесно увреждане, така също и за механизма на причиняване на същото. Тотално игнорирани са самите показания на пострадалата, която изключително детайлно, 5 последователно и логично е изложила хронологията на развилите се събития, като е посочила поименно и автора на нанесената й телесна повреда в лицето на съседката й С.И.. Тези нейни показания нито са обсъдени в съвкупност с приложените по делото писмени доказателства и изготвена съдебномедицинска експертиза, нито пък е посочено от прокуратурата дали се кредитират с доверие. Единственият коментар, който е бил направен, е че са недостатъчни за повдигането на обвинение.