Присъда № 29 от 07.12.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Мотиви към присъда № 29/07.12.2021 г. по НОХД № 777/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТЕРИТОРИАЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, обвинява Н. Ш. М. за това, че на 13.07.2021 г. в ******, от частен дом на *********, чрез използване на техническо средство – подбран ключ, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на собствениците П. Й. П., ЕГН **********, и М. ПЛ. К., ЕГН **********, дамски златен пръстен с тегло 4,4 гр., на стойност 276,85 лв., сумата 2500 лв. в банкноти български левове с различни номинали и банкнота с номинал 50 евро с левова равностойност 97,79 лв., всичко на обща стойност 2874,64 лв. – престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 4, предл. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

По искане на подсъдимия с протоколно определение от 07.12.2021 г. съдът даде ход на делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.

Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода, ориентирано към предвидения в закона минимален размер. Предлага на съда да уважи предявения граждански иск, като постанови връщане на иззетите от подсъдимия банкноти евро на пострадалите и приспадне тяхната левова равностойност от уважения размер на иска.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалите П. Й. П. и М. ПЛ. К. против подсъдимия Н. Ш. М. граждански иск за обезщетение в размер на 2874,64 лв. за причинените с деянието по обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 13.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

П. Й. П. и М. ПЛ. К. са конституирани за участие по делото и в качеството на ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ.

В хода на съдебните частните обвинители и граждански ищци поддържат обвинението и предявения граждански иск.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.С. от ВТАК моли съда да отчете смекчаващите отговорността обстоятелства и да определи наказанието към предвидения в закона минимум, като приложи и предвидената в чл. 58а от НК редукция.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. Ш. М. декларира, че разбира обвинението.

Признава се за виновен. Признава фактите, изложени в обвинителния акт. Не желае да се събират други доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното. Поднася извинение на пострадалите. Моли съда да му наложи по-леко наказание.

СЪДЪТ, след като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Подсъдимият Н. Ш. М. е роден на ******** в ***********. Завършил е основно образование. В периода 1985 – 2014 г. е осъждан многократно за кражби и други престъпления от общ характер. Изтърпявал е наказания лишаване от свобода. Последното такова наказание е изтърпял на 13.09.2015 г.

Към месец юли 2021 г. подсъдимият Н. Ш. М. и свидетелката С.Й.А. работели в кравефермата на гражданските ищци и частни обвинители П. Й. П. и М. ПЛ. К. в с. ******.

На 13.07.2021 г. П. и К. отсъствали от дома си, находящ се в с. ******.

Научавайки за отсъствието им, сутринта на посочената дата подсъдимият отишъл в посочения дом. Взел ключ за входната врата от мазата, където знаел, че го оставя семейството. Отключил вратата и влязъл в къщата.

Отишъл в спалнята и отворил дървения гардероб. Вътре открил три найлонови торбички с банкноти, сложени под подредените по рафтовете дрехи. В една от торбичките били поставени 700 лв. в банкноти по 100 лв. и 20 лв., както и една банкнота от 50 евро, в друга – 500 лева в банкноти от по 100 лв. и от по 20 лв., а в третата – 1300 лв. в банкноти от по 50 лв.

Подсъдимият взел трите торбички. Докато бил в спалнята, забелязал златен дамски пръстен, оставен на един шкаф. Взел и пръстена. Излязъл от къщата, носейки в себе си парите и златния пръстен.

По-късно през деня подсъдимият и свидетелката А. тръгнали за гр.

Ямбол с намерение след това да пътуват до Чешката република. По пътя М. споделил с А., че е взел пари и златен пръстен от къщата на гражданските ищци и частни обвинители. В гр. Ямбол подсъдимият посетил офис за бързи кредити, където платил 260 лв. от откраднатите пари за погасяване на свое задължение по договор за кредит. С друга част от откраднатите пари подсъдимият платил 70 лв. за една нощувка в хотел, PCR тестове за него и А., както и билети за пътуването до Чешката република. В обменно бюро М. обменил български левове за евро, а в заложна къща „***“ заменил откраднатия пръстен за два по-малки златни пръстена, златен синджир и златен медальон с образа на Богородица.

От заключението на оценъчната експертиза се установява, че пазарната стойност на откраднатия от дома на гражданските ищци и частни обвинители златен пръстен с тегло 4,4 грама е 276,85 лв.

В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 15.07.2021 г. подсъдимият предал 7 банкноти от по 50 евро, както и заложен билет.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прие, че на 13.07.2021 г. от посочения по-горе имот на гражданските ищци и частни обвинители са откраднати 2500 лв., 50 евро и златен пръстен с тегло 4,4 грама на стойност 276,85 лв., че извършител на кражбата е подсъдимият М. и че извършителят е действал виновно.

Фактът на извършване на кражбата, авторството на деянието и вината на 2 извършителя се установяват от самопризнанието на подсъдимия М., което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Извършеното от М. деяние е престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият е отнел от владението на собствениците без тяхното съгласие описаните по-горе пари и златен пръстен.

За извършването на кражбата М. е използвал техническо средство – подбран ключ.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл.

Преди и по време на деянието М. е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Съзнавал е, че парите и пръстена, които отнема, са чужди вещи, че лишават собствениците им от фактическата власт върху тях и установява своя фактическа власт, и е искал настъпването на тази промяна във фактическата власт. Отнел е парите и пръстена с намерение противозаконно да ги присвои.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

Причините за извършване на престъплението се коренят в стремежа на подсъдимия към противозаконно материално облагодетелстване и в изградените му престъпни навици за набавяне на средства чрез кражби.

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по НК.

За да индивидуализира наказанието, съдът съобрази следното:

Степента на обществената опасност на дееца е висока.

Висока е и обществената опасност на деянието.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете активното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, доброволното връщане на част от откраднатото, изразеното критично отношение към извършеното и поднесените извинения на пострадалите.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на М., за които не е настъпила реабилитация.

Относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства надвишава относителната тежест на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца и на посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство. Поради това съдът прие, че следва да определи наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства – под средния размер, предвиден в закона.

Водим от горните мотиви, съдът прецени, че съгласно разпоредбите на 3

Общата част на Наказателния кодекс на М. следва да бъде определено наказание една година и девет месеца лишаване от свобода.

Тъй като делото се разглежда по реда на глава двадесет и седма от НПК – в хипотезата на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, така определеното наказание съдът намали с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, като в крайна сметка наложи на подсъдимия наказание една година и два месеца лишаване от свобода.

Като съобрази, че в случая не са налице основанията по чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а“, „б“ и „в“ и по ал. 2 от ЗИНЗС за определяне на първоначален специален или първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

По гражданския иск:

В резултат от извършената кражба на гражданските ищци П. Й. П. и М.

ПЛ. К. са нанесени имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото им със стойността на откраднатите пари и златен пръстен.

Така причинените имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние на подсъдимия М..

Претенцията на гражданските ищци е за 2874,64 лв., колкото е общата стойност на парите и златния пръстен, предмет на кражбата. От друга страна, по изложените по-долу мотиви съдът постанови веществените доказателства 7 банкноти от по 50 евро да бъдат върнати на гражданските ищци, в резултат на което последните следва да се считат за частично обезщетени със сумата 684,54 лв., представляващи левовата равностойност на върнатите им 350 евро.

При това положение гражданският иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата 2190,10 лв., представляващи разликата над стойността на върнатата сума в евро до пълния следващ се размер на обезщетението. Ето защо съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданските ищци обезщетение в размер на 2190,10 лв. и отхвърли иска като неоснователен и недоказан за горницата над уважения размер до пълния предявен размер.

С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и съобразно поисканото съдът присъди на гражданските ищци законната лихва върху присъденото обезщетение за времето от датата на увреждането 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

По веществените доказателства:

Доброволно предадените от подсъдимия с протокол от 15.07.2021 г. (л.

81 от ДП) 7 бр. банкноти с номинал 50 евро са приобщени като веществени доказателства към материалите по делото. От доказателствата се установява, че посочените 350 евро включват закупена от обменно бюро сума в евро, левовата равностойност на която подсъдимият е платил с част от откраднатата сума в левове, както и 50-евровата банкнота, предмет на кражбата. С оглед така установения произход на посочените 7 банкноти от по 50 евро съдът постанови същите да бъдат върнати на гражданските ищци.

4

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – Велико Търново направените разноски на досъдебното производство в размер на 78 лв.

На основание т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата 87,60 лв., представляващи държавна такса за разглеждане на гражданския иск.

По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.