Решение № 1360 от 16.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20253100502065 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 67180/30.07.2025г.

/вх. No на ВРС/, подадена от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз А.

Дондуков” №68, представлявано заедно от Н. И. С. и Р. Ц. Д., срещу решение № 2611/09.07.2025г., постановено по гр.д.№ 16171/2024г. по описа на ВРС, 7 – ми състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 2320,63 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак заден, задна броня, лайсна хром задна броня среда, лайсна хром задна броня лява, стоп ляв, калник заден ляв, водач задна броня ляв и окачвач задна броня ляв на собствения му автомобил марка „Мерцедес С200“, с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 07.03.2024 г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“, с рег.

№ ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

1

432, ал. 1 от КЗ.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано, както и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че ВРС неправилно бил установил наличието на причинна връзка между част от претендираните от ищеца вреди и процесното ПТП, както и съответно размерът на дължимото застрахователно обезщетение. Твърди, че надлежно, още с отговора на исковата молба е оспорил причинно – следствената връзка по отношение следните увредени детайли на процесния автомобил, а именно: капак заден, задна броня, лайсна хром задна броня, лайсна хром задна броня среда, лайсна хром задна броня среда, калник заден ляв и окачвач задна броня лява и процесното ПТП.

Поддържа, че при извършването на оглед на двата автомобила от страна на експерти на застрахователя и при съпоставка на увреждания по тях се установило, че уврежданията по капак заден, задна броня, лайсна хром задна броня среда, лайсна хром задна броня ляво, стоп ляв, както и част от уврежданията по задната броня представлявали претендирани стари увреждания и не били настъпили в резултат на процесното ПТП. Поради тази причина и за описаните детайли, които били констатирани като увредени и не били във връзка с процесното събитие, не следвало да бъде ангажирана отговорността на дружеството, поради което и изрично оспорили претенциите на ищеца в тази насока. Заключението на вещото лице, по отношение на установената от негова страна причинно-следствена връзка между претендираните от страна на ищеца вреди и процесното събитие, също била надлежно оспорена от застрахователя. Поддържа, че вещото лице не било извършило сравнителен анализ между двете МПС- та, височината на същите, детайлите между които било настъпило съприкосновение, силата на удара и др. при представянето на отговор по отношение на въпроса за наличието или не на причинна връзка между процесното ПТП и част от претендираните от страна на ищеца вреди. По този начин не било обосновало представения от негова страна отговор в заключението си, като се позовало единствено на описаното от страна на ищеца в исковата молба. Отделно от гореизложеното, вещото лице не представило отговор на зададения от ответника въпрос по отношение на размера на вредите при използване на алтернативни авточасти, както и такива втора употреба. Въпросът бил надлежно поставен от застрахователя с Отговора на исковата молба, при което съгласно указанията на съда заплатил депозит за изготвянето на заключението в срок. Вещото лице следвало да определи цената на ремонта съгласно вземането в предвид на цената на алтернативни части, както и такива втора употреба. Вместо това, вещото лице представило бланкетно формулиран отговор при отговарянето на така поставените му въпроси, който съответства напълно на представения такъв и по други дела. Счита, че процесното обстоятелство показвало липсата на достатъчна задълбоченост и вникване в същината на всеки отделен казус, по който било назначено вещото лице - автоексперт. Позовава се на процесуално нарушение на съда, който не допуснал повторна експертиза, 2 въпреки своевременното оспорване и отправено искане. Моли за допускането й, както и за отмяна на решението и въззивната инстанция да приеме, че заплатената сума от 217,89 лв. напълно покривала размера на вредите. Моли и за присъждана на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Правилно ВРС бил събрал и обсъдил всички релевантни по делото доказателства. Установени били всички предпоставки за основателността на претенцията. Сочи, че вещото лице отговорило пълно, изчерпателно и обосновано, като нямало никакви съмнения за неговата правилност. Моли съда да не допуска повторно заключение, поради отсъствие на предпоставките по чл. 201 от ГПК. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законния или процесуален представител, а е депозирано писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за уважаването й и за отмяна на първоинстанционното решение, като се присъдят и разноските по приложен списък. Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. А., срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68, представлявано от законните му представители, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 90,00 лева, представляваща частичен иск от общо 2282,11 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на капак заден, задна броня, лайсна хром задна броня среда, лайсна хром задна броня лява, стоп ляв, калник заден ляв, водач задна броня ляв и окачвач задна броня ляв на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес С200“ с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 07.03.2024 г. ПТП в гр.

Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка 3

„Пежо“, с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на размера исковата претенция, като същият е увеличен до сумата от 2320,63 лева, като окончателен.

Ищецът излага твърдения, че на 07.03.2024 г., около 16:50 часа, в гр.

Варна, ул. „А. С. Пушкин“, собственият му лек автомобил марка „Мерцедес С200“, с рег. № ****, бил паркиран, когато водачът на лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ****, при маневра за движение на заден ход го ударил. За настъпилото ПТП участниците съставили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „Пежо“, с рег. № ****. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на събитието със срок на действие от 20.06.2023 г. до 19.06.2024 г. Излага твърдения, че на 08.03.2024 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и изготвено описзаключение за щетите с № 211697165, в който били описани щети по капак заден, задна броня, лайсна хром задна броня среда, лайсна хром задна броня лява, стоп ляв, калник заден ляв, водач задна броня ляв и окачвач задна броня ляв на автомобила му. Получил застрахователно обезщетение в размер на 217,89 лева, което намира за недостатъчно за репариране на действителния размер на вредите от 2500,00 лева, с което обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита по частичния иск от претенция в общ размер на 2282,11 лева, впоследствие увеличен до 2320,63 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В отговора се изразява становище за неоснователност на иска, като същият се оспорва по основание и по размер. Признават се твърденията за наличие на валидно застрахователно правоотношение, механизма на настъпване на ПТП, отправянето на извънсъдебна претенция и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 217,89 лева. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и част от претендираните вреди, като се твърди, че щетите по задния капак, задната 4 броня, хромираните лайсни, левия стоп и част от уврежданията по задната броня са стари и не са причинени от процесното събитие. Оспорва се и размерът на претенцията, като се счита, че е завишен и несъответстващ на пазарните цени, особено предвид възрастта на автомобила (над 27 години), за който са подходящи части втора употреба. Моли за отхвърляне на иска.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно причинно – следствената връзка между ПТП и част от претендираните вреди и остойностяването на вредите.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Прието за безспорно и ненуждаещи се от доказване между страните е обстоятелството, че лекият автомобил „Пежо“, с рег. № ****, е бил застрахован към ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, която е била валидна към процесната дата – 07.03.2024г., със срок на действие от 20.06.2023г. до 19.06.2024г.

За безспорно е обявено и че на 07.03.2024г., около 16:50 часа, в гр.

Варна, ул. „А. С. Пушкин“, собственият на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес С200“, с рег. № ****, бил паркиран, когато водачът на лек автомобил „Пежо“, с рег. № ****, при маневра на заден ход го ударил.

Безспорно е и че участниците съставили двустранен констативен 5 протокол, в който за виновен е посочен водачът на автомобила „Пежо“, както и че ищецът получил от ответника застрахователно обезщетение в размер на 217,89 лева.

Не е спорно, че на 08.03.2024г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила и съставил опис. Не се спори, че описаните от застрахователя вреди са тези и за които ищецът е отправил настоящата претенция - увреждане на капак заден, задна броня, лайсна хром задна броня среда, лайсна хром задна броня лява, стоп ляв, калник заден ляв, водач задна броня ляв и окачвач задна броня ляв на собствения му автомобил марка „Мерцедес С200“, с рег. № ****.