Определение № 749 от 18.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. Шумен, 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно частно гражданско дело № 20263600500390 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 7279/02.07.2026 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. К. срещу разпореждане № 2762/22.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1441/2026 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град ., бул. „.“ № ., бл.., вх. . за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ц. Д. Й. от гр. ., местност ., №., ЕГН:**********, за сумите: 214,33 EUR неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 2 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 11 с падежна дата 20.04.2026 г.; 1025,80 EUR неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 2 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 11 с падежна дата 20.04.2026 г.; 639,09 EUR - неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ., 255,65 EUR - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни; 129,12 EUR - лихва за забава, дължима от 21.07.2025 г. до 21.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че наличието на неравноправна клауза следва да е обявена по предвидения процесуален ред. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Жалбоподателят излага също, че уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите ограничения и на добрите нрави. ГПР също бил уговорен в законовите граници. Счита, че 1 договорът не противоречи и на добрите нрави. Клаузата за лихва не била нищожна, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не надвишавала петкратния размер на законната лихва, поради което не можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлявала неравноправна клауза.В случая съдът поставил граница на максималния размер на възнаградителната лихва до 30%, което автоматично ограничавало и размерът на ГПР до 35-40%, каквото правомощие няма. Излага, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, като подобно изискване имало единствено при наличието на референтен лихвен процент – арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че страните уговорили годишен лихвен процент в индивидуалния договор, фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. С оглед на това счита, че няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно договорната лихва да представлява неравноправна клауза /арг. от чл. 145, ал. 2 ЗЗП/. Счита, че не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивни правни норми, поради което процесният договор е изцяло действителен. По отношение на законната лихва сочи практика на ВКС, в т. ч. ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС.

По отношение лихвата за забава сочи, че кредиторът имал право на възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Лихвеният процент по кредита не бил обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислявало само върху невърната част от главницата във вноската. Поради действителност на договорното възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор бил изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира и разноски за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 1441/2026 г. на НПРС е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Ц. Д. Й. от гр. ., за сумите: 214,33 EUR - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 2 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 11 с падежна дата 20.04.2026 г.; 1025,80 EUR - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 2 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 11 с падежна дата 20.04.2026 г.; 639,09 EUR - неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ., 255,65 EUR - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни; 129,12 EUR - лихва за забава, дължима от 21.07.2025 г. до 21.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

С разпореждане № 2109/22.05.2026 г. по делото, съдът оставил заявлението без движение, с указания към заявителя, в тридневен срок да отстрани следните нередовности на заявлението: 1/Да посочи каква част от задължението по кредита е погасено, като посочи как са разнесени плащанията по отделните елементи - главница, договорна лихва, неустойка;

2/ Да посочи на какво основание се претендира неустойка и как е определен размерът на същата, доколкото в чл.10 от ОУ към договора няма предвидена неустоечна/санкционна клауза, нито където и да било другаде в Договора или ОУ, приложими към него; 3/ Да представи Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

С уточняваща молба вх. № 5877/02.06.2026 г. заявителят е посочил, че съгласно ДПК и т.10 от ОУ клиентът се е задължил да представи обезпечение. Сключено е допълнително споразумение към договора, което прилага заедно с погасителен план. Ясно било посочено на длъжника, че дължи неустойка по допълнителното споразумение само и единствено в 2 случай, че не предостави обезпечение. Посочва, че общата сума на извършените плащания от длъжника по ДПК е в размер на 297.88 евро и уточнява какво е погасено с тази сума.

С атакуваното разпореждане № 2762/22.06.2026 г. по ч.гр.д. № 1441/2026 г. на НПРС, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, а именно сумите: 214,33 EUR неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 2 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 11 с падежна дата 20.04.2026 г.; 1025,80 EUR неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 2 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 11 с падежна дата 20.04.2026 г.; 639,09 EUR - неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ., 255,65 EUR - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни; 129,12 EUR - лихва за забава, дължима от 21.07.2025 г. до 21.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Предмет на настоящата жалба е разпореждането в отхвърлителната му част, само относно претенциите за сумите: сумата 214,33 EUR неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 2 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 11 с падежна дата 20.04.2026 г.; 1025,80 EUR - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 2 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 11 с падежна дата 20.04.2026 г.; 639,09 EUR - неплатенa неустойка и 129,12 EUR - лихва за забава, дължима от 21.07.2025 г. до 21.05.2026 г.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, съдът е приел, че процесният договор нарушава чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, не отразява вярно ГПР, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителното споразумение към ДПК. В допълнителното споразумение е договорено да се представи обезпечение по чл.10 от ОУ, при неизпълнението на което ще се дължи неустойка за неизпълнение в размер на 2500 лв., разсрочена за 18 месеца. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съдът е приел, че в договор за кредит не е отразен вярно годишния процент на разходите, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК договора е недействителен. Приел, че на основание чл. 23 ЗПК и т. 2 от решението на СЕС, длъжникът по процесния договор за кредит би дължал единствено главница по него като чиста стойност на отпуснатия кредит, но не и други акцесорни задължения. С оглед направеното признание от заявителя с уточняваща молба с вх. № 5877/02.06.2026 г. за извършени погасявания от длъжника в общ размер на 297,88 евро, като с тази сума задължението до 11 та вноска се явява изцяло погасено.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на „потребител“ - нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 ГПК заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на 3 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.