Решение № 282 от 11.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Монтана, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20241600500344 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Е.

Л. С. против решение № 291/07.06.2024 г. по гр. д. № 2533/2023 г. на Районен съд – Монтана, с което е признато за установено съществуването на вземане на „ххххЕООД за сумите: 470.28 лева, представляваща дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта ххххх2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 08.09.2023 г., до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1140/11.09.2023 г. по ч. гр. д. № 2004/2023 г. на Районен съд – Монтана.

Жалбоподателят Е. Л. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска и присъди разноски. На първо място изтъква, че съдът не е обсъдил всички наведени от С. възражения, което е довело до неправилни изводи.

По същество решението е необосновано. Основното възражение на ответника по иска е било, че ищецът не е титуляр на вземането, тъй като липсват доказателства вземането да е било надлежно цедирано на „хххххх ЕООД. Представеният договор за цесия и приложението към него не съдържат данни, от които да се изведе, че вземането, прехвърлено с него е идентично с това по договора от 2016 г. Нещо повече договорът не съдържа никакви вземания. Анексът към същия договор пък не може да внесе промяна в него, доколкото вземането на С. въобще не е предмет на прехвърляне.

1

Липсва и валидно уведомяване на длъжника за осъществената цесия. То е извършено от лице, което не е било надлежно упълномощено при спазване изискването за форма на търговското пълномощно по чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Посочва също, че не е установен размерът на дълга към датата на предявяване на иска. Приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се основава на неотносими доказателства, поради което не може да бъде ползвано като убедително доказателство за размера на задължението.

Въззиваемата страна хххххх ЕООД в писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Взема становище, че първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено събраните доказателства и е стигнал до правилни правни изводи. Моли да се присъдят деловодни разноски за възивната инстанция.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Районен съд – Монтана е разгледал иск за установяване съществуването на вземане наххххххх“ ЕООД против Е. С., произтичащо от договор за издаване на кредитна карта от 7 декември 2016 г., за което е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2004 по описа за 2023 г. на Районен съд - Монтана.

МРС е приел, че през 2016 г. между „ОББ“ АД и въззивника е бил сключен договор за издаване на кредитна карта. Задлъженията по този договор са били цедирани от „ОББ“ АД на въззиваемото дружество с договор за цесия от 2021 г.

Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника, като е приел, че несъобщаването не влияе на валидността на договора. Не е приел и възражението за погасяване на вземането по давност, защото е намерил, че началният момент на давността е датата на последното извършено от ответника плащане, а то е било през 2018 г. и давностният срок не е бил изтекъл към момента на предявяване на молбата за издаване на заповед за изпълнение. Досежно размера съдът е основал решението си на заключението по съдебносчетоводната експертиза.

МОС намира решението за неправилно, поради което го отменя.

По делото е установено, че на 7 декември 2016 г. бил сключен Договор за издаване на кредитна карта ххххххмежду „ххххх" АД в качеството на кредитор и Е. Л.

С. в качеството на кредитополучател, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредитна карта с първоначален кредитен лимит от 500 лева. Срокът на договора е две години, като се подновява автоматично, ако картодържателят не заяви изрично, че не желае това. Въззивникът като кредитополучател е усвоил сумата 2 по кредитната карта, извършвал е частични плащания за погасяване на кредита, като неизплатеният остатък е 470,28 лв главница и 128,19 лв договорна лихва. На 7 декември 2018 г. срокът на договора за кредитна карта е изтекъл.

На 15 декември 2021 г. бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания и Анекс № 1 към него от 5 май 2023 г. между „ххххАД и хххООД.

Спорно е по делото дали с този договор вземането на банката спрямо С. е било цедирано, както и дали цесията му е била съобщена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

От приложената извадка от договора е видно, че се цедират множество вземания, описани в Приложения 1А и 1Б. В представеното като доказателство Приложение 1Б на позиция 132 е описано вземане срещу Е. Л. С.. Вземането е индивидуализирано чрез номер и дата на договора, но посочените такива са различни от тези на процесния договор. В Приложение 1Б е посочен номер на договор АР 1631600028 от 11 ноември 2016 г., а договорът, послужил като основание да се издаде заповед за изпълнение, е с номер ОББ-11/Е-239/162кл. и с дата на сключване 7 декември 2016 г. От това следва, че липсва идентичност между цедираното вземане и това, предмет на иска за установяване на съществуването му.

С договора за цесия едно вземане се прехвърля на нов кредитор, който замества досегашния и получава дълга заедно с всички негови привилегии, обезпечения и другите му принадлежности (чл. 99 от ЗЗД). Предметът на цесията следва да е ясно определен като се посочи основанието за възникване на дълга, длъжника, размера на вземането, опишат се привилегиите и обезпеченията, ако има такива. В настоящия случай данните от договора за цесия сочат на друго вземане, което е възникнало от друга облигационна връзка, но не и от договора за издаване на кредитна карта от 7 декември 2016 г.

Ищецът по иска с правно основание чл. 422 от ГПК не установява активната си легитимация. От представените доказателства не може да се направи извод, че той има качеството кредитор на Е. С. по силата на договор за цесия на вземания, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта, подписан с „хххххАД на 7 декември 2016 г.

От това следва и неоснователност на иска, поради което МОС отменя решението на МРС и вместо него постановява ново, с което отхвърля иска като неоснователен.

Поради това, че не се установява „ххххх“ ЕООД да е кредитор на Е. С. по силата на договор за цесия от 15 декември 2021 г., то дали точно тази цесия е била съобщена на С. е ирелевантно за спора, поради което и МОС не обсъжда доводите в тази насока, както и възраженията относно достоверността на изводите в счетоводната експертиза.

На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на въззивника се дължат разноските за двете съдебни инстанции, а те възлизат на 908,75 лв.

На основание горното МОС

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 291/07.06.2024 г. по гр. д. № 2533/2023 г. на Районен съд – Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск на ,ххххххЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. С район хххххл. „ххххх“ №ххх против Е. Л. С., ЕГН хххххх, от град М бул. „хххххх“ № ххх за сумите: 470.28 лева - дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта хххххх от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 08.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1140/11.09.2023 г. по ч. гр. д. № 2004/2023 г. на Районен съд - Монтана.

ОСЪЖДА ,хххххх ЕООД, ЕИК 131001375, да плати на Е. Л. С., ЕГН ххххх разноски за двете съдебниинстанции вразмер на 908,75 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4