Присъда № 222 от 13.07.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда от № 222 от 13.07.2026 г. по НОХД № 2244 по описа за 2026 г. на РС - Варна, XXIІI състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия К.Ж.К. за три престъпления, както следва: на 02.03.2024 г. в гр. Варна се заканил с убийство на П.В.М. с думите:

„Ще взема пистолет и ще те застрелям!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК; на 06.06.2024 г. в гр. Варна се заканил с убийство на С.А.А. с думите:

„Ще ви убия, мършо, теб и туй лайно дето крещи!“ - и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал. 3 вр. ал.1 от НК и за това, че: на 02.03.2024г., в гр. Варна, повредил противозаконно чужди движими вещи - 8бр. термопанели от гаражна врата на обща стойност 190.00 лева /97,15 евро/, собственост на П.В.М. - престъпление по чл. 216, ал. 1от НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение като доказано по несъмнен начин. Намира, че на подс. К.К. следва да бъде наложено наказание към предвидения в закона минимум, което да бъде намалено с 1/3.

Частният обвинител М. подкрепя казаното от прокурора. Заявява, че проблемите им датират от около 7-8 години и са свързани с непрекъснати, 24часови блъскания, тръшкания и закани, които се проявявали дори в трудни моменти, когато детето на частните обвинители е болно.

Частният обвинител А. също подкрепя казаното от прокурора, като акцентира, че в резултат на деянията, описани в ОА, а и други, извън него, четиригодишното дете на частните обвинители изпитва страх, не може да спи, вцепенява се. Наред с това посочва, че този многогодишен тормоз се отразява на всички в семейството им.

Защитникът на подсъдимия К.Ж.К. - адв. Д.Д. изразява становище, че въпреки доказаността на повдигнатото обвинение, следва да се вземе предвид и вината на другата страна в конфликта. Моли за налагане на наказание в минимален размер, като следва да се отчете и направеният опит на подс. К. да възстанови имуществените вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 НК чрез банков превод, като пострадалият е върнал парите обратно.

В хода на съдебното следствие подс. К. признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Упражнявайки правото си на лична защита заявява, че съжалява, както и манифестира намерението си за възстановяване на отношенията си със своя племенник. В последната си дума моли за минимална присъда.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.Ж.К. е роден на е роден на *********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Пострадалата С.А. А. е родена на *********, българка, български гражданин, висше образование, във фактическо съжителство, работи, неосъждана, ЕГН **********.

Пострадалият П.В.М. е роден на *********, българин, български гражданин, висше образование, във фактическо съжителство, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Пострадалите П.В.М. и С.А. А. живеели във фактическо съжителство на адрес *********. На този адрес живеели с общото им дете.

В същата кооперация живеел и подс. К. – вуйчо на св. М..

Многократно през годините се случвало да възникват конфликти между пострадалите от една страна и подс. К. от друга страна.

На 02.03.2024 г. подс. К. в нетрезво състояние слязъл на етажа на свид.

М. и започнал да блъска по вратата на свид. Н.Д.К. и по вратата на М.. Св. М. отворил входната врата и видял подс. К., който бил видимо пиян и крещял, че си иска парите за ползването на двора, иначе щял да намери пистолет и да го застреля. Св. М. се опитал да успокои вуйчо си като казал, че детето му спи и щели да се разберат по-късно. Подс. К. продължавал да заплашва и обижда М.. Този конфликт се развил пред свидетелката К., която чувайки шума също отворила пътната врата на жилището си.

На същата дата около 15:00 часа подс. К. отишъл и с чук повредил 8 бр. термопанели на бяла гаражна врата с размери 1600x2000 см, собственост на свидетеля П.В.М..

Около 17,00 часа на 06.06.2024 г. св. С. А. се прибирала към жилището на посочения адрес заедно с двегодишното си дете. Отваряйки гаражната врата с дистанционно покрай нея минал подс. К., който лъхал на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Подс. К. започнал да крещи на св. А., като детето се разплакало. Подс. К. заплашил св. А., че щял да убие нея и малолетното й дете с думите „Ще ви убия, мършо, теб и туй лайно дето крещи!“. Вдигнал юмрук срещу свидетелката, но нанесъл удар по стената.

Св. А. набрала тел. 112 и на място били изпратени полицейски служители.

По делото била назначена съдебно-оценителна експертиза на повредените термопанели на гаражната врата, като съгласно заключението на вещото лице стойността им е оценена на 190 лв. или 97,15 евро.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдържащи се в показанията на свидетелите П.В.М., С.А. А., В.Г.К., Х.Н.Л., С.Б.С. и Н.Д.К.; писмените доказателства – справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия; протокол за предупреждение; приходна квитанция – 4 бр.; приемо-предавателен протокол; констативен протокол; нотариален акт; схема на самостоятелен обект; скица на поземлен имот; заключенията на 3 бр. комплексни съдбено-психиатрични и 2 психологични експертизи и съдебно-оценителна експертиза, както и веществени доказателства – 2 бр. дискове и черно-бели снимки.

Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.

В хода на досъдебното производство са представени заключенията на 3 бр. комплексни съдбено-психиатрични и психологични експертизи и съдебнооценителна експертиза, които съдът намери за пълни, ясни и обосновани.

Съдът кредитира представените по делото писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К.Ж.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК с пострадал П.В.М., престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК с пострадал С.А.А. и престъплението по чл. 216, ал. 1 НК.

По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК с пострадал П.В.М.:

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият К.Ж.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 02.03.2024 г. в гр. Варна се заканил с убийство на П.В.М. с думите: „Ще взема пистолет и ще те застрелям!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

Подсъдимият К. е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно деяние, като се заканил спрямо св. М. с думите: „Ще взема пистолет и ще те застрелям!“. Отправената закана би могла да възбуди основателен страх у пострадалия, тъй като подс. К. се характеризира като лице, което често употребява алкохол и влиза в конфликт със св. М. и св. А..

От действията на подс. К. може да се изведе, че същият е с нисък праг на търпимост, като много често е и алкохолно повлиян, в което състояние падат задръжките на всеки човек, а при него това състояние е свързано и с агресивни действия.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и във волево отношение е искал тяхното настъпване. Подс. К. е съзнавал, че с изричане на думите „Ще взема пистолет и ще те застрелям!“ отправя закана за убийство на пострадалия М., както и че същата би могла да възбуди основателен страх у последния.

3

Предвид това, съдът прие, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, предмет на повдигнатото му обвинение.

По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК с пострадал С. А. А.:

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият К.Ж.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 06.06.2024 г. в гр. Варна се заканил с убийство на С.А.А. с думите: „Ще ви убия, мършо, теб и туй лайно дето крещи!“ - и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Подсъдимият К. е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно деяние, като се заканил спрямо св. А. с думите: „Ще ви убия, мършо, теб и туй лайно дето крещи!“. Отправената закана би могла да възбуди основателен страх у пострадалата, тъй като подс. К. се характеризира като лице, което често употребява алкохол и влиза в конфликт със св. М. и св.

А.. От действията на подс. К. може да се изведе, че същият е с нисък праг на търпимост, като много често е и алкохолно повлиян, в което състояние падат задръжките на всеки човек, а при него това състояние е свързано и с агресивни действия.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и във волево отношение е искал тяхното настъпване. Подс. К. е съзнавал, че с изричане на думите „Ще ви убия, мършо, теб и туй лайно дето крещи!“ отправя закана за убийство на пострадалата А., както и че същата би могла да възбуди основателен страх у последния.

Предвид това, съдът прие, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, предмет на повдигнатото му обвинение.

По отношение на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК:

От обективна страна подсъдимият К.Ж.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като на 02.03.2024г., в гр. Варна, повредил противозаконно чужди движими вещи- 8бр. термопанели от гаражна врата на обща стойност 190.00 лева /97,15 евро/, собственост на П.В.М..

Всички елементи от състава на престъплението от обективна страна са налице – доказано се явява действието на подсъдимия по повреждането на процесните вещи, които са собственост на П.В.М.. Тези действия са довели пряко до настъпването на престъпния резултат, тъй като имат за последица повреждане на посочените по-горе вещи, които са неизползваеми до техния ремонт и възстановяване. Ето защо, съдът намира, че от обективна страна деянието е доказано по несъмнен начин.