Определение № 1208 от 19.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1305/2024
- Вид
- Определение № 1208
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 17.04.2024
- Състав
- Иван Коев, Силвия Борисова Русева, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.247г,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1208 гр. София, 17.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Коев
Членове:
Силвия Б. Русева
Диана Василева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20241100601305 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
НПК.
Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. с чл. 249, ал.3, от С протоколно определение от 08.06.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 4935/2020г., по описа на СРС, НО, 18ти състав, делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2023г., като е било прието, че на фазата на досъдебното производство, не са налице допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подс. Р. В. К..
В законоустановения срок, против определението е постъпила частна жалба от упълномощения защитник на подс. Р. К. – адв. П.К. – САК.
Защитникът счита, че определението в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно. На първо място е посочено, че е бил даден ход на разпоредителното заседание, без изобщо пострадалия С.И. да е бил призован за заседанието на 08.06.2023г. На следващо място се оспорва извода на СРС, че във фазата на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правата на Р. К., а именно да разбере за какво точно престъпление е подведен под наказателна отговорност. Според защитата, внесеният от СРП обвинителен акт е непълен, неясен и противоречив. Развиват се подробни аргументи, според които от него не става ясно какви точно действия е извършил К.. Посочва се и липса на факти и обстоятелства по отношение на вменените хулигански подбуди на подсъдимия. Изтъкнато е и, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на конкретно извършени фактически действия, които да бъдат съотнесени към двете правни квалификации на обвинението, както и причинно-следствена връзка между тях, която също е елемент от фактическия състав. В заключение, се моли за 1 отмяната на обжалваното определение в атакуваната му част и връщане на делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззивния съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в протеста, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт, с който подс. Р. В. К. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В разпоредително заседание от 08.06.2023г., съдията от СРС е приел, че не са допуснати, на фазата на ДП, съществени отстраними процесуални нарушения, увредили правата на подсъдимият или пострадалите, противно на твърденията на защитника адв. К.. Според СРС, прокурорът в ОА прецизно е описал механизма на причиняване на инкриминираното деяние, последствията от него, както и защо приема, че е извършено по хулигански подбуди – извод, който се споделя от настоящата въззивна инстанция, както и, същата намира, че ОА напълно отговаря на изискванията на чл.246 НПК.
По отношение оплакването на защитата, че пострадалия С.И. не е призован за разпоредително заседание от 08.06.2023г., то и настоящата съдебна инстанция споделя мнението на СРС, че първоинстанционния съдия е положил многократни последователни усилия да издири и призове И. за предходни дати за разпоредително заседание и това никога не се е оказало успешно, а според разпоредбата на чл.247г,ал.3 НПК, разпоредителното заседание не се отлага, ако пострадалият не е намерен на посочен от него адрес за призоваване в страната. Както и първоинстанционния съд, така и настоящият състав считат, че и да бяха положени отново усилия да бъде търсен И. на адреси, на които вече многократно е призоваван, то едва ли крайният резултат би бил различен.
При така изложените факти от процесуално значение, настоящият съдебен състав счита, че протестираното определение на СРС, НО, 18-ти състав е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК, СГС, НО, Втори въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително заседание от 08.06.2023г. по НОХД № 4935/2020г., по описа на СРС, НО, 18-ти състав, с което е прието, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите и е отказано прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на СРП.
ВРЪЩА делото на СРС, НО, 18-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на делото по същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3