Решение № 48 от 24.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Смолян, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД, във връзка с на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и във вр. с чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Образувано е по искове, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от Ф. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., обл. С., чрез адв. Е. И. срещу „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б. П. С.“ № *, сграда *, с правоприемник „Ю. Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О.“ № *, представлявано от П. Д., за прогласяване нищожността на Договор за кредит № *******/31.08.2018 г., като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗП и ЗПК, като противоречащ на принципа на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.

11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В условията на евентуалност е релевирано искане за прогласяване нищожността на клаузите от същия договор, предвиждащи заплащане на такса ангажимент в 1 размер на 700 лв. и застраховки в размер на 9 000 лв., като противоречащи на принципа на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл.

21, ал. 1 от ЗПК.

Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество Договор за кредит № *******/31.08.2018 г. и в качеството на потребител се ползва от защитата по ЗЗП. Навежда аргументи, че ответникът е нарушил изискванията на чл.

143, т. 18, във вр. с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП за формулиране на клаузи в договора по ясен и недвусмислен начин, от които да са разбираеми икономическите последици от задължението за заплащане на договорна лихва.

На следващо място сочи, че клаузата за заплащане на еднократна такса ангажимент в размер на 700 лв., както и клаузите за задължителни застраховки в размер на 9 000 лв. заобикалят закона и накърняват добрите нрави, тъй като не са били включени в предложението за сключване на договора, липсва еквивалентност между таксата и услугата и представлява скрит разход по договора, а със застраховките се цели реално заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като тези суми предварително са отчетени в падежните вноски и не са включени в ГПР.

Наведени са твърдения, че общият размер на процесния договор за кредит заблуждаващо е посочен като 20 000 лв., тъй като и таксата ангажимент, и застраховките се удържат от него, което е в противоречие на тълкуването, обективирано в Решение от 21.04.2016 г. по дело С-377/14 на СЕС. Направен е извод, че в договора за кредит е предвиден ГПР в размер, който е по-нисък от реалния му такъв, с което кредиторът цели да заблуди потребителя за реалните параметри на договора за кредит, представляващо недобросъвестна търговска практика и обуславящо неравноправността на клаузата за ГПР, според Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС.

Ищцата излага доводи, че при наличието на задължителното съдържание към момента на подписване на договора досежно изричното и изчерпателно включване на всички разходи, а не само бланкетното посочване на крайния размер на ГПР, потребителят може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Също така сочи, че кредиторът я е заблудил, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 9.05 % е 2 фиксирана и непроменлива за целия период на олихвяване.

С оглед изначалната недействителност на договора, ищцата е заявила, че дължи да възстанови на кредитора единствено чистата стойност на кредита, без лихви и други вземания. Релевирала е искане за прогласяване нищожността на целия договор за кредит, както и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор, чрез юрисконсулт И. Б., с който е оспорил исковете по основание и размер, вкл. качеството на ищцата на потребител при подписване на процесния договор, поради липса на доказателства в тази насока.

Изложени са доводи, че на ищцата предварително е била предоставена информация, вкл. чрез Стандартен европейски формуляр и тя е имала възможност да се запознае както с кредитното споразумение, така и със застрахователните документи, за което лично е подписала декларация в този смисъл, вкл. че разбира и приема условията и параметрите на договора.

Посочено е, че такса за оценка на риска не е договаряна и изисквана от ищцата, а сключената една единствена застраховка е по нейно желание и тя не е била предпоставка за сключването или за усвояването на кредита, поради което представлява допълнително предлагана незадължителна услуга.

На следващо място е отразено, че обратно на твърденията на ищцата, таксата ангажимент е включена в ГПР по процесния кредит, като изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и § 1, т. 1 от ЗПК са спазени. Посочено е, че таксата ангажимент, която е еднократна и е в размер на 3,5 % от размера на кредита /700 лв./, е дължима с оглед допълнително предлагана от кредитора възможност за фиксиране на лихвения процент за целия срок на кредита, което е благоприятно за ищцата, особено след настъпването на финансовата криза през м. март 2020 г., поради което не е вярно твърдението за липса на еквивалентност между таксата и извършената услуга.

Наведени са аргументи, че не е налице уговорка застраховката и таксата ангажимент да се удържат от размера на кредита, като плащането на таксата е ставало чрез прихващане от стойността на отпуснатата главница, а плащането на застрахователните премии е било едновременно с вноските по кредита, тъй като кредиторът, в качеството на застрахователен посредник, е трансферирал 3 сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователя, т. е. налице са два договора /за кредит и за застраховка/, с отделни разходи, платими едновременно с една месечна вноска, за удобство на потребителя.

Посочено е, че застрахователната премия не е включена в ГПР по кредита, тъй като не е задължителен разход за получаването му, а ГПР е отразен като процент – 9.05 %, съобразно практиката на СЕС, базовото допускане, конкретизирана е общата дължима от потребителя сума за двете правоотношения, с цел улеснение, начина на изчисляване /начална дата и брой дни в годината/ и подробна, пълна и точна информация относно разходите за потребителя, формиращи ГПР, който включва възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент, който не е променян и такса ангажимент, дължима за допълнителна услуга.

От изложените аргументи е направен извод, че процесният договор за потребителски кредит не противоречи на закона, не го заобикаля и не накърнява добрите нрави, като е релевирано искане за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска, респективно за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, както и за присъждане на разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата по делото е сключила с „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б. П. С.“ № *, сграда *, Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS*******/31.08.2018 г., с който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 20 000 лв., при застрахователна премия 9 000 лв., такса ангажимент 700 лв., брой погасителни вноски – 120, респективно месечна погасителна вноска в размер на 316.59 лв., ГПР - 9.05 %, лихвен процент – 7.87 % и обща стойност на плащанията – 37 990.80 лв.

В чл. 2 от договора е предвидено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на 4 застрахователя, като посочената застрахователна премия е разпределена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. На следващо място е уговорено, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, като таксата се заплаща при усвояване на кредита и се удържа от общия му размер.

Според основното заключение на назначената в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза в процесния договор при изчисление на ГПР е приложен методът Нютон Рафсън, при който е възможно допускането на грешки. В заключението е отразен изчисленият размер на ГПР - 16.05 %, включващ главница, застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва, като е съпоставен с посочения в процесния договор ГПР в размер на 9.05 %, в който са включени главница, застрахователна премия и такса ангажимент, но не и възнаградителната лихва.

На следващо място вещото лице е посочило, че таксата ангажимент не е включена в стойността на месечните вноски по кредита, докато застрахователната премия е отчетена като част от тях. При разпита в съдебно заседание вещото лице заявява, че няма отделно осчетоводяване на договор за застраховка, във връзка със процесните застрахователни премии, а таксата ангажимент не е включена в размера на кредита, за разлика от застрахователната премия, която е включена и е осчетоводена отделно. Също така вещото лице уточнява, че заложеният в договора лихвен процент от 7.87 % не е променян, но дължимите вноски са били изчислени въз основа на друг лихвен процент, а именно: 14.98 %, който също не е бил променян през целия период на договора.

В допълнителното заключение е изчислен ГПР при брой на погасителните вноски от 120, както е посочено в процесния договор и както е осчетоводено /за разлика от основното заключение – при 122 погасителни вноски/, а именно: 16.58 %, както и ГПР на база 120 погасителни вноски без включване в него на застрахователните премии, а именно: 9.08 %. Също така е проследено движението на застрахователните премии – банката ответник е превеждала ежемесечно с обща сума съответните суми в полза на „К. О.“ АД, клон България и „К. Ж.“ АД, клон България. При разпита в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че при включване и на елемента такса ангажимент стойността на ГПР ще бъде по-голяма от 16.58 %.

5

При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими – депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна.

Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателност на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 22, във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 3 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, а именно:

Процесният договор попада в обхвата на регулацията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания обуславя изначална недействителност на догвора.

В настоящия случай лихвеният процент е уговорен в размер на 7.87 % и не е променян през целия период на договора, съгласно заключението по назначената в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза.