Решение № 3321 от 15.10.2019, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5113/2018
- Вид
- Решение № 3321
- Подписан
- 15.10.2019
- В сила
- 28.12.2019
- Състав
- АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№1515 гр. Перник, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Перник, гражданска колегия, VIII-ми състав, в публичното заседание на 3 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Антон Игнатов и при участието на секретаря: Катя Василева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05113 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, бул. “Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, представлявана от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев обстоятелства, е предявен иск против ответницата М.А.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: сумата 198,64 лв. /сто деветдесет и осем лева и 64 ст./, представляваща главница по Договор за кредит №432539/09.06.2015г., сумата 137,26 лв. /сто тридесет и седем лева и 26 ст./, представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2015 г. до 06.04.2017 г., сумата 299,20 лв. /двеста деветдесет и девет лева и 20 ст./- неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.08.2015 г. до 06.04.2017 г., сумата 283,78 лв. /двеста осемдесет и три лева и 78 ст./ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 11,26 лв.
/единадесет лева и 26 ст./ - законна лихва за периода от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата 198,64 лв.,, както и заплащане на направените по делото разноски.
Ответницата не е изразила становище в срока по чл.131, ал.1 от ГПК и редовно призована не се е явила в съдебно заседание, като не е изпратила представител.
Като трето лице- помагач на ищеца е конституирано „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4. Чрез своя процесуален представител третото лице помагач е изразило становище, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Основание за привличане е настъпило частно правоприемство на третото лице, по сключен между нго и ищеца договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 г.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Съдът намира, че така предявеният иск за вземанията, за които е издадена Заповед № 27/03.01.2018 г. по ч.г.д.№00019/2018г. по описа на ПРС, е допустим и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на сключения между „Аксес файнанс“ ООД и М.А.Б. договор за кредит „Бяла карта“ с № 432539 от 09.06.2015 г. Със сключения договор за кредит кредитополучателят е удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложени към него. Кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 200 лв. Според ищеца, ответницата е усвоила кредит в размер на 198.64 лв. Претенциите са също и за сумата от 137,26 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2015 г. до 06.04.2017 г., сумата от 299,20 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.08.2015 г. до 06.04.2017 г., сумата 283,78 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, сумата 11,26 лв.- законна лихва за периода от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата 198,64 лв. Претенцията на ищеца се основава на рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 11.11.2016 г. на основание чл.99 ЗЗД и приложение № 1 към него от 09.11.2017 г., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, в което приложение фигурира и вземането срещу ответницата.
От ответницата не са постъпили плащания.
Ответницата е уведомена по реда на чл.47 от ГПК, като не се е явила в срок да получи книжата.
Съдът е дал указания на заявителя, че следва да прдяви иск в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и въз основа на това е образувано настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата. ка чрез назначения му особен представител, с който е оспорил предявените искове по основание и размер.
По делото е приет Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (цедент) и „А.з.к.н.п.з.“ ООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.
От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и уведомително писмо, с което е уведомена ответницата, че задължението й по сключения договор за паричен заем е изкупено от ищеца.
По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, която е дала следните отговори на поставоните въпроси:
С дата
09.06.2015 г, е сключен Договор за кредит „Бялз карта" между „Аксес Фзйнанс" ООД с ЕИК 202S06978 нармчано в договора Кредитодзтел и М.А.
Вечирова - кредитополучател, предмет на договора и условия подробно описани в договора, С дата 11.11,2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне иа парични задьлженмя (цееия) сключен между „Аксес ФаЙнанс“ ООД с ЕИК ********* и „Агенция за контрол на проерочени задьлжения“ ООД с ЕИК *********, s ноето е включено и прехвърлемо и задължението по договор с М.А.
Вечирова с общ размер на дълга 928,32 лева.
Съгласно предоставената справка за движение по кредитната карта издадена на М.А.Б. са усвоени 220,00 лева по договора за револвиращ кредит. През периода от сключване на договора до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са начислены общо 1506,12 лева от тях:
- 220,00 лева главница
-145,90 лева, договорна лихва по чл, 4, ал. 1, т. 2
- 389,20 лева неустойка по чл. 21
- 708,78 лева разход сьбиране по чл. 22, ал.5
- 15,90 лева законна лихва по чл. 22,. ал. 4
- 26,34 лева разход сьбиране по чл. 22, ал. 6
Отвеницата по делото е платила общо 575,00 лева, с конто са погасени:
- 21,36 лева главница
- 8,64 лева договорна лихва по чл, 4, ал. 1, т. 2
- 90,00 лева неустойка по чл. 21
- 425,00 лева разход сьбиране по чя. 22, ал.5
- 3,66 лева законна лихва по чл. 22, ал. 4.
- 28,34 лева разход сьбиране по чл. 22, ал. б
След като ответника по.делото е платила общо 575,00 лева с които са погасявани задьлженията в поредността по чл, 12, ал. 2 от договора - лихви за забава върху дьлжима главница, разходи за сьбиране на вземането съгл. чл. 22,. ал. 6 и чл.
22, ал, 5, начислени неустойки за неизпьлнение, върху усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоена и непогасена главница, усвоена и непогасена главница.
Неплатената сума, според вещото лице, към дата
02.01.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, възлиза на
930,14 лева, от тях:
-
198,64 лева главница
-
137,26 лева договорна лихва по чп. 4, ал. 1, т. 2
-
299,20 лева неустойка по чл. 21
-
283,78 лева разход събиране по чл. 22, ал.5
-
11,26 лева законна лихва по чл. 22, ал. 4
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е назначена експертизата.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника във връзка със сключения договор за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „Изи Асет Мениджмънт“ АД и цесионера - “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД и че ответникът е бил уведомен за цесията.
Разпечатката съдържа 60 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a9cad19-de88-41dc-ac76-5e8b88d73eb6