Решение № 793 от 23.10.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Шумен, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20233630100502 по описа за 2023 година

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, район ***, бул. “***” № 258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от Яна Димитрова и Пламен Стоянов Стефанов – членове на управителния съвет, с пълномощник юрк. Елка Манолова, срещу Р. А. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „***” № 3 вх. А, ап. 19. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 2527 по описа на ШРС за 2022 г.

Вземането на дружеството за продажба на електроенергия касаело неплатени главница и лихва за забава по фактура от м. февруари 2022 г. относно неплатена ел. енергия от абоната за обект с аб. № ***, находящ се в гр. Шумен, ул. „***” № 3 вх. А, ап. 19, в размер на 391,02 лв. главница, 26,07 лв. мораторна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 10.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок.

Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че в хода на 1 настоящото производство са събрани достатъчно доказателства, че имотът, за който е доставена ел. енергията е собственост на ответницата и с оглед на това тя дължи заплащане на потребената в имота ел. енергия.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговора е оспорено наличието на облигационна връзка между страните, поради което и възникването на процесното задължение.

В съдебно заседание особеният представител се явява и заявява, че видно от събраните по делото доказателства, че ответницата е собственик на имота, но относно дължимостта на сумите предоставя на съда.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответницата Р. А. А. е потребител на ел. енергия и съответно клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна с кл. № *** във връзка с доставка на ел. енергия в обект с абонатен номер № ***, намиращ се на адрес гр. Шумен, ул. „***” № 3 вх. А, ап. 19.

В периода от 14.01.2022 г. до 13.02.2022 г. в имота е ползвана електро-енергия, за която дружеството ищец издали фактура за консумирана и незаплатена електрическа енергия № ФП *** от 23.02.2022 г. Тя възлизала на обща стойност 391,02 лв. Сумата не била заплатена от потребителят в срок.

Натрупала се и мораторна лихва в общ размер на 26,07 лв. за периода от 15.03.2022 г. до 10.11.2022 г.

Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 2527/2022 г. на ШРС. Съдът издал заповед за изпълнение № 1189 от 25.11.2022 г., за посочените суми – главница и мораторна лихва, както и за разноските по заповедното производство. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2527/2022 г. на ШРС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.

2

От доказателствата по делото се установи, а и ответникът не оспорва, че е било потребител на ел. енергия – абонат на „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна до продажбата на обекта касателно който е сключен договорът за доставка на електрическа енергия, а именно обект абонатен № ***, намиращ се на адрес гр. Шумен, ул. „***” № 3 вх. А, ап. 19.

Липсват доказателства задължението за главница и мораторна лихва в претендираните от ищеца размери е заплатено от ответника.

По разноските:

При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т.

12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Направените в настоящото производство разноски от ищеца възлизат на: 525 лв., от които 100 – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, 400 лв. – възнаграждение на особения представител и 25 лв. платена държавна такса. Също така в заповедното са направени следните разноски: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед изводите за цялостна основателност на претенцията, то юрисконсултско размер на разноските, направени, както в исковото, така и в заповедното производство, следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези разноски възлиза на 600 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено спрямо Р. А. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.

„***” № 3 вх. А, ап. 19, ЧЕ ДЪЛЖИ „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, район ***, бул. “***” № 258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от Яна Димитрова и Пламен Стоянов Стефанов – членове на управителния съвет, с пълномощник юрк. Елка Манолова, СУМАТА от 391,02 лв. (триста деветдесет и един лева и две стотинки) главница за неплатена ел. енергия за обект, намиращ се в гр.

Шумен, ул. „***” № 3 вх. А, ап. 19, по фактура № ФП *** от 23.02.2022 г. за отчетен период от 14.01.2022 г. до 13.02.2022 г.; мораторна лихва в размер на 26,07 лв. (двадесет и шест лева и седем стотинки) за периода от от 15.03.2022 г. до 10.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 10.11.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 1189 3 от 25.11.2022 г. по ч.гр.д. № 2527/2022 г. на ШРС.

ОСЪЖДА Р. А. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „***” № 3 вх. А, ап. 19, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район ***, бул. „***” № 258, Варна Таурс Г, представлявано от Управителите Пламен Стефанов и Георги Кошия, направените по заповедното и исковото производство деловодни разноски в общ размер на 600 лв. (шестотин лева).

Препис от решението да се връчи на страните, ведно със съобщението за изготвянето му.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4