Решение № 93 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100504812 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1717/03.02.2025г. по гр.д. № 70097 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 169-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №

368741/ 21.12.2023г. на

Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Т. К. К., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че

Т. К. К., ЕГН ********** дължи на Топлофикация

София”ЕАД, ЕИК 831609046, заплащане на сумите в размер както следва: сумата от 1905,77лв., ведно със законната лихва от 31.07.2023г. , представляващи стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 266,59лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 19.07.2023г.; сумата от

28,11лв. представляващи възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода юни 2020г.-април 2022г, ведно със законната лихва от 31.07.2023г. до изплащането й; сумата от 6лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.08.2020г. до 19.07.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43089/2023г.на Софийски районен съд, като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е осъдено да заплати на адвокат Н. К. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 250лв. представляващи възнаграждение за оказана правна помощ на ответника по 1 исковете- Т. К. К., по заповедното дело и по исковото дело пред СРС.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 62655/21.02.2025г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца

Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установявали, че ответникът е собственик на имота. Без значение било дали има ползватели на имота, облигационно правоотношение възниквало със собственика му.

Този собственик бил и титуляр на партидата за имота. Ответникът по исковете бил подал заявление-декларация за откриване на партида за имота. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски по делото.

Въззиваемият-ответник по исковете Т. К. К., ЕГН ********** не е изразила становище.

Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец Далсия“ООД, ЕИК не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 368741/21.12.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК срещу Т. К. К., ЕГН ********** , с която е поискало на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че Т. К. К., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, заплащане на сумите в размер както следва: сумата от 1905,77лв., ведно със законната лихва от 31.07.2023г.

, представляващи стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в апартамент № 34 в гр. ****; сумата от 266,59лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 19.07.2023г.; сумата от 28,11лв. представляващи възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода юни 2020г.-април 2022г, ведно със законната лихва от 31.07.2023г. до изплащането й; сумата от 6лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.08.2020г. до 19.07.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 43089/2023г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на енергия в имота , потребил такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането им, дължал и възнаграждение за дяловото й разпределение, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Т. К. К., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е , че няма качество на потребител на топлинна 2 енергия в имота , задълженията били погасени по давност. Не дължал на ищеца цена на дяловото разпределение на енергията, не бил изпаднал в забава. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ищец Далсия“ООД ЕИК 041029500 не е изразило становище по исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 43089/2023г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх.№ 216406/31.07.2023г. е издадена заповед за изпълнение, с която районният съд е разпоредил Т. К. К., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумите в размер както следва: сумата от 1905,77лв., ведно със законната лихва от 31.07.2023г. , представляващи стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в апартамент № 34 в гр.

****; сумата от 266,59лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 19.07.2023г.; сумата от 28,11лв. представляващи възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода юни 2020г.-април 2022г, ведно със законната лихва от 31.07.2023г. до изплащането й; сумата от 6лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.08.2020г. до 19.07.2023г., съдебни разноски от 94,13лв. За така издадена заповед длъжникът е уведомен на 06.10.2023г. , на 23.10.2023г. е оспорил задълженията по заповедта, сочейки, че не е в облигационни отношения с ищеца, че задълженията са погасени по давност и е претендирал разноски за възнаграждение за адвокат, оказал безплатна правна помощ, на 23.11.2023г заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта в срок от един месец от съобщението и на 21.12.2023г. са представени такива.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 46/ 09.10.2009г. Носещ подпис за страните по него и за съставилия го нотариус Л.З., рег. № 088 на Нот.К., съгласно който на 09.10.2009г. К.А. е продал на Т. К. апартамент № **** , ж.к. Сердика“ в гр. София като продавачът си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота.

Прието е заявление-декларация от 10.03.2010г. , неоспорено от страните, носещо подписа за автора му, съгласно който на 10.03.2010г. Т. К. е поискала от Топлофикация София“ЕАД да открие партида на нейно име за имота.

Приет е договор от 23.09.2002г., протокол от 20.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на бл. ****, гр. София е избрало и възложило на Бруната“ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Топлофикация София”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от през 2016г., като в забава на плащането се изпада 45 дни след срока за плащане на изравнителната сметка, задължения се заплащат в срок от 45 дни след периода 3 за който се отнасят.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответникът му дължи процесните суми, като за дялово разпределение начисления са в месечен размер в диапазон от 1,22лв. до 1,23лв.

Приети са изравнителни сметки, изготвени от Бруната“ООД за потреблениетона топлинна енергия в имота, сочещи че в имота няма водомер, има едно отоплително тяло- щранг-лира, начисленията за БГВ са за 2 лица.

Приет е протокол от 27.06.2021г. Носещ подпис положен за ответника като потребител, съгласно който е осигерен достъп за отчет на уреди в имота и е констатирано че в имота няма водомери, има едно отоплително тяло в б банята-щранг -лира .

Приет е протокол от 07.06.2022г. , съгласно който на тези дати достъп до ап.

34,за отчет на уреди не е осигурен.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител, че начисленията за имота през периода са за отопление с щранг-лира в банята без уред за измерване на потребление, както и за БГВ на база 2 лица, защото нямало водомери в имота. Достъп за отчет бил осигурен на 27.06.2021г., но през 2022г. не бил осигурен достъп за отчет. Дяловото разпределение било направено съобразно данните за потреблението, обема на имота от 156 куб.м. и правилата по наредбата за топлоснабдяване, реално потребената енергия била на стойност от 2000,51лв.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца процесните суми не били платени. Лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода била 266,59лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цена на дяловото й разпределение, отделно и 4 обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването , че ищецът е носител на вземането за цената на дяловото й разпределение, поради което и за ответникът е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „ТоплофикацияСофия”АД и ответникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за цена на дяловото разпределение, за обезщетение за забава на плащането им, за които е предявен иска, ответникът е оспорил в срок задълженията по заповедта, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба за топлоснабдяването .

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.