Акт от 14.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА ВИКТОРИЯ МИНГОВА при секретаря Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Мингова в. гр. дело № 3604 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).

С Решение

№ 552856 от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 28988 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 34 състав, са отхвърлени предявените от А.А.Б.С., родена на *** г. в

Тюбинген, с документ за самоличност с № ******, издаден на ******г. в Глиние/Нордбан и М.С., роден на *** г. в Хамбург, с документ за самоличност: № ******, издаден на ******г. в Айдерщедт, със съдебен адрес:*** срещу З.М.З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото им на собственост върху 2/5 ид. части (всеки от тях по 1/5 ид. ч.) от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, община София, област София (столица), с площ от 1302 (хиляда триста и два) кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: няма, номер по предходен план 813, квартал 68, парцел XXII, при съседни имоти с идентификатори ***, ***, ***, а съгласно документ за собственост представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXII-280, от квартал 68, целият с площ от 1385 (хиляда триста осемдесет и пет) кв.м. - по нотариален акт, а съгласно скица - с площ 1760 (хиляда седемстотин и шестдесет) кв.м., по плана на гр. София, местност ж.к.

„Карпузица“, Столична община, район „Витоша“, ул. „******, при граници: улица, УПИ XXI-281 и УПИ XXIII-268

– за административно-складова база и чисто производство, на основание наследствено правоприемство. С решението са осъдени А.А.Б.С. и М.С. да заплатят на З.М.З. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 800 лева – заплатени разноски за първоинстанционното производство.

Срещу решението на районния съд е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – А.А.Б.С. и М.С.. В депозираната жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивниците поддържат, че са законни наследници (съпруга и син) на М.И.С., починал на 17.10.2014 г. Последният бил син и наследник на И.М.С., починал на 17.07.2009 г., а ответницата – З.З., представяйки се за единствен наследник на М.И.С., била призната за собственик на процесния имот. Излагат, че от събраните по делото доказателства се установява, че са собственици на 2/5 ид. части (1/5 за всеки от тях поотделно) от имота, предмет на Нотариален акт № 105, том I, рег. № 5960, дело 91/2015 г. Поддържат, че ответницата е призната за собственик на процесния имот въз основа на същите документи за собственост, които легитимират наследодателите на ищците като собственици на идеални части от процесния имот. Излагат, че в действителност не може да се установи пълна идентичност между процесния имот и имота, собственост на ищците, но доколкото ищците и ответницата се легитимират като собственици въз основа на едни и същи документи за собственост, то считат, че се установява идентичност на имота, предмет на нотариалното производство и имота, собственост на ищците. Поддържат, че кадастралните карти и регистри имат само декларативно действие. Считат, че не е доказано твърдението на ответницата, че от 2004 г. до настоящия момент владее безпрепятствено процесния имот, с което да го е придобила по давност. Отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – З.М.З.. Излага съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателите. Поддържа, че по делото не се установява идентичност на процесния имот и имота, предмет на нотариалния кат, чиято отмяна се претендира. Излага, че от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели се установява, че фактическата власт върху процесния имот в периода от 2004 г. до сега се упражнява от ответницата. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Във въззивното производство са приети, представени от въззивниците документи, като писмени доказателства по делото и е прието заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ. С протоколно определение от 07.06.2021 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата на 20.12.2020 г. ответница – З.М.З., е конституиран наследникът ѝ по закон – К.Б.З., ЕГН

********** – син (Удостоверение за наследници – л. 82 от делото на СГС).

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР

№ 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Настоящият случай не попада в двете визирани от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А.А.Б.С. и М.С. срещу З.М.З.

(починала в хода на въззивното производство, като на нейно място е конституиран наследникът ѝ по закон – К.Б.З.) субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото им на собственост върху 2/5 ид. части (всеки от тях по 1/5 ид. ч., съобразно уточнението, направено в проведеното на 22.02.2018 г. съдебно заседание – л. 122, стр. 2) от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, община София, област София (столица), с площ от 1302 (хиляда триста и два) кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор: няма, номер по предходен план 813, квартал 68, парцел XXII, при съседни имоти с идентификатори ***, ***, ***, а съгласно документ за собственост представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXII-280, от квартал 68, целият с площ от 1385 (хиляда триста осемдесет и пет) кв.м. - по нотариален акт, а съгласно скица - с площ 1760 (хиляда седемстотин и шестдесет) кв.м., по плана на гр. София, местност ж.к.

„Карпузица“, Столична община, район „Витоша“, ул. „******, при граници: улица, УПИ XXI-281 и УПИ XXIII-268 – за административно-складова база и чисто производство, на основание наследствено правоприемство. Направено е искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 105, том I, рег. № 5960, дело 91/2015 г. за собственост върху недвижим имот на основание възлагане по чл. 288 ГПК (отм.), регулация и наследство.

Ищците излагат, че са законни наследници (съпруга и син) на М.И.С., починал на 17.10.2014 г., който бил син и наследник на И.М.С., починал на 17.07.2009 г. Твърдят, че починалият И.М.С. бил брат на ответницата З.М.З., като признават, че ответницата е собственик на останалите 3/5 ид. части от процесния недвижим имот. Заявяват, че М.И.С. е притежавал 2/5 ид. части от процесния имот като в тази връзка са изложените следните съображения:

И.С.

(баща на М.С.) бил придобил въз основа на сключен договор за дарение с ответницата, обективиран в Нотариален акт № 33, том II, рег. № 3522 , дело № 230/2004 г., 1/8 ид. части от следния недвижим имот: празен поземлен имот, находящ се в гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „******, съставляващ имот е планоснимачен номер 280, целият с площ от 750 квадратни метра, за който е отреден урегулиран поземлен имот XXII-280, целият с площ от 1760 квадратни метра, с неуредени сметки по регулация за 913 квадратни метра, от квартал 68 по плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица“, при съседи по скица: улица, урегулиран поземлен имот XXI-281, поземлен имот 281 „А“ и поземлен имот 286.

С

Нотариален акт с № 27, том I, рег. № 3629 дело № 236/2004 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация ответницата и И.С.

(баща на М.С.) били признати за съсобственици при равни части на следния недвижим имот, придаден им по регулация към съсобственото им дворно място, находящо се в гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „******, съставляващо парцел (урегулиран поземлен имот) XXII-280, от квартал 68 по плана на гр.

София, местност ж.к. „Карпузица“, а именно: празен поземлен имот, с площ 913 квадратни метра, при съседи на частта: запад - урегулиран поземлен имот XXIII, отреден „За административно складова база и чисто производство“, юг - улица, изток - урегулиран поземлен имот XXII-280, което се придава по силата на Заповед № /05.01.1999 година, потвърдена с Решение от 06.08.2003 година на Столичния общински съвет от поземлен имот с планоснимачен номер 268 от квартал 68 по плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица“, собственост на „Д.“ ООД.

Към момента на смъртта на И.С., починал на 17.09.2009 г., негови законни наследници били синът му М.С. и съпругата му Н.М.С., починала на 12.01.2010 г., поради което М.С., като единствен законен наследник, наследил цялото имущество на починалите си родители, включително идеалните части от гореописаните имоти.

С

Нотариален акт с № 12, том I, рег. № 1181 , дело № 26/2005 г. М.С. бил признат за собственик на североизточна реална част с площ 20 квадратни метра от празен поземлен имот, находящ се в гр. София, Столична община, район „Витоша“, съставляващ имот с планоснимачен номер 281а от квартал 68 по плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица“, целият с площ 60 квадратни метра при съседи на частта: поземлен имот 281, собственост на М.С., урегулиран поземлен имот XXIII-268 и останалата част от имота, и при съседи на целия имот: от две страни урегулиран поземлен имот XXII-280, имот без планоснимачен номер и урегулиран поземлен имот XXI-281, която част попада в собствения на М.С.

УПИ XXI-281, целият с площ 680 квадратни метра, при съседи: улица, XXII-280, урегулиран поземлен имот XXIII-268 урегулиран поземлен имот XX-282.

Ищците твърдят, че след смъртта на М.С., с оглед липсата на завещателни разпореждания и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН, негови наследници по закон са ищците, в качеството им на негови съпруга и син, които наследяват равни части от наследствената маса и заедно придобиват правото на собственост върху 2/5 ид. части от процесния недвижим имот. Въпреки посоченото обстоятелство, ответницата се сдобила с нотариален акт за собственост върху процесния имот – Нотариален акт № 105, том I, рег. № 5960, дело 91/2015 г., и е призната за единствен собственик на имота. За да се сдобие с констативния акт за собственост, ответницата представила документ с невярно съдържание – Удостоверение за наследници с изх.