Решение № 3280 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3280 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100508277 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Ц.к.к.“ ЕООД, ответник пред СРС, срещу решение № 6454 от 14.06.2022 г. по гр.д.№ 59856 по описа за 2021 г., с което СРС, 69 състав е осъдил ответника, на основание чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД, да заплати на ищеца – „Ц. –ВИГ“ ЕООД, сумата в размер на 6500 лв., представляваща платено възнаграждение на отпаднало основание- развален поради неизпълнение договор от 20.09.2017 г. за консултантски услуги, ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до изплащане на вземането.

В тежест на ответника са възложени разноските по делото.

Излагат се доводи, че решението е постановени при допуснати съществени нарушения, изразяващи се в необсъждане на възраженията на ответника, че договора е прекратен поради изтичането на срока за който е сключен. Сочи, че с изтичането на срока вече не съществувало облигационно отношение, което да бъде развалено. В случая срокът на договора бил 1 уговорен за 3 години и бил изтекъл на 20.09.2017 г. Това се твърдяло и от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, където ищецът се позовавал на чл.15.1 от договора, която клауза уреждала срока на договора.

Сочи, че отправяне на волеизявление от страна на ищеца за развалянето на договора в срока на действието му, нито се твърдяло, нито се доказвало.

Прекратяването на договора било станало преди датата на подаване на исковата молба. Волеизявление за разваляне на договора било направено след предявяване на иска, преди първото по делото публично съдебно заседание, на електронния адрес на ответника /въззивник/. В това електронно писмо ищецът посочил като основание за разваляне на договора, това че: след изтичането на срока на договора и след предявяването на исковата молба нямате никакво намерение за изпълнение на поетите от вас задължения“.

Освен това СРС не бил посочил в мотивите си кое действие е довело до разваляне на договора. Освен това СРС не бил обсъдил събраните в проведеното на 06.04.2022 г. съдебно заседание, доказателства. Позоваването на чл.172 ГПК не изпълнявало изискванията за преценка на обективността на депозираните гласни доказателства. Освен това се твърди, че бил изпълнил задълженията си по договора; касаело се до алиеторни /правописа автентичен/ договори при които се измествала еквивалентността. Това не означавало, че плащането е сторено на отпаднало основание. Освен това от събраните по делото доказателства се установило, че от страна на ответника /изпълнител по договора/ бил извършен мониторинг за подходящи за ищеца програми през срока на действие на договора, както и бил консултирал възложителя /ищец/ какви действия да предприеме, за да бъде готов при отваряне на желаната от него програма. Последното се потвърждавало от свидетелските показания. От показанията на свидетелката Т. се установило, че на възложителя били предлагани и други програми, по които да кандидатства, но тя нямала интерес. От тези показания се установявало, че възложителят е имал интерес да кандидатства за финансиране по точно определена мярка, която не била отворена за кандидатства, а именно за реновация на сградата. Задължение на изпълнителя по договора било да извършва мониторинг и да предлага програми по които възложителят е допустим, съгласно условията за кандидатстване, кандидат.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да отхвърли претенцията на ищцата. Претендират се 2 разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „Ц.ВИГ“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановено решение. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения при обсъждане на доказателствата. В първото по делото съдебно заседание бил представил стореното от него волеизявление за разваляне на договора, което волеизявление било изпратено по електронен път и било получено от ответника. Това изявление било прието като доказателство по делото и от страна на ответника не било направено възражение. Такова възражение се правело едва с въззивната жалба. В чл.15 от договора било посочено кога се прекратявал договора. Действително, договора бил срочен, но счита, че след изтичането на срока облигационното отношение не било погасено, тъй като ответникът не бил изпълнил задължението си. В подкрепа на тезата му било уговореното в чл.15.2 прекратяване на договора по взаимно съгласие и разпоредбата на чл.63 ЗЗД.

Страните били уговорили срок за изпълнение до 20.09.2020 г. Налице било пълно неизпълнение на договора и затова на 31.03.2021 г. била предявена исковата молба с която се претендирало връщане на платената от ищеца сума.

С доклада си по делото СРС бил дал указания на ответника да ангажира доказателства, че е налице правно основание за получаване на сумата. В първото по делото съдебно заседание ищецът представил волеизявлението си за разваляне на договора. Затова намира за правилен извода на СРС, че ищеца е упражнил надлежно правото си да развали договора като подробно се бил мотивирал защо това е така. Сочи, че в отговора по исковата молба ответникът се бил мотивирал защо е налице изпълнение на договора от негова страна. До устните състезания, обаче, не бил представил доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Договорът не бил алеаторен, а комутативен.

Изпълнението на задълженията на ответника не било уговорено под условие.

В т.1.1 от предмета на договора било предвидено проследяване за допустимост по европейски програми за финансиране. Но това било само част от задълженията по договора. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не установявали изпълнение от страна на ответника. Правилно съдът бил приел, че свидетелката Т. е заинтересована страна по смисъла на чл.172 ГПК, тъй като същата била служител на ответника. Освен това същата била дала показания за обстоятелства, различни от тези за които била 3 допусната като по този начин била заобиколила закона като въвела нови факти и обстоятелства. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 20.06.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 01.07.2022 г; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва, предявеният срещу ответника /пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, е уважен, следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Действително, исковата молба е предявена на 31.03.2021 г.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че договора е прекратен на 25.09.2020 г. на основание чл.15.1 от същия, т.е. поради изтичането на срока на договора. Същевременно се сочи и неизпълнение на задълженията по този договор от страна на изпълнителя /ответник/.

Действително, в хода на делото, на 07.02.2022 г., т.е. след отговора по исковата молба, в който отговор от ответника е направено възражение, че договора е прекратен поради изтичане на срока, както и след изготвянето на доклада по делото, е сторено изрично волеизявление от ищеца до ответника за разваляне на договора, виж л.12 по делото пред СРС.

Настоящата инстанция намира, че това волеизявление представлява отстраняване на противоречията в исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Наред с това трайна е съдебната практика, че с връчването на исковата молба волеизявлението за разваляне на договора достига до насрещната страна. Счита се, че изявление за разваляне е направено, когато кредиторът заяви претенция за последиците от развалянето - връщане на даденото и/или обезщетение за вредите от неизпълнението, така и в 4

РЕШЕНИЕ № 175 ОТ 31.01.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3115/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.

По основателността на въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че основния спор между страните е дали е налице изпълнение на договора от 20.09.2017 г. за осъществяване на консултантски услуги от страна на ответника. Според СРС ищецът е доказал, че е изправна страна по договора.

Ответникът, комуто била доказателствената тежест не успял да ангажира доказателства, че е получил процесната сума на правно основание. Това не се доказвало и от показанията на свидетелката Т., към чийто показания съдът следвало да подходи критично с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като същата била служител на ответника. Показанията й били неконкретизирани и неподкрепени с други доказателства по делото. Изпълнение не било доказано и ищецът бил упражнил валидно правото си да развали договора. Затова и претенцията била основателна.

По доводите във въззивната жалба:

Кога е налице неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1,предл. 3 от ЗЗД:

Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения между двете страни, възникнали по повод изпълнение на задължение, което е имало основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила. Тогава, освен даване и получаване, включва се и наличие на основание към момента на получаването и настъпване на последващ юридически факт, обуславящ извод за заличаване на последиците от основанието.

Следователно за уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията.

В случая от страна на ищеца се твърди, че основанието е отпаднало поради развалянето на договора от негова страна.

Правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до 5 неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна прекратяване на облигационната връзка като доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от собственото си задължение.

Наред с това развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, В случая се касае до договор с продължително изпълнение.

Налице ли са предпоставките за разваляне на процесния договор:

Развалянето на договора без искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД , е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки).

В тази връзка по делото са разпитани двама свидетели /по един на всяка от страните/, виж л.28 и следв. от делото пред СРС.

Свидетелката Шумкова, разпитана на страната на ищцата преразказва това, което й е казала ищцата по повод на сключения договор с ответника.

Ищцата й е редовна клиентка. От изложеното от свидетелката се установява, че управителката на ищцовото дружество й е споделила за поведението на ответника във връзка с копирането на документи необходими за делото, т.е. непосредствено преди предявяване на процесния иск.

Свидетелката Т., разпитана на страната на ответника, действително е служител на ответника. Тя е била определена да работи по изпълнението на процесния договор. Твърди, че е провела срещи с управителката на ищцовото дружество като първата се е състояла в заведението на ищеца; заведението се намира на първия етаж в къща, където управителката и сина й живеят.