Решение № 454 от 19.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Варна, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200693 по описа за 2026 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Т. Р. З. против НП № *** г. на ***, с което на основание чл. чл.

183 ал. 2 т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 25,56 евро с равностойност от 49,99 лева, за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП.

С депозираната пред съда жалба въззивникът оспорва изцяло констатациите в оспорваното НП, като твърди, че към момента на проверката автомобилът не е бил паркиран, а същият е престоявал за кратък период от време. Сочи, че поведението му е продиктувано от необходимостта да окаже помощ на съпругата си, поради което Д.ието е осъществено при крайна необходимост. Релевира се довод, че освен констатациите на полицейските служители липсват други обективни доказателства, които да установяват описаното в НП нарушение. Намира, че фактическата обстановка не е описана в пълнота, доколкото не е посочено, че не му е подаден ясен и недвусмислен сигнал за спиране към момента на потеглянето, а полицейският служител е застанал пред превозното средство. Иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на 1 обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Д. Г. и свидетелят по акта – П. П.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.01.2026 г. *** – свид. Д. Г., свид. П. П. и инсп. А. Г. осъществявали служебните си функции в наряд като автопатрул с оглед извършване на контрол на участниците в движението. Около 10.15 ч. се придвижвали по бул. Съборни в посока Централна поща в гр. Варна, като на кръстовището на бул. Съборни с бул. Владислав Варненчик водачът на полицейския автомобил извършил маневра завой надясно в посока – кварталите. Към посочения момент полицейските служители забелязали, че на бул. Владислав Варненчик в лентата за движение към центъра на града, до пазара за цветята до Катедралния храм, се намира спрял л.а. *** с рег. № ***, в обхвата на действие на пътен знак В27 – забранено паркирането и престоя, поставен на бул.

Владислав Варненчик след кръстовището с бул. Съборни в посока центъра на града. На кръстовището на бул. Владислав Варненчик с ул. Георги Бенковски бил извършен обратен завой с полицейския автомобил, след което служителите на реда около 10.20 ч. се придвижили до описания по-горе л.а. „***“. След като е установено, че водачът на автомобила се намира в същия, полицейските служители му извършили проверка като свалили и самоличността му.

При така установените факти, свид. Д. Г. съставил на възз. З. АУАН за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП за това, че на 24.01.2026 г., в гр. Варна на бул.

Владислав Варненчик, до пазара за цветята до Катедралния храм, престоява с л.а. *** *** с рег. № ***, като не съобразява поведението си с пътен знак В27 – забранено паркирането и престоя, поставен на бул. Владислав Варненчик след кръстовището с бул. Съборни в посока центъра на града. Срещу акта е постъпило възражение в законоустановения срок.

След като е оценил възражението за неоснователно, *** съставил на въззивника обжалваното НП, с което за описаното в акта нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност като му е наложена административна санкия „Глоба“ в размер на 25,56 евро с равностойност от 49, 99 лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Наказателно постановление *** г.е издадено от компетентен орган - ***, съгласно чл. 189 т.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № *** г. на ***.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати 2 съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Индивидуализирана е в необходимата степен и самоличността на конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.

Съдът не споделя доводите на въззивника за непълно и неясно описание на нарушението, като намира че изложените аргументи досежно начина на предприемане на проверката са ирелавантни за настоящото производство, доколкото касаят факти, които не са съставомерни. В този смисъл ясният за възприемане сигнал, който следва да бъде подаден е релевантен към случаите, когато проверката е предприета при осъществено управление на превозното средство респ. административнонаказателната отговорност е ангажирана с оглед несъобразяване поведението на водача с подадения сигнал.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според нормата на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП се наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

В хода на съдебното производство се събраха писмени и гласни доказателства, и по-конкретно – показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и изготвената докладна записка от инсп. Г., които безспорно установяват фактическата обстановка, описана в обжалваното НП. В случая въззивникът не оспорва факта, че към посоченото в НП време, автомобилът му се е намирал на бул. Владислав Варненчик в посока – центъра, до пазара за цветята до Катедралния храм, в обхвата на действие на пътен знак В27, забраняващ спирането и паркирането. Същият единствено навежда твърдения, че е осъществявал престой, а не паркиране, както и доводи за наличието на основания за прилагането на института на крайната необходимост.

Видно от показанията на разпитаните полицейски служители, които са непротиворечиви и в логическа връзка помежду си, процесният автомобил е престоявал на указаното в НП място в период от около 5 минути, докато полицейските служители са се придвижвали до мястото на извършване на нарушението, след като са установили същото при обход на района с патрулния автомобил.

С оглед съдържанието на НП, оспорването на фактите досежно описаното действие, с което е дерогирана разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е неоснователно, доколкото описанието сочи именно осъществен престой, а не паркиране на автомобила.

Не се установяват и предпоставки за прилагане на института на крайната необходимост, съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН Понятието „крайна необходимост“ се изяснява от нормата на чл. 13 от НК, която сочи, че не е общественоопасно Д.ието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или 3 имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от Д.ието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая не са наведени конкретни твърдения за възникнала опасност за определени лични или имотни блага, която е избегната вследствие на осъщественото административно нарушение, като не са ангажирани и доказателства в тази посока.

Не са налице и основания за квалифициране на Д.ието като маловажен случай по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗАНН, съотв. не са налице предпоставки за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото се касае за формално нарушение, при осъществяването на което всякога се поставят в опасност обществените отношения, които нарушената правна норма е призвана да гарантира, а именно – свързани с безопасността на транспорта. Нещо повече, в случая въззивникът е осъществил нарушение в централната част на гр. Варна, в часови диапазон, който се характеризира с натоварено движение, поради което обществената опасност от Д.ието не може да се определи като явно незначителна. Друг е въпросът, че от приобщените по делото доказателства се установява и неоснователността на твърденията, че престоят е осъществен за сравнително кратко време, доколкото видно от изготвената докладна записка, от момента, в който полицаите са възприели нарушението до установяването на нарушителя е изминал период най-малко от 5 минути, в рамките на който престоят е бил осъществяван на оживения булевард на гр. Варна.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в проведените съдебни заседания по делото съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, с равностойност от 66,47 евро.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ***.

С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител за присъждане в полза на въззивника на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.