Решение № 362 от 06.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Смолян, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100247 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Б. В. В. от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. О. е предявила срещу „***“ ООД, представлявано *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 372 лева /размерът на иска е намален в съдебно заседание/, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по договор за паричен заем № 460992 от 11.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 28.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за паричен заем № 460992, сключен с ответника. Съгласно Договора се е задължил да върне сумата в общ размер на 3 977,19 лв. лева, при сума на получаване 3000 лева, при ГПР от 48,169 %.. По време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по кредита ищецът е установил, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този договор е в размер на 6749 лева - повече от двукратния размер на отпуснатата сума, тъй като на основание чл.8 от договора му е начислена неустойка в размер на 2771,81 лева за неизпълнение на задължението ми в тридневен срок от сключването му да предоставя обезпечение.

Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. В процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на 1 договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка, която е почти равна на сумата, дадена в заем (2771,81 лева). При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.

Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.

Счита, че поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е подучил по него – 3000 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно разликата между заплатената сума от 4764 лева до дължимата от 3000 лева в размер на 1764 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, в който сочи, че така предявената искова молба е неоснователна и недоказана, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Признава факта на сключения между страните договор за кредит. Възраженията се свеждат до следното: възразява по отношение на размера платената сума посочена в исковата молба, против твърдението на ищеца, че по процесния договор за кредит е заплатил сумата от 4764 лв. В счетоводството на „***“ ООД е получена и отразена сума от 4372 лв. по процесния договор за кредит. В този смисъл счита ищцовата претенция за сумата над 4372 лв. за неоснователна и недоказана. Счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за заем, поради следните съображения: Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответното дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно зададените от заинтересованото лице параметри на заема - главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал предварителна информация. Ищецът е знаела за условията на дружеството за обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството, като на база посочените от ищецът параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема.

Ответникът счита, че твърденията на ищеца за заобикаляне разпоредите на закона и за накърняване на добрите нрави са неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка. Относно размера на ГПР и договорната лихва счита, че в разпоредбата на чл.3, ал.5 от Договора е посочен конкретен размер на ГПР. В чл. 3.3. са посочени конкретните допускания, които са взети предвид при изчисление на конкретния 2

ГПР. В този смисъл неоснователни и недоказани се явяват твърденията на ищеца за несъответствие на посочения в договора с действително приложения размер на ГПР.

Претендира за разноски.

В съдебно заседание иецът не се явява. Процесуалният представител адв. О. моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл.

ДДС.

Ответникът „***“ ООД не се представлява, в писмено становище процесуалният представител адв. *** моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за разноски. Моли да не бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. О., тъй като счита, че ищецът не е материално затруднено лице и прави възражение за прекомерност.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2023 г. между „***“ ООД като заемодател и Б. В. В. като заемател е сключен договор за паричен заем № 460992 към искане № 460992, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3 000 лева, който последният се задължил да плати на 17 месечни погасителни вноски, платими на 11-то число в размер на 233,96 лв. всяка, като първата вноска е с падеж 11.02.2023 г. и последната е с падеж 11.06.2024 г. Заемателят се задължил да върне кредита ведно с месечна договорна лихва от 3,330 %, при ГПР 48,169 %. Общата сума за плащане е 3977,19 лв. Видно от погасителния план към месечните погасителни вноски по кредита са добавени и вноски по разсрочена неустойка по чл. 8 от договора при липса на обезпечение в размер на 163,04 лв.

С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съгласно чл. 8 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че не представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 771,81 лв. с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителни план. Видно от погасителния план предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на 163,04 лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така размерът на месечната погасителна вноска, ведно с неустойката, става 397 лв., а общата сума за плащане става 6 749 лв.

Видно от представеното от ищеца удостоверение за активен кредит № 1051/01.02.2023 г., издадено от ответника, получената от заемателя сума по договора за кредит е в размер на 3 000 лв., общата сума, подлежаща на връщане, е 6 749 лв., като заемателят е платил 0 лв. и общият дължим размер е 6 749 лв.

3

Съдът счита това удостоверение за недостоверни невярно и не го кредитира, тъй като в отговора на исковата молба ответникът признава факта, че ищецът е извършил общо 19 плащания на обща стойност 4 372 лв., като след 18.01.2024 г. плащанията са преустановени.

Предвид признанието на неизгодния за ответника факта на извършените плащания съдът приема за безспорно установен общият размер на извършените от ищеца плащания по кредита, а именно 4 372 лв.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД за неоснователно обогатяване поради липса на основание.

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът е заемател, а ответникът е заемодател.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през 2023 г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с изложените твърдения от ищеца за нищожност на клаузата за неустойка.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора 4 договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Предвиденият в чл. 8 от договора 3-дневен срок за обезпечаване на кредита е трудно изпълним в първите три възможности за ипотека, особен залог и банкова гаранция, поради което към момента на сключването на договора за кредит съществува сигурност за обезпечаване на изпълнението по кредита с издаване на ценна книга в полза на заемодателя.