Решение № 228 от 02.09.2020, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. k., 02.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

2001 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член

132, ал.1, т.2 от СК.

Ищцата Р.М.Н. с ЕГН **********,*** твърди, че ответникът е баща на малолетното дете Е.Д.И., родено на *** г., с ЕГН ********** от съвместното съжителство на страните. Същият още от раждането на дето не живеел с ищцата и детето, и не се интересувал от детето им. Дори не отишъл на изписването от болницата след раждането му. От както детето било на възраст един месец, до момента ответникът не го виждал. Ищцата образувала множество дела против ответника - за издръжка и за родителски права. Първото било гр.д.

№1456/2009 г. по което ответникът бил осъден да заплаща за детето Е. месечна издръжка в размер на 90 лева, считано от 14.12.2009 г. Такава ответникът не изплащал, като от м. 02.2011 г. ищцата получавала частично издръжка от Община k. по Наредбата за изплащане на издръжка от държавата. Подала жалба в РП k. през 2010 г. и било образувано ДП № 770/2010 г. по описа на РУ на МВР k. за това, че ответникът не изплаща издръжка за детето си, но същото било спряно, защото ответникът живеел в G.. След като се завърнал, дознанието било възобновено, било образувано наказателно дело пред съда и по него ответникът бил осъден на пробация.

По-късно, през 2016 г. въпреки, че ответникът не изплащал издръжка за детето си, а понякога превеждал някаква сума, както и не се интересувал от него, ищцата образувала ново гражданско дело под № 1222/2016 г. по описа на КрлРС за увеличение на издръжката за детето. По това дело съдът постановил решение, с което изменил на основание чл. 150 от СК размера на издръжката за детето Е. и я увеличил от 90 лева на 140 лева, считано от 09.11.2016 г. След постановяване на решението, ответникът отново не изплащал издръжката, а понякога превеждал някаква сума.

През 2019 г. образувала две нови дела, а именно гр.д. № 1473/2019 г. за увеличаване размера на издръжката и гр.д. № 1496/2019 г. за възлагане упражняването на родителски права, режима на контакти на ответника с детето, както и за разрешение за напускане пределите на страната на детето. По гр.д. № 1473/2019 г. размерът на издръжката за детето бил увеличен от 140 лева на 150 лева. По гр.д. № 1496/2019 г. родителските права върху детето Е. били предоставени за упражняване на майката, на бащата бил определен режим на контакти с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя и 15 дни през лятото, както и детето да пътува с майката или с друг придружител извън страната. Независимо, че размерът на издръжката за детето бил увеличен, то ответникът не изплащал издръжка за детето редовно. През последните години имало няколко плащания на суми, които въобще не можело да се каже, че са били за издръжка.

Понякога превеждал, веднъж или два пъти в годината, някакви малки суми. Последното плащане от ответника за издръжка било в началото на м. март 2019 г., като в основанието посочил за м.август и септември 2018 г. Но тези плащания, ако следвали хронологичното изплащане на издръжка, сигурно би трябвало да бъдат за 2013 г. Тези мерки на лични отношения между ответника и дъщеря им били крайно неприемливи за детето. Същата, след като разбрала за правото на ответника да я вижда и то с преспиване в дома му, и за 15 дена през лятото, категорично заявила, че няма да ходи при него, не желае да се срещат и да го вижда, камо ли да остава да преспива в дома му. Доколкото ищцата знаела, ответникът бил изгонен от родителите си с ограничителна заповед от дома им и живеел някъде в избена стая на квартира. Общи познати й казвали, че той редовно употребява алкохол и постоянно е под въздействието му, не работи и не се занимава с нещо. Ответникът, от м.юли 2009 г., когато детето било на около 1 месец, не го виждал до настоящия момент. Детето също не го виждало и не го познавало. То не проявявало какъвто и да било интерес да го види и да се запознае с него. Дори напротив, не желаело да знае кой е, да го вижда и да общува с него. Ищцата живеела на съпружески начала с друг мъж от около шест години. Имали родено дете, което било на 3 години. На практика дъщеря й Е. възприела мъжът, с когото живеели заедно като семейство като свой баща, дори се обръщала към него с думите тате, баща ми. Тя била много привързана към него и към другото дете на ищцата, което било и неин брат - Т.. Ищцата работела във фирма „Е.Д.Д.“ ЕООД гр. k. и реализирала добри доходи. Мъжът, с когото живеела на семейни начала бил военнослужещ. Жилището, в което живеели било негова собственост и били устроени много добре. Ответникът от една страна не полагал каквито и да било грижи за детето Е., никога не го виждал, от както е била бебе на 1 месец. От друга страна същият не давал издръжка за детето, а само периодично през годините превеждал някакви малки суми, които въобще не можела да приеме, че са били за издръжка на детето. Това му поведение, липсата на каквато и да било заинтересованост, неполагане на абсолютно никакви грижи и недаване на издръжка за дъщеря им пораждали правото да отправи искане до съда ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо детето Е.Д.И.. Също така следвало съдът да разгледа и въпроса с режима на лични контакти между ответника и дъщеря им, с оглед нейното категорично нежелание да общува и да се вижда с ответника.

МОЛИ съда да постанови решение, с което лиши ответника Д.Х.И. с ЕГН ********** *** родителски права спрямо детето Е.Д.И. с ЕГН **********, както и да не определя режим на лични отношения между бащата и детето, а в условията на евентуалност, да определи ограничен режим на лични отношения - всяка първа и трета събота за времето от 10 до 16ч., който да се осъществява в присъствие на майката. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Д.Х.И. с ЕГН ********** *** оспорва иска като неоснователен.

Признава следните факти и обстоятелства, изложени в исковата молба:

Признава, че е баща на Е.Д.И., родена на *** г. с ЕГН *********.

С Решение по гр.д. №1456/2009г., по което бил представляван от особен представител, тъй като по това време работел и живеел извън страната, факт известен на ищцата, бил осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 90 лева.

С Решение № 2 от 04.01.2017г. по гр.д. № 1222/2016г. по описа на Районен съд - k., влязло законна сила на 24.01.2017 г. бил осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лв.

С определение за одобряване на съдебна спогодба по гр.д. №1473/2019 г. се задължил да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 150 лв.

С определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. д. № 1496/2019 г. упражняването на родителските права по отношение на детето Е.Д.И. било предоставено на нейната майка - Р.Н..

Оспорва следните факти по исковата молба:

На първо място посочен бил факта, че ответникът не присъствал по време на изписване в болницата на детето и майка му след раждането, но не била спомената причината, поради която не бил там. По времето, когато майката на детето била бременна, живеели, а ответникът и работел в G..

Не си спомнял повода, по който двамата се скарали и ищцата решила да се върне в Б., а той останал в чужбина. В момента, в който научил, че ищцата е родила, веднага, заедно със майка си се прибрал в Б. и ги посетили в болницата, откъдето ищцата ги изгонила, без изобщо ответникът да разбере кога точно ще бъдат изписани майката и детето. Няколко месеца след това се чули с ищцата и тя предложила да заживеят отново заедно, но в Б., в дома на родителите й. Съгласил се и се събрали, като заедно взели решение, че ще е по-добре бащата да работи в G., където получавал доста повече средства, отколкото в Б.. След това решение, тримата с детето заминали и се установили там. Няколко месеца след като детето им навършило една година, ответникът останал без работа, а Р. решила да се прибере в Б. с него и се обадила на баща си да отиде да я прибере от G.. Ответникът останал да живее там, като контакта по между им бил много труден, ищцата отказвала да говори с него по телефона, не му давала никакви обяснения и информация за детето.

През 2011 г. дошъл в Б., като посетил само гр. С., но в момента, в който тръгнал да се връщам обратно в G., бил задържан и доведен в полицията в гр. k., където разбрал, че е обвиняем за това, че не заплащал издръжка на дъщеря си, както и че е имало заведено гражданско дело за определянето на размер на издръжка, което не му било известно. За това престъпление получил наказание пробация с няколко пробационни мерки за срок от година и половина, и на практика не можел повече да замине за G., където имал постоянна работа и сравнително добри доходи. По време на разпита в полицията му било казано, че има издадена ограничителна заповед - да не се доближавам до детето и майка му, което тя също потвърдила.

Ответникът многократно се обаждал по телефона на Р. и я молел да видя детето, но тя му отказвала, защото не й плащал издръжка, както и го заплашвала, че ако продължава да настоява, отново ще бъде осъден. Страхувайки се да не изпълни заплахите си, както вече го направила, ответникът проследил Р., когато води детето в детската градина, за да го види кое е, след което често ходел, стоял и гледал когато си играе в двора с другите деца, без тя изобщо да подозира, че е баща й. Основният източник на информация за това какво става и как се развива детето била неговата сестра, която също живеела и работела в G., но за разлика от него, поддържала приятелски отношения с майката на детето и освен, че се чували по телефона, сестра му ги посещавала при прибиранията си в Б..

През целия период на пробацията ответникът не могъл да си намери никъде работа по трудов договор. Ходил да работи на повикване за свършване на някаква конкретна работа, за което получавал дребни суми. След приключване на изпълнението на присъдата, решил отново да замине в чужбина и този път заминал за К., където живял от март до април 2014 г. След приключването на земеделската работа го освободили и се върнал отново тук. През 2016 г. успял да си намери работа като охрана в А.-С., и веднага след сключването на трудовия му договор по заведено изпълнително дело от Община k. за това, че са изплащани издръжки на детето му от общината, му бил наложен запор и общината започнала да си събира парите. Независимо от запора върху заплатата му, заделял пари и противно на твърденията на майката на детето, заплащал суми за издръжката на детето.

През 2016 г. бил потърсен от майката, която пожелала да проведат разговор по повод „какво ще правим с малката“. Ответникът отишъл. Първоначално разговорът бил приятелски и тя поискала бащата да даде разрешение на детето да напуска страната с нея. В същия момент я попитал кога ще се види с детето и не мисли ли, че е време да започнат да контактуват, а майката отговорила, че това никога няма да стане. След това изявление ответникът отказал да даде разрешение за пътуване в чужбина.

През месец април на 2017 г. счупил глезена на левия си крак при битов инцидент, като впоследствие се наложило да му правят операция. Още носел патерици заради този инцидент, когато започнал да му изстива десният крак, за което потърсил медицинска помощ. Направили опит да отпушат артериите на крака, но неуспешно, продължавал да усеща изстиване,имал и постоянни нетърпими болки. Многократно влизал в болницата, докато през декември 2018 г. в УМБАЛ „С.Г.“ - П.му поставили диагноза: емболия и тромбоза на артерии на долните крайници и му направили ампутация на дясната подбедрица.

На практика от месец април 2017 г. до настоящия момент ответникът не работил и това не било по негово желание, а във връзка със здравословното му състояние.

От края на 2018 г. година, вследствие на тази интервенция, драстично променил начина си на живот и към настоящия момент можел да се придвижва само с инвалидна количка и то само вкъщи. През април 2019 г. бил освидетелстван и от ТЕЛК, откъдето било издадено експертно решение, с което били определение 75% трайно намалена работоспособност и това физическо състояние не му давало никаква възможност да работи. От месец декември 2018г. до момента нямал никакъв източник на доходи. През август 2019 г. подал документи пред НОИ за определяне на размер на пенсия, но до момента нямал произнасяне, а единствената помощ, която получавал била месечна сума в размер на 52 лева - от социалните - за транспорт.