Решение № 827 от 24.02.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 827

Велико Търново, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

При секретар П.И. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 139 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Т. Х., в качеството й на представляващ „Ваниз“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу РА №Р-04000422000256-091-001/18.11.2022г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение №19/17.02.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново. Жалбоподателят твърди, че обжалвания ревизионен акт е нищожен, като издаден след допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения, отразяващи се на неговата валидност. Поддържа алтернативно оплаквания за незаконосъобразност на акта, поради противоречие с приложимите разпоредби на ДОПК и ЗДДС. Счита, че с обжалваният ревизионен акт незаконосъобразно е прието, че дружеството следва да носи солидарна отговорност за публичните задължения на „Старс интернационал“ ЕООД, тъй като не са доказани предпоставките по чл. 177 от ЗДДС. Счита, че изводите на органите по приходите са необосновани, като при извършване на ревизията са нарушени основни принципи, регламентирани в ДОПК. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Моли обжалвания ревизионен акт да бъде обявен за нищожен, респ. да бъде отменен, като претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в потвърдителното решение на директора на Д”ОДОП” и в съдебно заседание. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 160,16 евро.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №19/17.02.2022г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Обжалваният Ревизионен акт №Р-04000422000256-091-001/18.11.2022г. е издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на „Ваниз“ ЕООД от гр. В. Търново за установяване на отговорността на дружеството за непогасени задължения по ЗДДС на „Старс интернационал“ ЕООД за данъчни периоди по ЗДДС месеци 07.2017г.; 08.2017г. и 09.2017г., възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04000422000256-020-001/17.01.2022г.

С РА е определена отговорност на „Ваниз“ ЕООД за публичните задължения на „Старс интернационал“ ЕООД общо в размер на 331 643,03 лв. от които главница в размер на 217 277,82 лв. и лихви в размер на 114 365,21 лв. След обжалването по административен ред с решението на ответника РА е потвърден, поради което законосъобразността му е предмет на спора по делото.

Ревизионен акт №Р-04000422000256-091-001/18.11.2022г. е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК, поради което е валиден акт. Възраженията на жалбоподателя в обратна насока настоящият състав намира за неоснователни.

Обстоятелствата, имащи значение относно преценката за валидността на обжалвания РА, водят началото си от предходно ревизионно производство, приключило с издаването на РА №Р-04000419000340-091-001/15.09.2020г., с който са установени задължения за внасяне от „Ваниз“ ЕООД в размер на 217 277,82 лв. и лихви – 66 440,93 лв., представляващи отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения за ДДС на „Старс интернационал“ ЕООД. Това производство е второ поред, след като на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК с Решение №6/08.01.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново е отменен РА №Р-04000418001431-091-001/20.09.2018г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия.

След обжалвана на този РА по административен и съответно съдебен ред е постановено Решение №325/18.10.2021г. по АД №18/2021г. по описа на АСВТ, с което решение е бил обявен за нищожен Ревизионен акт №Р-04000419000340-091-001/15.09.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, като на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е върната на ТД на НАП – В. Търново за възлагане на ревизия на „Ваниз“ ЕООД от компетентен орган по приходите и издаването на РА също от компетентни органи по приходите.

В изпълнение на така постановеното съдебно решение е била издадена и ЗВР №Р-04000422000256-020-001/17.01.2022г., връчена на дружеството жалбоподател на 20.01.2022г. Ревизионното производство, образувано посредством тази заповед не е спирано, респ. възобновявано, друга ЗВР не е издавана, а след изтичане срока на ревизията е бил издаден ревизионния доклад съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Процесуални нарушения от типа на твърдяните от жалбоподателя не са допуснати.

Дали в хода на предходни ревизионни производства са били допускани процесуални нарушения, както и какво е било тяхното отражение върху законосъобразността на крайния акт, с който завършва производството не е от значение в случая, тъй като както се посочи по-горе, производствата са приключили като са били издавани съответните ревизионни актове. Следва да се има предвид на първо място, че ревизионното производство представяла сложен и динамичен фактически състав, където всички процесуални действия са насочи да подпомогнат и обуславят издаването на крайния административен акт, с който завършва производството, като нямат самостоятелно значение/извън посочените в закона случаи, когато се допуска контрол върху тях/, като се поглъщат от него. Именно затова при контрол върху този акт по пътя на обжалването се извършва проверка за законосъобразност на тези действия и съответно при констатиран порок/незаконосъобразност, решаващият орган по чл. 155 от ДОПК и съдът са процедирали съответно правомощията си – отменили са РА в хипотезата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК/първият издаден РА с №Р-04000418001431-091-001/20.09.2018г./ и са обявили акта за нищожен – съдебното решение досежно РА с №Р-04000419000340-091-001/15.09.2020г. По този начин образуваните ревизионни производство са окончателно приключили, вкл. и след постановяване на актове/административни и съдебни/ по тяхното обжалване.

Ревизионното производство, образувано съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК посредством издаването на ЗВР №Р-04000422000256-020-001/17.01.2022г. е ново, отделно такова, не се явява нито продължение, нито допълнително се наслагва като юридически факт с процесуално значение спрямо предходните такива, които са окончателни приключили. Това е така, тъй като хипотезите, при които имаме отменен като незаконосъобразен/но валиден/ административен акт и обявен за нищожен такъв, са коренно различни както по значение, така и по отношение на правните последици, които се пораждат от акта, с който е упражнен контрол върху тях. При отмяната на акта като незаконосъобразен имаме валидно образувано и проведено административно производство, опорочени процесуални действия, които засягат/опорочават крайния акт, завършващ производството. След отмяната на акта, се постига висящност на производството, като същото следва да продължи и то от това действие, което е било незаконосъобразно и е послужило като основание за отмяната – по арг. от чл. 155, ал. 6 от ДОПК.

Когато обаче имаме толкова съществен порок в процедурата, че той опорочава крайния акт до степен да не може изначално да породи правни последици/нищожност/, правомощията на контролните инстанции са други – преписката се връща за образуване на ново производство и издаване на нов акт. Извършените предходни процедурни действия нямат пряко правно значение спрямо новото производство, не пораждат отделно действие и преки правни последици. Значение биха имали единствено събраните в хода на тези производства доказателства, на ако са приобщени към доказателствения материал посредством допустимите за събирането им процесуални способи.

Що се отнася до възраженията досежно наличие на предходни ревизионни актове за процесните данъчни периоди по ЗДДС/месеци 07.2017г.; 08.2017г. и 09.2017г./ то следва да се имат предвид мотивите, изложени в ТР №6/15.04.2021г. по ТД №6/2019г. на ОСС на ВАС относно валидността на РА издаден по реда на чл. 177 от ЗДДС при наличие на влезли в сила РА за същите периоди.

Съгласно принципа за обективност, посочен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са длъжни да установят фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица. Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК /чл. 3, ал. 2 от ДОПК/, като административните актове следва да се основават не на предположения или евентуални изводи, а на действителните факти от значения за случая. Извършените от приходния орган действия, следва да се приемат за законосъобразни и документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Не се констатират и нарушения на процесуалните правила при присъединяване на събраните доказателства и установени факти.

Не се установяват обстоятелства, които да подкрепят оплакване за нарушение на принципа на служебното начало, въведен с чл. 5 от ДОПК. Ревизионното производство е образувано, проведено и приключило в съответните регламентирани в чл. 114 от ДОПК срокове, като няма данни да не са били взети предвид искания от ревизираното лице или да не му е била дадена възможност да прави такива и да сочи доказателства.

По арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и следва да реши въпроса дължи ли се определеният с ревизионния акт данък и ако да, дали в посочения размер, а не да отменя ревизионния акт само въз основа на формално допуснати процесуални нарушения.

С обжалвания РА е реализирана отговорност на дружеството жалбоподател, като получател по облагаеми доставки, за дължим и невнесен данък от „Старс интернационал“ ЕООД, свързан с тези доставки. В хода на ревизията е било прието за установено, че данъчни периоди по ЗДДС месеци 07.2017г.; 08.2017г. и 09.2017г. „Ваниз“ ЕООД е било получател по облагаеми доставки с предмет покупка на товарни автомобили и транспортни средства, както и доставки на услуги – наем на МПС по общо 35 броя фактури, издадени от „Старс интернационал“ ЕООД. По тези фактури „Ваниз“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за посочените периоди чрез включването на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС и Справките-декларации за посочените данъчни периоди. След извършена проверка органите по приходите са установили, че за посочените данъчни периоди доставчика „Старс интернационал“ ЕООД е декларирал данъчен резултат ДДС за внасяне в резултат на извършените доставки и начисления данък по издадените на „Ваниз“ ЕООД фактури. Декларираните данъчни задължения от доставчика „Старс Интернационал“ ЕООД не са били внесени.

Установено е било, че през процесните периоди едноличен собственик на капитала и управител на „Страс интернационал“ ЕООД е бил В. Х., а собственик на капитала и управител на „Ваниз“ ЕООД е била Т. Х., като двете лица са бивши съпрузи/прекратен брак посредством съдебно решение от 29.08.2011г./. До 14.07.2017г. Т. Х. е била собственик на капитала и съответно управител на „Страс интернационал“ ЕООД, а след тази дата дружествените дялове са прехвърлени на бившият й съпруг В. Х..

С Решение №348/19.07.2019 година по търговско дело №287/2018 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е открито производство по обявяване в несъстоятелност по реда на чл. 625 от Търговския закон на „Старс Интернационал“ ЕООД, като с Решение №Р94 от 04.08.2020г. по посоченото търговско дело, Окръжният съд е прекратил производството по несъстоятелност на „Старс Интернационал„ ЕООД и е постановил заличаването на дружеството от търговския регистър.