Решение № 3148 от 12.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3148 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. Голчев при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Н. Д. Голчев Гражданско дело № 20235330116903 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 18.12.2023г., подадени от „Форуком и Компания“ ООД срещу Д. Е. К., с които са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1500 лева- главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ... сключен между страните; сумата от 337, 36 лева – договорна лихва за периода от .....; сумата от 344, 60 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от .... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.07.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5251/ 01.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11152/ 2023 г., по описа на Районен съд- Пловдив, IX- ти гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Форуком и компания“ ООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, по реда на ЗПФУР бил сключен Договор за потребителски кредит № .... В исковата молба ищецът описва процедурата по сключване на договора и верификация личността на лицето, което договаря като заемател. Сочи се, че по силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1500 лв. (на каса на „Изипей“). Сумата е следвало да бъде върната ведно с договорените акцесорни вземания на дванадесет месечни вноски до 25.05.2018г.

Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда всички вземания по същия са падежирали. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задължението си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В открито съдебно заседание от 23.04.2024г. (л.60) ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител уточнява, че за обезпечение на вземанията по процесния договор за кредит, между ответника – потребител и дружество „Гарант Къмпани“ ООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. В рамките на заповедното производство ответникът (длъжник) е депозирал мотивирано възражение, с което оспорва претенцията на кредитора по основание и размер. Релевира изрично възражение за погасяване по давност на всички вземания на кредитора.

С молба вх. № ..... ответникът е взел становище по същество на спора. Излага аргументи в насока цялостна недействителност на договора за кредит, тъй като ищецътзаемодател неправилно формира приложимия към договора ГПР. Сочи се, че след като договорът за кредит е нищожен, то на осн. чл. 23 ЗПК дори и да се приеме, че вземанията не са погасени по давност, то се дължи връщане единствено на усвоената главница и то след като се съобразят сторените от ответника плащания във връзка с кредитното правоотношение.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Форуком и компания“ ООД като заемодател и Д. Е. К. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № ... / л.12-14 /, в който е отразено, че на ответника е предоставена сума в размер от 1500 лв. (предадена му чрез „ePay”, видно от разписка на л. 20 от делото).

Отразеният в Приложение № 1 към договора лихвен процент е 40,00 %, годишният процент на разходите е 49, 02 %, а задължението следва да се погаси на 12 месечни вноски до 25.05.2018г. (съобразно приложения към договора за кредит погасителен план).

Съобразно чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем, в седемдневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция или 2 ) поръчителство от най- малко две физически лица минимален месечен осигурителен договор от 1500 лв., или 3) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено о т „Форуком и компания“ ООД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.

В изпълнение на задължението на потребителя по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, на дата 31.05.2017г. между ответника и „Гарант Къмпани“ ООД, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство. Съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство (л.73), възнаграждението за поръчителя е в размер от 98, 50 лв. на месец (което е отразено и в погасителния план с включени всички задължения по договора за кредит и договора за поръчителство – л. 74).

С протоколно определение от 13.06.2024г. (л. 85 гръб), като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че по процесния договор за кредит, ответникът като заемател е извършил частични погашения в общ размер от 385 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Форуком и компания" ООД като заемодател и Д. Е. К. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.

2 страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2017г., сключен между „Гарант Къмпани“ ООД и ответника- потребител.

Следва да се посочи, че доколкото ищецът базира своята претенция на договора за потребителски кредит от 31.05.2017г. и е налице изрично възражение за недействителност на кредитното правоотношение, то неговата валидност следва да бъде разгледана в настоящото изложение. Валидността на договора за кредит следва да бъде разгледана и в контекста на сключения договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2017г., особено предвид обстоятелството, че сключването му се явява неотменима предпоставка за предоставяне на кредитно финансиране от ищеца (в тази връзка- чл. 4, ал. 2 от процесния договор за кредит, установяващ принципното положение, че кредитната заявка се счита отхвърлена, ако заемателят – потребител не предостави в срок обезпечение).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: 1) банкова гаранция или 2) поръчителство от наймалко две физически лица минимален месечен осигурителен договор от 1500 лв., или 3) договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Форуком и компания“ ООД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит и съпоставянето им с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество те представляват неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставят избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране от небанкова кредитна институция в сравнително нисък размер (1500 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в изключително кратък период да осигури банкова гаранция (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две физически лица- поръчители, които да отговарят на кумулативно поставените изисквания към тях (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Форуком и компания“ ООД дружество. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за 3 предоставяне на поръчителство сключен с „Гарант Къмпани“ ООД е сигурен - от една страна предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция ) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за гаранция към ГПР (обстоятелство, което се установява с категоричност от прочита на приложимите към договора за кредит Общи условия, в които въобще липсва посочване на ясна методика, по която се формира ГПР и включените в него компоненти), като стремежът му е по този начин да заобиколи установения максимален размер на ГПР съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в приложение № 1 към договора за кредит е посочено, че ГПР е 49, 02%, но от съдържанието му потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставяне на гаранция, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.