Решение № 740 от 15.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Варна, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна И.а при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна И.а Административно наказателно дело № 20233110200548 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от адв.Ат. Д., ВАК, в качеството му на пълномощник на Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 763/19.01.2023 год. на директора на РДГ-Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН-липса на мотиви,както и че не са събрани доказателства за вина, като нарушението не е било доказано от обективна и субективна страна.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Ат.Д.,ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована не се представлява.

Депозирани са писмени бележки.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 24.11.2022 г., свидетелите Р. С. Р. и И. Н. И. – горски стражари при ТП ДЛС -Шерба, извършвали обход в землището на с.Пчелник,общ.Долни чифлик, обл.Варна, отдел 1024,пототдел „г“, държавна горска територия , местност „Лонгоза“ като забелязали, че пасат 35 крави. Свидетелите били сигурни, че това са животните на жалбоподателя Т., тъй като им бил колега и многократно го били предупреждавали. Св.Р. се опитал да му позвъни 1 по телефона, но не могъл да се свърже с него.За констатираното св.Р. съставил констативен протокол № 000578/24.11.2022 год. , 08:30 часа.

На 25.11.2022 год. св.Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 763, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 123 ал. 2 от ЗГ.

Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя.

Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 763/19.01.2023 год., с което за нарушение на чл.123 ал.2 от ЗГ, на осн.чл.270 от ЗГ наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 150 лв.

На осн. чл.8 ал.1 т.1 б“а4 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд определил жалбоподателя да заплати обезщетение в размер на 70 лв. в полза на Североизточно държавно предприятие –Шумен.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят Р. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.Посочва, че всички животни били на Т., някой имали ушни марки, други не.Твърди, че когато констатирал нарушението, Т. не бил на мястото, не присъствал и при съставяне на констативния протокол.При съставяне на АУАН, твърди, че звънял на Т.,за да го покани, но той не се явил, защото бил ангажиран с „експедиция“.Твърди, че не е установил ушните марки на кравите, защото не искал да ги гони, както и че макар животните да не се водили на името на Т., а на баща му бил сигурен, че са на жалбоподателя.

От показанията на св.И. се установява, че при обход на района на св.Р. заварили крави,като не е категоричен дали Т. е бил на мястото.Не проверили ушните марки.Твърди, че Т. бил поканен за съставяне на акта, но не дошъл,спрял да си вдига телефона.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и И., като ги намира за обективни и безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Р. и И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства –констативен протокол № 000578/24.11.2022 год., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – директора на РДГ-Варна, въз основа на приложената Заповед № РД-49-199/16.05.2011 год. на министъра на земеделието и храните.

АУАН също е съставен от компетентно лице, но при съставянето на АУАН е допуснато 2 съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя , без да са налице основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а от друга АУАН не е бил предявен и връчен при спазване на разпоредбата на чл.

43, ал. 1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е бил връчен и предявен на надлежно упълномощен представител на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване.

Невръчването на АУАН на нарушителя, представлява нарушение от категорията на съществените. Смисълът на нормативно установените императивни изисквания за съставяне и връчване на АУАН, е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство в т. ч., правото да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявено с акта административно обвинение, да направи възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства и т. н. На практика в случая, цялото производство е проведено без участието на жалбоподателя, което безспорно е довело до ограничаване правото му на защита. Ето защо, при допуснатото съществено процесуално нарушение се опорочава изцяло процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

На следващо място съдът намира, че е нарушена и процедурата по установяване на нарушителя.

Свидетелите не са категорични относно присъствието на нарушителя Т. на мястото на нарушението, не са установили и дали животните са негови,което не е достатъчно да се направи обоснован извод, че е извършил инкриминираното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 763/19.01.2023 год. на директора на РДГ-Варна, с което на Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.123 ал.2 от ЗГ на осн.чл.270 ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв..

На осн. чл.8 ал.1 т.1 б“а4 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд е определено да заплати обезщетение в размер на 70 лв. в полза на Североизточно държавно предприятие –Шумен.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4