Решение № 3660 от 12.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3660 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20221100508836 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на въззиваемият държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, съдържаща искане за допълване на постановеното по делото въззивно съдебно решение. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по релевираното възражение за недопустимост на производството в частта по предявените искове срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието е храните, обосновано с твърдение, че посоченият ответник е ненадлежна страна в производството.

Насрещната страна в производството – Д. Г. А. не изразява становище.

Настоящият съдебен състав счита, че депозираната молба за допълване на решението е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт, който обуславя възможността за допълване, е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото искане на страната. Липсата на 1 произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Съдебното решение е непълно, когато съдът не се е произнесъл в диспозитива по целия спорен предмет - например когато няма решение за част от спорното право, по един от съединените искове, както и по допълнителните искания за присъждане на плодове, лихви, разноски. Не е налице хипотеза на непълнота на решението, ако съдът не е обсъдил в мотивите някое от възраженията н а страните, или пък доказателства по делото или доводи на страните /така решение № 95 от 11.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 1625/2009г., І ГО/.

В случая предмет на въззивното производство е проверка правилността на решение, постановено по гр.д. № 17990/2018г. по описа на СРС, ГО, 167 състав което са отхвърлени предявените от Д. Г. А. срещу Лесотехнически университет обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и за предаване на владението върху следните недвижими имоти: НИВА с площ от 8, 253 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кръстопътя“, при съседи по акт за собственост: път, шосето, С.Л. и С.С., която нива, съгласно скицапроект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 8 251 кв.м. и на НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост: Кривински път, братя А., П.М. и път, която нива, съгласно скицапроект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 9 898 кв.м; в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Г. А. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че към момента на влизане в сила на действащата кадастрална карта и кадастралния регистър към нея, одобрени със Заповед № 18-954/04.12.2015г. на началника на СГКК – София, район „Кремиковци“, Столична община, ищецът е бил собственик на следния недвижим имот: НИВА с площ от 8, 253 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кръстопътя“, при съседи по акт 2 за собственост: път, шосето, С.Л. и С.С., която нива, съгласно скица-проект № 15153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 8 251 кв.м.; в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал.

2 от ЗКИР срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, за признаване за установено, че към момента на влизане в сила на действащата кадастрална карта и кадастралния регистър към нея, одобрени със Заповед № 18-954/04.12.2015г. на началника на СГКК – София, район „Кремиковци“, Столична община, ищецът е бил собственик на следния недвижим имот: НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост:

Кривински път, братя А., П.М. и път, която нива, съгласно скица-проект № 15153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор *** с проектна площ 9 898 кв.м.

Въззиваемият – държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, е изложил доводи за недопустимост на обжалваното решение съображения, че не е надлежна страна в процеса и не може да бъде конституиран като ответник по предявения иск поради липса на процесуална легитимация. Сочи, че съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието, храните и горите. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.

1, пр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земделските земи /ППЗСПЗЗ/ в Държавния поземлен фонд /ДПФ/ се включват земеделските земи държавна собственост, включително тези които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. С оглед на това, и предвид изричната забрана на чл. 7, ал. 1 от ЗДС, счита, че земи от ДПФ могат да бъдат само имоти частна държавна собственост. Аргументира становище, че този извод произтича от нормата на чл. 24. ал. 1, изр. 2 на ЗСПЗЗ, която регламентира правото на министъра на земеделието, храните и горите да упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, 3 определена съгласно наредбата. В тази връзка, и с оглед разпоредбата на чл. 31, ал.

2 от ГПК, въззивникът счита, че надлежна страна в производството по делото, която да представлява Държавата, следва да бъде единствено министъра на регионалното развитие и благоустройството. По тези съображения е направено искане за обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В мотивите на постановеното по делото въззивно съдебно решение съдът е приел за неоснователни наведените от държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните възражения за недопустимост на производството, основани на твърденията, че спорните имоти не са с характер на земеделски земи и процесуалното представителство на държавата следва да се извърши от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Изводите са мотивирани с оглед установеното въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че част от имот с проектен номер *** е разделен на две части, като частта с площ от 7 490 кв.м. попада върху транспортно-комуикационното съоръжение „Северна скоростна тангента“. По отношение на тази част от имота държавата следва да бъде представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 31, ал. 2 от ГПК, тъй като посоченото съоръжение представлява републикански път по смисъла на ч. 3, ал. 2 от ЗП и е изключителна държавна собственост /чл. 8, ал. 2 от ЗП/. Останалата част от имот с проектен номер ***, както и целият имот с проектен номер ***, попадат на територията на учебно-опитното поле, което съгласно отразеното в регистъра към АГКК представлява земеделска територия. В тази част процесуалното представителство на държавата следва да се осъществява при условията на чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ - от министъра на земеделието, храните и горите.

С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на молбата по чл. 250 от ГПК. Постановеното съдебно решение не е непълно, тъй като изчерпва изцяло предмета на въззивното производство. Въззивният съд е приел в мотивите на акта, че релевираните възражения на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, са неоснователни, поради което е разгледал предявените искове по същество. В тази хипотеза съдът не дължи изрично произнасяне по възражението в диспозитива на постановеното решение. Освен това следва да се посочи, че наведените доводи не касаят процесуалната легитимация на страната.

Надлежен ответник по исковете е самата държава, а определянето на конкретния правен субект, който следва да вземе участие в съдопроизводствените действия, не 4 е въпрос на процесуална легитимация, а на процесуално представителство /в този смисъл: решение № 508/3.06.2010г. по гр.д. № 1048/2009г. на ВКС, І ГО, решение № 181/14.06.2012г. по гр.д. № 96/2012г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 46/28.03.2014г. по т.д. № 2048/2013г. на ВКС, І ТО и др/. В допълнение следва да се посочи, че по правило непълнотата на съдебния акт по смисъла на чл. 250 ГПК не може да бъде обосновавана с непроизнасяне по възражение за недопустимост на производството, респективно по възражение относно надлежното процесуално представителство на страната.

С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че не е налице хипотеза на непълно съдебно решение, подадената молба по чл. 250 от ГПК следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 250 от ГПК на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, с вх. № 24955/28.02.2025г., за допълване на решение № 798 от 10.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 8836/2022г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5