Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 02.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4496/2023
Вид
Решение № 2
Подписан
02.01.2024
В сила
22.04.2024
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330204496 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от ***** ЕООД, седалище и адрес на управление гр. П., бул. ** септември №*, ет.*, ап.* против Наказателно постановление № 710811-F690953/04.07.2023 г., издадено от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Кр. Т., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата стрА., редовно призовА., изпраща представител, счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 15.12.2022 г. в 13:30 ч. при извършена проверка на търговски обект – 1 автомат на самообслужване за електронна игра за шофиране на кола , цвят жълт, находящ се в гр. П., бул. С. П. №**, в сградата на комплекс Е., стопанисван от дружеството при контролна покупка на една електронна игра на стойност 2 лв., с поставяне на монета от 2 лв. в монетника на автомата за самообслужване, при което машината приела извършеното в брой плащане, стартирала игра, без да е визуализиран фискален бон, както и без да е издаден такъв на хартиен носител от вграден в автомата фискален принтер, с което било констатирано, че лицето извършва продажба на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване без да е монтирано, въведено в експлоатацаия и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от започване на дейността на обекта през 2015 г.

За констатациите от проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F690953/05.01.2023 г., с който нарушението било квалифицирано по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.на МФ, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

Така описА.та фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител А. П. Р., протокол за извършена проверка от 15.12.2022г.- заверено копие, договор за наем от 01.03.2015 г.- копие, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 Г. – заверено копие.

РазпитА.та пред съда в качеството на свидетел А. Р. потвърди направените от нея констатации. В съответствие с нейните показания са и приложените към преписката и приети по делото -протокол за извършена проверка от 15.12.2022 г. - заверено копие, договор за наем от 01.03.2015 г., информация от ТД на НАП относно наличие на данни за обект на който е регистриран касов апарат на 23.01.2023 г. Поради съответствие на показанията на свидетеля с писмените доказателства по делото, съдът дава вяра на същите. ОписА.та в двата акта фактическа обстановка не се оспорва от стрА. и на жалбоподателя.

Предвид събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че описА.та в двата акта фактическа обстановка е правилно установена.

Дружеството жалбоподател е задължено лице по чл.3, ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез ел. магазин.

В деня на проверката дружеството е реализирало продажба на услуга – електронна игра, като не е издало изискуемия фискален бон за извършената продажба.

Видно е от приложения договор за наем, че считано от 2015 г. дружеството ползва под наем необособена част от търговския обект за инсталиране и експлоатация на развлекателни игрални автомати.

Видно от получената от ТД на НАП Пловдив информация на територията на посочения търговски обект, където е била осъществена 2 контролната покупка – комплекс Е. , с адрес гр.П., бул. .С. П.г № * * дружеството е регистрирало и въвело в експлоатация фискално устройство едва на 23.01.2023 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата по чл. 3 от същата наредба да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл. 3, ал. 8, т. 1 и т.2 от Наредба № Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба. Това може да стане чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, както и чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.

За неизпълнение на горепосочените задължения разпоредбата на чл.

185, ал. 2 ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.

Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата н а чл.186, ал. 1 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни “.

В случая за същото нарушение са били инициирани две производства.

Към жалбата от стрА. на жалбоподателя е приложено заверено копие на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК -4510121799/30.12.2022 г. , а именно запечатване на търговски обект- автомат на самообслужване за електронна игра за шофиране на кола, цвят жълт, находящ се в гр. П., бул.С. П. № ***, стопанисван от **** ЕООД и забрА. за достъп до него за срок от 14 дни. Мярката „запечатване на търговски обект“ с последваща забрА. за достъп до него има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от стрА. на нарушителя.

В случая обаче запечатването на обекта е стА.ло непосредствено при връчване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, с което принудителната административна мярка е изпълнена , а оттам се е превърнала в адм. наказателна репресия.

Според практиката на СЕС, административните санкции, налагани от 3 националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно - на правото на Съюза по смисъла на чл. 51 пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона.

При образуване на двете производства – по налагане на принудителна административна мярка и последващото същинско производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност за адм. нарушение следва да бъде съобразяван и принципът non bis in idem, който забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице / Решение по дело С 117/20/ на СЕС, т.

24/ .

В случаите, когато е наложена принудителна администрати вна мярка и същата е изпълнена непосредствено след съставяне на акта за установяване на адм.нарушение кумулирането на двете производства – по налагане на принудителна административна мярка и ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на данъчното законодателство води до ограничаване на основното право , гарантирано в чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. Разпоредбите н а чл. 185 и чл.

186 от ЗДДС допускат кумулирането на двете мерки автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на чл. 118, ал.

1 от ЗДДС, данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната и другата от тези мерки. Според решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 в такива случаи разглеждА.та национална правна уредба не съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитане на основното съдържание на правото, предвидено в чл. 50 от Хартата.

След като запечатването на обекта вече е изпълнено, то неправилно и незаконосъобразно е издадено наказателно постановление, тъй като е нарушено правото, предвидено в чл.50 от Хартата. По тези съображения и доколкото решението на съда на ЕС има обвързващ характер, то следва съдът в производство по обжалване на наказателното постановление да се съобрази с даденото в него разрешение и да отмени наказателното постановление.

В този смисъл е решение по к.а.н.д.№ 2847/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, решение по к.а.н.д.№ 2742/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, решение по адм. д. № 125 / 2023 г. на Административен съд – Търговище и др.

При извършена проверка относно спазване на процесуалните правила, предвидени за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление, съдът прие, че не е налице нарушение на процесуалните правила, което да е довело до 4 ограничаване правото на защита на санкционираното лице. И двата акта са съставени от компетентни лица, нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Спазени са сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Несподеляемо е оплакването, че не е спазен срокът за съставяне на АУАН, нарушението е извършено на датата, на която е извършена проверката и в рамките на 3-месечния срок от тази дата е бил съставен акт за установяване на адм. нарушение.

При този изход на делото и при направено искане от стрА. на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените от него разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 500 лв., платени в брой. Така представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че такива разноски са сторени. Претендираният размер адвокатско възнаграждение е в съответствие с минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения следва в полза на жалбоподателя да се присъди сумата от 500 лв., представляващи сторени разноски, а именно заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 710811-F690953/04.07.2023 г., издадено от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на **** ЕООД, седалище и адрес на управление гр. П., бул.** септември №*, ет.*, ап.**, ЕИК 203404427 за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.