Акт от 02.11.2020, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Сливен,

02.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА при секретаря АНДРЕАНА

СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 734 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.Г.Ч.,

В.К.Ч., Я.К.Ч., В.К.Ч. и Я.К.Ч. *** срещу „Регионална дирекция по горите“ - Сливен, с която са предявени осъдителни искове по чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение в размер на 80 000 лева за неимуществени вреди от смъртта, в резултат на трудова злополука, на Коста Янков Ч. в качеството му на съпруг, баща и син.

Ищците твърдят, че Коста Ч. е бил служител на ответника, като на 28.02.2017 г. е претърпял трудова злополука при управление на служебен л. а. Сузуки Витара, в резултат на която е починал. Трудовата злополука била призната по реда на КСО. Ищците излагат, че покойният е бил здрав и работоспособен, живеел е в едно домакинство със съпругата си и двете им деца и се е грижил за тях. Въпреки, че към момента на злополуката децата му - ищците В. и Я. са били студенти в гр. София, същите непрекъснато са общували с баща си, получавали са подкрепа и съвети от него, поради което и особено тежко са понесли загубата му, започнали да страдат от безсъние, тревога и депресия и отложили полагането на изпити и дипломирането си. Съпругата на починалия - ищцата М.Ч. изключително трудно понесла загубата на своя спътник и опора в живота, затворила се в себе си и не желаела да общува с други хора, а и останала съвсем сама, тъй като децата останали да живеят в гр. София. Цялото семейство загубило морална и финансова опора. Ищците В. и Я. - майка и баща на покойния поддържали ежедневно силната си емоционална връзка със сина си, тъй като живеели на два етажа на една къща. Синът им много им помагал, като смъртта му им се отразила изключително тежко и до момента, въпреки изминалите три години, родителите на покойния са се затворили в себе си, излизат ежедневно само за посещение на гроба на сина си.

Ищците признават, че всеки от тях е получил от ответника сумата от 17 820 лв. или 16 000 лв., след данъчното им облагане, но считат, че изплатеното е на друго основание, а не на основание чл.

200 КТ, както и че не е справедливо с оглед претърпените от ищците неимуществени вреди. Ето защо всеки от тях претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 80 000 лв.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срок, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва обстоятелствата, че е съществувало трудовоправно отношение между него и наследодателят на ищците, както и че същият е починал в резултат на претърпяната трудова злополука, призната за такава по реда на КСО. Излага твърдения обаче, че е налице 90 % съпричиняване на вредите, тъй като злополуката е настъпила изцяло по вина на наследодателя на ищците, който е действал при груба небрежност и е нарушил правилата за безопасност на труда и правилата за безопасност на движението. Излага, че изплатеното от ответника на ищците обезщетение по чл. 201, ал. 6 от Закона за горите не е на различно основание, тъй като текстът е идентичен на чл. 200 КТ, като специалният закон дерогира общия и двете обезщетения са алтернативни. На следващо място ответникът излага, че на ищците е заплатено и застрахователно обезщетение от „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, което следва да бъде приспаднато от съда на основание чл. 200, ал. 4 КТ. Ето защо претендира отхвърляне на предявените искове, евентуално частичното им уважаване при отчитане на съпричиняване и заплатените вече обезщетения, както и присъждане на направените по делото разноски.

Конституираното като трето лице помагач „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД взема становище в срок по подадената искова молба. Оспорва коннституирането си като помагач с твърдения, че за разлика от пълната имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, застрахователят отговаря до размера на уговорената застрахователна сума, която в случая е 5000 лв. Твърди, че е изплатил сумите от по 1666,66 лв. на съпругата и децата на починалия, както и 500 лв. разноски за погребение, изплатени на М.Ч.. Предвид направените плащания счита, че е изпълнил изцяло задълженията си по застрахователния договор и липсва правен интерес от привличането му в процеса. По същество оспорва исковете като неоснователни по изложените съображения от ответното дружество и моли да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, редовно призовани, се явяват лично ищците М.Ч., В.Ч. и Я.Ч. - син, а ищците В.Ч. и Я.Ч. - баща, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат, всички ищци поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени в пълния претендиран размер. Представили са подробна писмена защита по делото.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за неоснователност на исковете, предвид наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия и моли да бъдат изцяло или частично отхвърлени.

Третото лице помагач „ДЗИ - Общо Застраховане”

ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорни са между страните, а се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, че ответното дружество е било работодател на починалия Коста Ч., който на 28.02.2017 г. е претърпял ПТП, признато за трудова злополука по реда на КСО, в резултат на която на 03.03.2017 г. е починал.

Ищцата М.Ч. е съпруга на починалия Коста Ч., ищците В.Ч. и Я.Ч. - син, са негови деца, а ищците В.Ч. и Я.Ч. - баща, са родители на починалия.

Видно от медицинските документи в приложеното по делото ДП № 110/2017 г. по описа на РУ - Ямбол, както и от приетата като писмено доказателство с исковата молба Епикриза, няколко дни преди инцидента Коста Ч. е страдал от повишена температура, отпадналост и кашлица, като при приемането му в болница след ПТП е диагностициран с пневмония в дясно, като придружаващо заболяване на множеството травми, получени от катастрофата. Същият е починал в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол на 03.03.2017 г., на 55-годишна възраст.

Установява се от представените от ищците служебни бележки, че всеки от тях е получил от ответното дружество брутна сума в размер на 17 820 лв. или 16 000 лв. след данъчното облагане, представляваща обезщетение по чл. 201, ал. 6 от Закона за горите в размер на 12 брутни месечни заплати на служителя.

От представените от третото лице - помагач

„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД писмени документи се установява, че застрахователят е заплатил на ищцата М.Ч. сума в размер на 1666,68 лв. и сума в размер на 500 лв., на ищцата В.Ч. сума в размер на 1666,66 лв. и на ищеца Я.Ч.

- син - също сума в размер на 1666,66 лв.

По делото е прието заключение на СТЕ, което е оспорено от ищците по подробни съображения, изложени както в съдебно заседание, така и в представената по делото писмена защита.

Съдът намира, че оспорването е частично основателно по отношение на заключението на експертизата по т. 8, според което значителните телесни увреждания на водача са в резултат на изпадането му от автомобила при неупотребата на предпазен колан, поради което и съдът не кредитира заключението в тази част. На първо място, експертът не е имал задача да отговори на въпроса на какво се дължат телесните увреждания на водача - въпрос от компетенциите на медицинските експерти, а какви са причините, довели до ПТП и неговия механизъм. По делото липсва съдебно медицинска експертиза, която да даде отговор на въпросите какви увреждания и кои от тях с фатален резултат са причинени на пострадалия преди изпадането му от автомобила, в резултат на изпадането му от автомобила и дали те щяха да настъпят ако бе останал в него. Ето защо при липса на достатъчно компетентна медицинска информация относно причинените увреждания, механизмът на получаването им и кои от тях са поотделно или в съвкупност са допринесли за леталния изход на пострадалия, не може да се приеме изводът от фактическа страна, че значителните телесни увреждания на водача са в резултат на изпадането му от автомобила и то при неупотребата на предпазен колан. В тази част съдът не кредитира заключението на СТЕ и по друга причина, а именно че този извод на вещото лице не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, включително и в нито един документ от приетото по делото досъдебно производство не е описано, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Причините за изпадането на водача от автомобила не са изследвани, като извод за липса на поставен предпазен колан действително е логичен, но категорично не може да се приеме за доказан единствено на база на логическо заключение на вещото лице в СТЕ.

От заключението на СТЕ в останалите, кредитирани от съда части, в които съдът го намери за компетентно и обективно изготвено, в съответствие и с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че водачът на автомобила е допуснал напускане на платното за движение като е предприел технически неправилни действия при управление на автомобила. Техническата причина, довела до възникването на ПТП, е именно предприетите технически неправилни действия на водача при управлението на автомобила с допуснато напускане на пътното платно. Според вещото лице скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била около 104 км/ч.

От показанията на свидетеля И.И. - единственият очевидец на ПТП, се установява, че инцидентът е настъпил на пътя Сливен - Ямбол, на около 3 - 4 км. преди гр. Ямбол. Свидетелят описва, че в деня на инцидента времето е било светло и сухо, имало е добра видимост. Свид. И. шофирал бус с около 60 - 70 км/ч., като бил изпреварен от джипа, шофиран от пострадалия. Свидетелят описва, че джипът не е му е пресякъл пътя, изпреварил го е на разрешен участък, но след като се върнал в дясната лента, стъпил в канавката и след това се обърнал. От удара в канавката джипът се върнал на шосето, а водачът останал в канавката.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди са разпитани свидетелите Василка Балездрова - дъщеря на ищците В.Ч. и Я.Ч. - баща, Василка Петрова и Зорка Начкова. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни и последователни, непротиворечиви нито помежду си, нито на останалите събрани доказателства.

От показанията на свидетелите по категоричен начин се установява, че починалият Коста Ч. е бил опора и помощ за родителите си, живеели са в една къща и са имали силна емоционална връзка.

Внезапната му смърт се отразила изключително тежко на родителите му, причинила им тежка психологическа травма и шок, като и до настоящия момент родителите на починалия излизали единствено да посетят гроба на сина си.

Свидетелите еднопосочно описват, че семейството на покойния, неговата съпруга и деца са били много близки, имали са силна емоционална връзка и перфектни отношения, а починалият е бил много отговорен като съпруг и баща. Преди инцидента, семейство Чолакови се събирало със свои семейни приятели, празнували заедно различни поводи, което било прекъснато от внезапната смърт на Коста Ч. и все още не се е възстановило три години след смъртта му. Децата В. и Я. понесли изключително тежко загубата на баща си, не успели да положат успешно изпитите си и прекъснали висшето си образование, като В. дълго време не можела да приеме загубата и била като изтръпнала, като парализирана. И двете деца В. и Я., се затворили в себе си, прекъснали връзките със свои приятели, което продължава и до настоящия момент.

Съпругата на починалия също понесла изключително тежко загубата му, тъй като останала сама, страдала и от мъката, изпитвана от децата й, отказвала да излиза и да се среща със свои приятели, а семейството изпитвало и финансови затруднения след загубата на починалия.