Решение № 2266 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2266 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110100108 по описа за 2022 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД против Б. Й. Р. положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 1037.32 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2017 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 176.89 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2018 г. до 08.12.2020 г., сумата от 33.48 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 7.24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2017 г. до 08.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 64333/2020 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, както и услугата дялово разпределение, като ответникът е използвал доставената топлинна енергия за абонатен № 122784 през процесния период, както и услуга за дялово разпределение и не е погасил задълженията си за същите. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника предявените искове се оспорват по основание и размер. Навеждат се твърдения, че процесните суми са произволно определени, както и че собствеността върху процесния топлоснабден имот през процесния период не била доказана.

Оспорва се и иска за дялово разпределение, като се твърди че такова не се дължи, тъй като извършената услуга е предоставена от трето лице. Релевирано е възражение за изтекла 1 погасителна давност.

С Определение от 12.09.2023 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач ,на страната на ищеца “ Бруната ” ООД ,който не взема становище по основателността на претенциите, представя писмени доказателства.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 21.12.2020год., „ТС”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Б. Й. Р., за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва ,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.

Съдът е издал на 12.01.2021г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 64333/2020год. по описа на СРС,65 състав срещу длъжника Б. Й.

Р. за претендираните суми.

Заповедта е връчена при условията на чл.47 ,ал.5 от ГПК ,поради което на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на 02.12.2021год. на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за вземанията си.

В срок е постъпила искова молба от „ТС“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство,поради което съдът счита ,че предявеният установителен иск за съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство е допустим.

Разгледана по същество,претенцията предявена по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е частично основателна по следните съображения :

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 33,дело № 36/2000год.,на 26.10.200год., ЯД Р.а е продала на сина си Б. Й. Р. свой собствен недвижим имот,апартамент № 56,находящ се в гр.София,ж.к.“М“ ,бл.203,вх.В,ет.4 като е запазила безвъзмездно и безсрочно правото на ползване на продадения имот,докато е жива.

Установява се от Удостоверение за наследници от 17.11.2023год. ЯД Р.а е починала на 06.06.2018год.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е изяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди 2 е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите н а чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Тоест, страна по договора за покупкопродажба на топлинна енергия, като "потребител на топлинна енергия" е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.

Няма пречка обаче договор за доставка на топлина енергия да бъде сключен само със собственика, а не с вещния ползвател или с трето лице, което не е носител на вещни права. В този смисъл са и мотивите по т. 1 на тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Такава възможност изрично е предвидена и в общите условия на ищеца, приложими към процесния период.

При спор кой е собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на ползване на имота, за който е доставена топлинна енергия, т. е. кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, съответно купувач по договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи това правнорелевантно обстоятелство. Като в случаите на учредено вещно право на ползване на имота ищецът следва да докаже по делото и че голата собственост се е трансформирало в обикновено право на ползване, т. е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване.

Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани 3 с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно погасяване на правото на ползване.

Предвид спецификата на правоотношението по продажба на топлинна енергия, разходите за последната също са консуматив на топлоснабдения имот. Но в случаите на учредено вещно право на ползване на имота може и да се установи от доказателствата, че голата собственост се е трансформирала в обикновено право на ползване, т. е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В настоящия случай не са събрани доказателства, че голата собственост на Б. Р. се е трансформирала в обикновено право на ползване.Напротив,в списъка на собствениците /възложители ,към Протокол на ОС на ЕТ от 06.08.2002год. ,под №10 фигурира Ябленка Р.а.

Следователно съдът приема ,че за периода 01.05.2017год. до 06.06.2018год.,между „ТС“ЕАД и ответника Б. Р. не е съществувало облигационно отношение по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, поради което и за този период претенциите на ищеца са неоснователни.

С настъпването на смъртта на 06.06.2018год. на вещния ползвател, се е погасило и учреденото в негова полза ограничено вещно право на ползване върху процесния имот.След тази дата ответникът Б. Р. е страна по правоотношение по продажба на ТЕ за битови нужди, възникнало неформално, по силата на правото на собственост.

Следователно, ответникът дължи заплащане на ползваната ТЕ за битови нужди за периода 07.06.2018год. – 30.04.2019год.

Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Видно от представените отчети, за топлоснабдения имот се начислява ТЕ за ползвана енергия, като уредите в имота са отчитани – в имота има 2 уреда с поставени ИРРО и един водомер, чиито показания са вписани в двата отчета. Макар с определен в договора срок, изтекъл за исковия период, третото лице е продължило да осъществява услугата дялово разпределение, видно от представените изравнителни сметки.