Решение № 4724 от 07.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13242/2023
- Вид
- Решение № 4724
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 07.08.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петър Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4724 гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100513242 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 9505/05.06.2023 г. по гр. д. № 195/2023 г. по описа на СРС, 124 състав е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че Г. Й. К. дължи на Софийска вода АД сумата от 1117,59 лева, представляваща потребена вода в имот с клиентски номер № 1004021776 за периода от 08.03.2021 г. до 09.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главното вземане, изтекла за периода от 08.04.2021 г. до 09.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 28.07.2022 г. по гр. д.
№ 38566/2022 г. на СРС, 124 състав, както и Г. Й. К. е осъден да заплати на ищеца сумата от 525 лева разноски в исковото и 75 лева – разноски в заповедното производство.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 208897/21.07.2023 г. от Г. Й. К., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че е налице очевидно противоречие между специалния закон и Наредба 4/14.09.2009 г., тъй като съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 147 а от ЗЗП и е приел, че е налице облигационно правоотношение. Поддържа, че следва договорът за продажба 1 да има писмена форма. По делото не бил представен такъв договор, както и от справката не било ясно дали имотът е бил личен или в съпружеска имуществена общност. Поддържа, че неправилно се преразпределя водата от общия водомер и индивидуалните водомери като общи разходи. Неправилно били определени и лихвите. Относно цената на водата посочва, че ДКЕВР едностранно определя продажната цена пи стимулиране на граница, т.е. всеки доставчик на ВиК услуги може да продава под тази цена, а едностранното определяне на продажната цена било неравноправна клауза. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби, както и на частната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 195/2023 г. по описа на СРС, 124 състав е образувано по искова молба, подадена от Софийска вода АД против Г. Й. К., с която е предявен иск с правно основание чл. чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 38566/2022 г. по описа на СРС, 124 състав.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Софийска вода“ АД са налице договорни правоотношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к. *******. Била създадена договорна сметка № 2800047978 за имота. Към договора действали публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Твърди, че за периода от 08.03.2021 – 09.03.2022 г. до имота били предоставени ВиК услуги на стойност 1143,04 лева.
Ответникът не изпълнил задължението си да заплати исковата сума. Моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи да заплати сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г. Й. К., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че между страните не 2 съществува облигационно правоотношение. Не бил сключен писмен договор между страните. Публикуваните общи условия били правно нищо, тъй като не се отнасяли до сключен договор. Посочва, че липсата на писмен договор противоречала на правото но ЕС. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 39566/2022 г. по описа на СРС, 124 състав. По заявление от 18.07.2022 г., подадено от „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Г. Й. К. да заплати на заявителя сумата от 1117,59 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва за период от 18.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,45 лева, представляваща мораторната лихва за период от 08.04.2021 г. до 09.03.2022 г., както и държавна такса н размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетите заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, в мотивите си районният съд е приел, че между ищцовото дружество и ответника, в качеството му на собственик на водоснабдения имот съществува облигационно правоотношение, че ищецът е изпълнил задълженията си по него, както и че ответникът не е доказал прекъсване на водоподаването, нито плащане на задълженията си (пълно или частично), както и че е установен размерът на задължението.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо 3 правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 38566/2022 г. по описа на СРС, 124 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за извършване на ВиК услуги, обема на реално доставените на ответниците услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. В чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено, че водоснабдителните и канализационните услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. С § 1, т. 2, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е дадено легално определение на понятието „потребители на ВиК- услуги“ и това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и б. „б“ - юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
От събраните по делото доказателства се установява, че Г. Й. К. е собственик на недвижим имот в гр. София, ж.к. ******* по силата на договор за покупко-продажба, вписан в Агенция по вписванията. (Справка от Агенция по вписванията – гр. София). Правилен е изводът на първоинстанционния съд, 4 че по делото се установявало, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, въз основа на представената по делото справка от базата данни на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. София е достатъчна с оглед целите на доказване на релевантните за спора обстоятелства, тъй като тя установява, че в исковия период ответникът е бил собственик на водоснабдения имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното управление административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните. В конкретния случай, Служба по вписванията се явява първичен администратор на данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона, относно данните, които се съдържат в имотния регистър. При представена справка и служебна проверка, извършена от съда се установява, че вписаните данни съответстват на тези, установени в справката, представена с исковата молба. Следователно и въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност се установява, че Г. Й. К. е бил собственик на водоснабден имот в сграда етажна собственост и съответно са потребители на ВиК услуги по смисъла на §1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗВИКУ.
Следователно неоснователен се явява доводът на ответника, че по делото не е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което да е възникнало задължение за заплащане на доставена услуга.
Неоснователен е доводът, че в конкретния случай, било налице нарушение на правилата на Закона за защита на потребителите, доколкото съдържанието на правоотношението се регулира от нормите на специален закон.
Не е спорно, а и се установява, ч че този имот е бил водоснабден през исковия период. От приетото по делото заключение на комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза се установява, че до процесния имот са доставяни ВиК услуги, както и стойността им.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 124 състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 9505/05.06.2023 г. по гр. д. № 195/2023 г. по описа на СРС, 124 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6