Определение № 156 от 15.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000192 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 2056 от 29.02.2024г. от „П.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. Д.Т. № 11а, представлявано от управителя Б.Г.Х. против определение № 60 от 16.02.2024г., постановено по т.д. № 168/2023г. на ОС Пазарджик, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят, ищец в първоинстанционното производство, оспорва извода на съда, че не е изпълнил указанията за отстраняване нередовности на исковата молба, в т.ч. за вписване на същата, което изпълнение твърди да се потвърждава и от предприетите от съда действия по размяна на книжа.

Отделно твърди, че са предявени два иска – за разваляне на сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот и за присъждане на определена сума, за които два иска е внесъл и държавна такса, поради което и за съда не е съществувало основание да прекратява производството и по осъдителния иск.

Настоява, въззивния съд да отмени определението, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, като същото бъде върнато на Окръжен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Ответникът – „Л.Х.“ ЕООД, ЕИК *** представляван от управителя А.Е.Т. чрез адв. С. М. е депозирал писмен отговор, с който оспорва частната жалба и настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е изпратена по пощата с дата на изпращане, съгласно клеймото на 28.02.2024г. и е постъпила в регистратурата на ОС Пазарджик на 29.02.2024г., а определението за прекратяване на производство е връчено на представляващия ищеца на 21.02.2024г., което, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за депозирането й в предвидения за това срок.

Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол и за това е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С определение № 60 от 16.02.2024г., постановено по ч.т.д. № 20235200900168 по описа за 2023г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Мотив да стори това първоинстанционния съд е намерил, като е констатирал, че са предявени два иска, съединени при условията на евентуалност – главен с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот и евентуален осъдителен с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, като в първоначалната исковата молба, която е и вписана, недвижимите имоти не са идентични с описаните в последваща искова молба с вх. № 10447 от 24.11.2023г., която конкретизация е приел за недопустима, предвид факта, че не е направена с оглед дадени от съда указания. Въз основа на изложеното и като е счел, че указаните с определение № 321 от 15.09.2023г. недостатъци на исковата молба не са отстранени е прекратил производството по делото и е върнал исковите молби.

Настоящият състав на съда, счита, че за решаващия първоинстанционен съд не са били налице основанията за прекратяване на производството по делото при условията на чл. 129, ал.3 ГПК.

Исковете, предявени от „П.“ ЕООД против „Л.Х.“ ЕООД са два, 2 съединени при условията на евентуалност, главният с правно основание чл.

87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот и евентуален осъдителен за заплащане на дължимата по договора цена.

Исковата молба по главния иск с правно основание чл. 87, ал.3 ГПК подлежи на вписване, съгласно чл. 114, ал.1, б.а ЗС, в който смисъл са и указанията на първоинстанционния съд, дадени с определение № 321 от 15.09.2023г., с характер на разпореждане, наред с останалите, за които не се повдига спор, че са изпълнени от ищеца. Коментираното разпореждане е връчено на ищеца на 02.10.2023г. и в указания едномесечен срок е постъпила молба вх. № 8520 от 03.10.2023г., с която е поискал издаване на 2 бр. съдебни удостоверения, които да послужат пред Н. и А. и е приложил доказателства за внесена държавна такса за това, което искане е удовлетворено. С молба вх. № 9500 от 30.10.2023г. ищеца е посочил, че след снабдяване с кадастрална схема и скица на обектите е констатирал, че процесния имот – жилище, апартамент е с идентификатор *** по кадастралната схема, която прилага, а ПИ с идентификатор *** не съществува, тъй като е обединен в друг, по-голям имот с площ от 1527 кв.м. и идентификатор ***, за който прилага скица. Със същата молба ищеца е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка, предвид актуалните данни за имотите и да му бъде продължен срока за отстраняване нередовности на исковата молба, което искане е удовлетворено с определение № 392 от 31.10.2023г., като срока е продължен с още 14 дни, считано от изтичане на първоначално определения срок. С молба вх. № 10161 от 16.11.2023г. ищецът е представил данъчна оценка за имот с кадастрален идентификатор *** целия с площ от 1527 кв.м. и е уточнил, че ПИ с идентификатор *** представлява част от този имот или конкретно 1080/1527 ид.ч. от него, в който смисъл е заявил искане за уточняване на исковата молба, а за вписването й е направил искане за издаване на препис от разпореждането за вписване на исковата молба и продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. С определение № 413 от 17.11.2023г. е продължен срока за отстраняване нередовности на исковата молба с още 14 дни, считано от предходно определения срок. С молба вх. № 10447 от 24.11.2023г. ищеца е представил коригирана искова молба – 3 бр., в която е индивидуализирал имотите с актуалните им кадастрални данни, а с молба вх. № 10672 от 29.11.2023г. е приложил вписана искова молба, ведно с направените на същата корекции. С 3 разпореждане от 01.12.2023г. съдът е разпоредил изпълнение на процедурата по чл.376 ГПК.

При тези данни не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че указаните недостатъци на исковата молба не са отстранени и конкретно този по вписване на исковата молба, както и че за съда са били налице основания за прекратяване на производството при условията на чл. 129, ал.3 ГПК. Следва да се има предвид, че в срока за отстраняване на нередовности на исковата молба, е депозирана молба вх. № 10672 от 29.11.2023г. от ищеца, с която е представил вписана искова молба, послужила като основание за образуване на делото, като изрично е посочил, че вписване е било извършено и на коригираната искова молба. В случай, че за съда предприетото от ищеца действие по отстраняване нередовности на исковата молба е било нередовно за него е съществувала възможността да укаже в какво се състои нередовността и да му даде срок да отстрани същата.

Всъщност, предприетите от съда действия са такива, като извършени по редовна искова молба – извършена е размяна на книжа между страните и след като същата е осъществена, съдът е приел, че исковата молба страда от недостатъци, без да укаже на ищеца в какво се изразяват и да му даде срок да ги отстрани, в който смисъл е разпоредбата на чл. 129, ал.4 ГПК.

Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че действията по уточняване на исковата молба, предприети от ищеца, без да са му указани от съда са процесуално недопустими и не следва да бъдат вземани предвид.

Всъщност, действията по уточняване на имотите, съобразно актуалния им кадастрален статут са предприети от ищеца именно по повод указаните му с определение № 321 от 15.09.2023г. нередовности на исковата молба, а именно снабдяване с данъчна оценка, кадастрална схема и скица на недвижимите имоти. Освен това следва да се има предвид, че докато исковата молба е без движение за ищеца съществува възможност да уточни, измени или допълни същата, аргумент за което е и факта, че с тези действия по никакъв начин не се накърняват правата на ответника, който към този момент все още не е известен за образуваното срещу него производство.

Въз основа на изложеното обжалваният съдебен акт, като несъобразен със закона следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите се процесуални действия, в т.ч. и 4 евентуално указване на ищеца да представи вписана искова молба с актуалната индивидуализация на недвижимите имоти.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 60 от 16.02.2024г., постановено по ч.т.д. № 168/2023г. на ОС Пазарджик и ВРЪЩА делото за извършване на следващите се процесуални действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5