Решение № 13478 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13478 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110127104 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Т.С. твърди, че ответницата Т. Г. С. е била потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в .... Твърди, че за периода от м.10.2017 г. до м.04.2020 г. е доставял в имота на ответницата топлинна енергия, чиято цена последната не е заплатила, поради което моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи следните суми: сумата от 919,23 лв. - главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 21.01.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 108 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2018 г. до 13.01.2021 г., сумата от 35,07 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 21.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5,56 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от 31.01.2018 г. до 13.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3330/2021 г. по описа на СРС, 87 състав. Претендира разноски.

Ответницата Т. Г. С. не е депозирала в срок отговор на исковата молба, но във 1 възражението, депозирано в заповедното производство е оспорила изцяло по основание и размер претенздираните вземания, като е въвела и възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т. не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Според пар. 1, 41 б, б. „а“ (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика. Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди.

От представените писмени доказателства /на лист 14-18/ се установява, че за посочения период ответницата е притежавала право на собственост върху процесния имот, поради което настоящият съд намира, че същата притежава качеството на потребител/клиент на топлинна енергия - чл. 153 ЗЕ.

Ето защо, съдът счита, че последната се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.

По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия 2016 г. за периода от м.10.2017 г. до м.04.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода са възложени на „Термокомплект” ООД.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, че през исковия период за имота на ответницата са начислявани суми за отопление и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

Суми за топла вода не са поради липса на потребление. Според експертизата, за периода от м.10.2017 г. до м.04.2020 г. по прогнозен дял стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 804,09 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните 3 сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени. Според съдебно – техническата експертиза, при отчитане на резултата от изравнителните сметки, изготвени в края на отчетния период, посочената сума в настоящия случай следва да бъде намалена със сумата от 3,36 лв., представляваща сума за връщане. Или общата дължима сума за ползвана топлинна енергия за процесния период е в размер на 800,73 лв.

Ответницата не установи плащане, поради което искът се явява основателен именно за тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 919,23 лв. същият е неоснователен.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 35,07 лв. за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите между Т.С. и търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения, имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно от този момент настъпва и материално правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116, б. „б.”, пр.І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 21.01.2021 г.

Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят). Поради това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни 4 след срока, за който се отнасят), погасени по давност са вземанията за периода м.10.2017 г. м.11.2017 г. включително, тъй като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, които се равняват на сумата от 43,58 лв.

Следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 757,15 лв. и за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г., а за разликата над тази сума до сумата от 800,73 лв. и за периода от м.10.2017 г. до м.11.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност, а за горницата до пълния предявен размер от 895,61 лв., като неоснователен.